Коучинг и НЛП

Архив за м. April, 2010

При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своя гняв.

— Покажи ми този твой гняв — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересен.

— В момента не е у мен, затова не мога да Ви го покажа — отвърнал ученикът.

— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси го, когато го имаш.

— Но не мога да го донеса, точно когато го имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато го нося.

—      В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че този гняв не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, той трябва да идва  някъде отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато гневът не издържи и не побегне.

Въпроси за размисъл:

Този път няма. Изводите се налагат сами по себе си .

Последното, за което искам да спомена, във връзка с постигането на целите – това е екологията. Читателят, навярно ще се учуди, защото екологията обикновено се свързва с природата, с нещо, което става извън нас. Но  даденото понятие може да се приложи и към вътрешния свят и това се явява важна характеристика на нашия разум и мислене. Ако ние истински искаме да бъдем ефективни и да постигаме поставените цели, то е необходимо да се запитаме: „Доколко екологични ще бъдат последствията след като постигнем желаните резултати?” Например, когато засаждаме с житни посеви хиляди хектари, то често забравяме, че по този начин нарушаваме природното равновесие, т.е. постъпваме неекологично, тъй като обикновено това води до увеличение броя на гризачите, които до този момент може дори  и да не са били в дадената местност. Затова при разглеждането на възможността за постигане на всяка една цел е необходимо да се включи и  въпроса за екологията. Хубаво е всеки да си зададе този въпрос сам на себе си: „Добре, аз ще постигна тази цел. Какъв ще бъде ефекта, доколко екологични ще бъдат последствията? Само позитивен резултат ли ще донесе това?”

Ето един нагледен пример. Към мен (заб. към А.Плигин) се обърна млад човек, който искаше да ускори изучаването на английски език, тъй като се готвеше да заминава на специализация в чужбина. Убедихме се, че неговата цел е формулирана позитивно. Поговорихме за отговорността, за това как той може да влияе на постигането на своята цел, за това какво се намира под неговия контрол. Оформихме много ясен резултат в колоритни зрителни образи, звуци и чувства, очертахме точния контекст на неговата реализация. И тогава аз попитах своя клиент: „Да допуснем, сега ти знаеш английски език и заминеш на специализация за три години. Има ли нещо, което теб изобщо не те устройва в тази ситуация?” Той се замисли и отговори: „Задавате добър въпрос. Възможно е, заминавайки за три години да загубя своето семейство – жена ми, детето …” И тогава ни се наложи да започнем всичко отначало и отново да формулираме цел. Сега тя звучеше по друг начин: той искаше да научи английски, да изкара пари и да замине на специализация заедно със семейството си.

Това е много важен момент, защото хората често пъти поставяйки и започвайки да работят за своята цел, започват активно да се приближават до нея. А достигайки я, търпят разочарование, защото възможните негативни последствия могат  да затъмнят положителния резултат.

И така, ако искате вашите мечти да могат да се сбъдват, да стават действителни и да ви носят удовлетворение, научете се позитивно да мислите за своята мечта. Помислете до каква степен отговаряте за своя резултат и как може да му повлияете сами. Изпълнете го с образи, звуци и чувства. Решете какви са границите на уместността на вашата мечта и доколко екологични ще бъдат последствията. Ако вие подробно отговорите на всички тези въпроси, то ще се случи удивителна магия: много скоро ще дойде денят, в който вашата мечта ще бъде осъществена реалност!

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения

Хората са безутешни, когато ги лъжат врагове или ги предават приятели. Но нерядко изпитват удоволствие, когато лъжат или предават сами себе си.

(Ларошфуко)

Познавам хора, които са в състояние да ви зачеркнат от списъка с живите, дори ако на шега им кажете: Лъжеш! Познавам други, за които тренирането на умението да поднасяш по еднакъв начин на лъжа и истина, е въпрос на успешност и на остър ум. Познавам и трети (и това между другото е основната група), които скриват истината от страх, от суета, от срам и от всичко, което би изкарало на показ истинския им АЗ.

Това явление до такава степен е навлязло в живота ни, че надали ни се е случвал и ден, без то да звънне някъде в пространството около нас.

Колко пъти като деца сме чували да ни казват: Ако някой ме търси по телефона – няма ме! Или добре познатата ни филмова реплика: Ще ти купя колело,…ама друг път!

А колко често ние сме обещавали, че повече така няма да правим (до следващия път), че от понеделник ставаме нови хора, че ще звъннем на еди-кой си още утре; оправдавали сме се със задръстването, с нещо непредвидено, което е изскочило, кълнели сме се, че нямаме нищо общо със случилото се,…

Всеки е имал различни поводи по различно време да скрие нещо, да доукраси, да поизмисли, да си спести. Жените обикновено крият години и килограми. А това най-лесно се хваща. Мъжете безобидно скатават няколко чашки или бири от изпитите предната вечер или присъствието на хубави жени в компанията, като се оправдават пред половинката. Или правят точно обратното – раздуват историята, ако се хвалят пред приятели. Децата скриват наредените ниски оценки в бележника, направените поразии по време на игра. И всичко това от страх да не бъдем отхвърлени, нехаресани, обвинени, да не изглеждаме глупаво. Може би си спомняте анкетата в зората на предаването “Ку-ку” за новия метранпаж на София или за отношенията на България с братска Нубия.  Колко творчество се изля в ефира, на какви постижения на човешката импровизация станахме свидетели! Единственият положителен ефект от всичко е стимулирането на въображението, вкарването на мозъка в употреба.

Последствията обаче от това своеобразно творчество не са никак леки и безобидни. Изяждат ни чувството за вина и страхът, че може и да ни хванат, и тогава става още по-зле. Болестните симптоми се простират от невъзможност за поемане на въздух, през кожни обриви и мигрена, до рак, ако целенасочено продължавате да сте гостоприемник на появилата се вина. Задавали ли сте си въпроса: кое ще е най-лошото, ако си призная; ако поема отговорността за случилото се? От какво всъщност се страхувам? А запитали ли сте се как всъщност ще се чувствате, когато изхвърлите тази вина от себе си? След като си отговорите на тези въпроси, ще си дадете сметка колко всъщност по-добре и по-леко се живее, без да се налага да се криете зад блестящи маски или зад плътни паравани. Трудно е да приемете нещо, което не харесвате у себе си, или нещо, което сте направили. Но няма как без това приемане да продължите напред, чисти пред себе си. Започнете със спестяването на елементарните неистински свободни съчинения, които се хващате да произнасяте. Спестете си разказването на нещо, което се е случило по начин, който за вас е идеален. Просто не го споделяйте или го предайте мот-а-мо.  Не се оправдавайте със закъснението на автобуса, ако сте станали малко по-късно. Не си обещавайте неща, за които знаете, че не ги искате със сърцето си и дори са ви нереалистични. Така с всеки изминал ден ще ставате по-истински и ще сте по-близо до това, към което се стремите да бъдете. Вие решавате да сте скрити и потиснати или истински и щастливи!

Надежда Николова

Едно прозрение. Един разговор. Едно решение. Една идея. Една стъпка.

Промяната е онзи момент, в който страданието, борбата, страхът, притесненията или тревожността изчезват. Това е моментът на прозрението – познаване и приемане на това, което си, и осъзнаване на това, че ти си повече от един миг. Това е радикално и цялостно  подобрение на качеството на твоя живот. Подобрение на всичко, до което можеш да се докоснеш.

Успехът се състои в промяната на убежденията, на възприятията и на критериите. Това е нещо вътре в теб, което те кара да намериш умение или нов начин да направиш нещо. Ти излизаш от условията и ограниченията на твоята среда, за да създадеш нещо ново и различно, с изключителни резултати, изпълнено по невероятен начин. И това означава, че вече имаш голям принос. Това, което ще се случи след това, е цялостно, внушително подобрение на качеството на живота ти, на другите хора и дори и на света.

Промяната е възможна във всеки момент за всеки човек. И това може да бъде моментът, в който си казваш:

Край! Никога повече!

Напускам!

Да започваме!

Всичко свърши!

Обичам те!

Ти постигаш нещо, за което си мислил, че е невъзможно – като да свалиш килограми или да развиеш бизнеса си от 2 млн. на 50 млн. на година. Това е когато тръгваш  с фразата: Ако аз мога да направя това, мога лесно да се справя и да накарам да се случат и другите неща в моя живот.

Хората могат да преборват страховете си, да преодоляват собствените си ограничения от миналото, да променят ограничените си вярвания. Това се случва по следния начин:

• първо – визуализация;
• второ – стратегия за постигането й;
• трето – преминаване към действие.

Така се случва промяната. Така хората откриват, че са повече от един миг. Те са по-големи от всичко, което животът може да им поднесе.

Промяната е мигът, в който най-накрая осъзнаваш кой си. За първи път виждаш истината за себе си, за взаимоотношенията си, за живота си, за бизнеса си или за уменията и способностите си. Виждаш, че си се крил зад самия себе си. Това не е миналото ти. Не е твоето тяло. Това е страхът, който те спира.

Страданието, борбата, страхът, притесненията и тревожността изчезват, когато откриеш своята истинска сила.

Как започва всичко? С идея, с концепция, с цел.

Първоначално всичко започва като психологическа промяна. Ти променяш това, което те е спирало, и постигаш по-високо ниво на това, на което си способен. Ставаш по-силен психически. Намираш как да запълниш празнотата между това къде си и къде искаш да стигнеш.

За да създадеш промяна, трябва да се случат три неща:

• Трябва да смениш фокуса си и да знаеш какво искаш. Къде е твоят фокус?;
• Да намериш стратегия, която да те заведе до там;
• Да преодолееш вътрешните си конфликти, които ти пречат да продължиш.

Тоталната промяна включва:

• превключване от един начин на мислене на друг. Това е революция, трансформация, метаморфоза. Тя не се случва просто ей-така. Често е ръководена от личния ти НЛП коуч – агент на положителната промяна;
• приспособяване на мисленето, което идва като резултат от новите открития, изобретения или от реалния опит;
• внезапна промяна във възприятията;
• фундаментална промяна в гледната точка на индивида или на обществото за света.

Веднъж започнал процесът на промяната е като химична реакция. Ето пътя от началото до края:

• Насищане

Трябва да си пренаситен. Не е задължително да имаш проблем. Може да е умора от връзка, от работа или от вършене на едно и също нещо. Яж любимо си ястие пет пъти на ден, седмица след седмица и това вече няма да е твоето любимо ястие. Това е точката на пресищане. За някои това отнема 10 години, за други 10 седмици или 10 минути.

• Неудовлетвореност

Това се случва, когато настоящият ти подход към нещата създава последствия, които ти дават усещането за неуспех или загубата на едно или повече от шестте човешки потребности: сигурност, любов, разнообразие, признание, принадлежност, развитие. Това може да се случи по три начина:

• твоите действия са задоволявали определени нужди, но сега същите тези действия водят след себе си нови последствия, които ти носят смесени емоции;
• тотално преобръщане: това, което някога си правил и за което си бил възнаграден, сега търпиш наказание за същото;
• комбинация от пренасищане и виждане за наличието на друг подход, който може да даде повече за удовлетворяване на шестте човешки потребности, и че настоящият подход вече не е достатъчен.

Интересното е, че обикновено започваш да се оглеждаш за нов подход, докато все още си свързан със стария. Пример: Пушене. Пренасищането и недоволството заедно те карат да търсиш алтернативни начини. И стигаш до…..

• Емоционален праг

Това е когато  промяната става необходимост и въздействието й те кара да стигнеш до……

• Момента на прозрението
• виждаш, че има по-добър начин, нова перспектива, пред теб е животът, който винаги си желал;
• но няма да ти се случи, освен ако не скочиш в….
  • Отворилото се пред теб пространство

Ако предприемеш действие, което те ангажира, ще се преобразиш, ще се извисиш. Ще разшириш идентичността си. Ще имаш съзнателно усещане за това какво е възможно, къде страхът изчезва, а радостта и любовта изобилстват. Това е мястото, където намираш повече от твоето истинско АЗ.

Когато стъпиш на тази почва, ЖИВОТЪТ ТИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ СЪЩИЯТ. Ще се видим от другата страна.

Калбие Ходжева и Надежда Николова, по материали на Антъни Робинс.

Следващият етап от постигането на целите е да помислим за контекста, в който очакваме да настъпи резултата.Когато ние мислим за целите си, хубаво е да се фокусираме върху това къде те ще бъдат уместни, но и да помним, че резултатът може да повлияе и на останалите области в нашия живот. На човек е присъщо да обобщава всичко. Например, някой говори: „Аз искам да бъда по-упорит, да постигам своето.” А аз (бел. А. Плигин) го питам: „Доколко това се намира под твоето собствено влияние? Какви ресурси имаш, които могат да повлияят на твоята упоритост? Как ти си представяш, виждаш, чуваш и чувстваш тази упоритост?” След като клиентът отговори на всички тези въпроси, обикновено задавам следващия: ”Представи си, че имаш вече желаната упоритост.  А съществува ли ситуация, къдетоупоритостта не е нужна?” По този начин, искам да доведа човек до разбирането, че съществуват случаи когато съвършено не е необходимо да бъдеш упорит. Даже понякога може да го предизвиквам и  да попитам: „А искаш ли да бъдеш упорит в караница, свада, която вече ти е дошла до гуша?” Това е един много лесен прийом, но за нашето мислене е важно: ако искаме истински да управляваме нашите стереотипи и навици, то е необходимо да разделяме контекстите точно. Доста хора пренасят част от професионалните си навици в домашната обстановка, където те се оказват съвършено неуместни. Затова често обичам да питам мениджърите: „Вие искате да проявите твърдост в общуването си със своите конкуренти, бизнес-партньори, приятели или в семейството?” Този въпрос ги предпазва от това да пренасят избрания стереотип на поведение в ситуация, където това съвсем не е нужно.

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения

Нашият мозък е така устроен, че ние оперираме със зрителни образи, звуци и чувства. Когато размишляваме за формулиране на целта, то ние си я представяме твърде субективно. Всеки има различна репрезентация – възможно е някой да види себе си, вече достигнал резултата; друг да чуе как звучи формулировката на целта му, произнесена на глас или чува как за поставената цел се отзовават значими за него хора; а трети, буквално, усеща себе си в процеса на нейното достигане. Например, вие си мечтаете да станете крупен бизнесмен. Навярно, най-важното в случая, е да си представите кое ще бъде това, което ще свидетелства за постигането на тази цел. Добре би било да си представите организацията, фирмата, която се готвите да създадете. Полезно е също така да се видите като лидер: да помислите как се облича един лидер, как се държи, какво говори, чувства, как комуникира с хората, какво външно впечатление оставя, какви хора го обкръжават, каква ще е структурата на бъдещата организация. Колкото по-подробно и по-добре човек създаде  в своето въображение тези образи, толкова по-бързо тази цел от желателна ще се превърне в желана, т.е. в цел, която човек много близко усеща, така като че ли напълно е влязъл в нея и я вижда и чувства като завършена. Хора, известни със своята целеустременост и упоритост в постигането на резултати, са умеели, така да се каже, да „прекрачат” в своето бъдеще и като гледат оттам към настоящето да си дадат съвет. Говорят, че такъв талант е притежавал Уолт Дисни, който е можел отчетливо, ясно да си представи какво ще бъде след пет, седем, десет години и от висотата  на въображаемото положение да даде съвет сам на себе си. Това е уникален начин и необикновена рамка на мислене. Колкото по-добре си представяте образите, звуците и чувствата, свързани с преследваната цел, колкото повече елементи на опита задействате, колкото по-красива, ясна и фокусирана виждаме картината на бъдещето, толкова по-ефективен ще бъде резултата. Един от водещите физиолози Карл Прибрам в една от своите книги поставя въпроса -  какво е това език на мозъка? По мнение на мнозина това са вътрешните образи, вътрешните звуци и усещания. С други думи – ако вие искате  да постигнете своите цели, научете се да мислите с езика на мозъка.

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения

Кой е отговорен за целта? Кой контролира резултатите? Намира ли се целта във ваша власт? Много често ние си поставяме такива цели, които не се намират под наш контрол. При мен /заб.А.Плигин/, като консултант по НЛП, идват много жени, които искат техните съпрузи да се откажат от пиенето. В НЛП обаче, съществува принцип, според който трябва да се работи с цел, за която можем да поемем отговорност. С други думи, жена недоволна от поведението на съпруга си, заявява някакъв резултат: тя иска нейният съпруг да откаже пиенето. Но така, както звучи, това не се намира под нейния контрол. И тогава много полезно е, да и се зададат следните въпроси: „А как вие може да повлияете на това? Какви процеси контролирате, с какви ресурси разполагате? Разполагате ли с достатъчно време, пари, някакви вътрешни ресурси, състояния? Имате ли нещо, което може пряко да повлияе на резултата?” Тя ще постигне желаното, само ако намери отговор на тези въпроси. Така и за вас – когато поставяте цел пред себе си, помислете от позицията на реалиста, до каква степен може да и влияете. Премислете всички възможни начини на въздействие, които са ви известни. Консултантът в подобни случаи пита: „Как вие можете сама да повлияете на вредния навик на съпруга ви?” И тогава заедно с нея започва да вникна в ситуацията: може той да пие заради това, че жената е престанала да се интересува от неговия живот; или тя е загубила външната си привлекателност; възможно е той да се възприема като неудачник и се страхува да и признае; а може да се чувства самотен, не усеща загриженост и т.н. Тук не стои въпроса кой е виновен и как това се е случило. Просто е нужно да се разбере как жената може да влияе на така получилата се ситуация, какво може да се направи от сега нататък. Затова е хубаво да знаете, че колкото повече са ситуациите, свързани с целта, които можете да контролирате, толкова повече гарантиран и надежден ще бъде резултата.

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения

Една история от Guy Finley

Имало едно време един млад принц, който бил достигнал  вече възрастта, на която трябвало да заживее самостоятелно и да започне да управлява една голяма страна, поверена му от неговия баща. Било му казано на изпроводяк, че когато се нуждае от помощ,  единственото, което трябва да направи е да сложи един фенер на прозореца на най-високата кула в царството и ще му бъде изпратен специален кон с каляска, за да го отведе в безопасност.

Но също така, бил предупреден от баща си, че един зъл магьосник, враг на кралството, живее недалеч от неговия нов дом. И затова да внимава много когато изпраща светлинния сигнал, защото магьосника също ще го види и също може да му изпрати кон да го отведе и то кой знае към каква опасност.

Разбира се, това изплашило бъдещия владетел. В края на краищата, как би могъл той да направи разлика между двете каляски?! Баща му го уверил, че има сигурно доказателство – всеки път, преди да тръгне със спасителната каляска, трябва внимателно да провери какъв кон я предвожда. Ако конят е светъл на цвят, той ще го отведе в безопасност,  но ако е  тъмен – винаги ще го води към премеждия и опасности.

Както всеки може да се досети, през много изпитания  се наложило да премине принцът, управлявайки страната и много пъти му се налагало да поставя фенера на прозореца. И много пъти, понеже му се налагало да бяга незабавно от замъка си, когато живота му бил застрашен, той забравял да изпълни бащината си заръка. Много често той се оказвал препускащ диво от една опасност в друга, от едно премеждие в друго,  и когато вече било твърде късно, той осъзнавал, че неговото невнимание отново било причината да преживява тези допълнителни изпитания и трудности в ситуация, която се опитва да избегне. И чак тогава се сещал, че е трябвало да провери преди да влезе в каляската, дали конят е изпратен от злия магьосник или от неговия баща.

Въпроси за размисъл:

• Когато се чувствате уплашен или сте в стресова ситуация, кой или какво е вашият „тъмен кон”?
• Какво обикновено се случва /във и извън вас/, когато „тръгнете” с „тъмния кон”?
• Представете си, че винаги избирате да „тръгвате” с „белия кон”. Как тогава ще изглежда вашият живот и какво ще чувствате вие?

Нашият мозък е така устроен, че да не възприема отрицателната частица „НЕ”. Да предположим, че е необходимо да си представим, как кучето не гони котката или че в лавката, в която продават сладолед няма „Ескимо”. За целта ви е необходимо да си представите лавка, в която продават сладолед и отделно сладоледа „Ескимо”, а това че „Ескимо” там няма, разбирате малко по-късно. Същото е, ако си представите, че кучето не гони котката. Така или иначе, в своето въображение ще видите куче, преследващо котка, и чак след това ще разберете, че това не се случва.

Само по този начин, нашият мозък е способен да разбере, че ние нещо не искаме да си представяме, че нещо не съществува. И това има огромно значение за постигането на нашата цел и огромно значение за формулирането на резултата.

Да разгледаме различни житейски ситуации. Например, някой иска жена му  да приготви на обяд нещо, което много обича. Много често обаче, мъжът казва на жена си: „Много те моля, не ми готви повече тази зелева супа!” Съгласете се, че общуването ще приеме съвършено друго направление, ако мъжът каже: „Скъпа, знам, че можеш да правиш много вкусна гъбена супа. Моля те, ще ми сготвиш ли, обожавам я просто.” Как мислите, към какво води първия начин на общуване и към какво – втория? Не е необходимо да бъдеш особено проницателен човек, за да се досетиш, че първият способ води до конфликт, обида или недоразумение. Вторият начин води до още по-голямо уважение, мотивация и желание, действително да го направиш по приятен начин, и в крайна сметка, да получиш това, което искаш. В този смисъл, много важно е да се научиш да говориш позитивно за себе си и другите хора, за своите планове и цели.

За НЛП често говорят като за метод, който кодира хората. Като за начало  тези размисли относно позитивността на нашата реч и мислене може да ни помогнат да осъзнаем колко много хора, буквално, негативно се кодират едни други. Например, човек плаче, а вие му казвате: „Не се разстройвате…”. Как мислите, каква команда чува мозъка? Или хора се карат, а вие отивате и им казвате: „Престанете да се карате…” В този момент нашето мислене възприема комуникацията като кавга, която от това може още повече да се усили. Често говорим на хората: „Не се разболявайте…”, вместо просто да кажем: „Оздравявайте.”

Негативното мислене често ни води встрани от желания резултат. В паметта ми изниква потресаваща табелка, намираща се в един медицински център в Стокхолм: „Може ли наистина да се открие инструмент за опазване на здравето, като през цялото време се занимавате с изследването на болестите?” Хората изразходват огромно количество пари и усилия за изучаване на болестите. А колко средства се влагат в това, за да се изследва количеството на излекуваите се хора и на абсолютно здравите? Колко хора са се излекували от рак по естествен начин? Някой занимава ли се с подобна статистика? По-често се случва, че ние изучаваме болните, на които им трябва помощ и правим маса диагностични изследвания.

Ето защо правилото за ефективно общуване е, да се научим позитивно да мислим и говорим. Този принцип следва и всеки целеустремен човек – позитивно да мисли за това, което иска да постигне.

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения

Навярно едно от най-важните неща в живота, които трябва да овладее всеки един от нас, е способността да постига целите, които си е поставил. Когато човек се запита щастлив ли е, то обикновено, в този случай, той съпоставя щастието си с тези резултати, които е постигнал в живота.

Вие някога замисляли ли сте се какво е това мечта? Аз /бел. на пр. – т.е. А. Плигин сега и по-нататък/ имам малко определение за това прекрасно понятие. Мечта – това е цел, за която не поемате отговорност за нейното случване; а постигнатият резултат – това е мечта, за която сте поели отговорност за нейното реализиране.

От какво зависи постигането на нашата мечта? Кога мечтата се сбъдва и става реалност? Ако сте готови да последвате идеите, изложени тук, то бъдете уверени – ще ви се наложи да се разделите с много от своите мечти, защото те ще станат реалност. Затова хората, които обичат да мечтаят, могат да не четат по-нататък. А на хората, които са решени да постигат резултати, предлагам хубавичко да поразмишляват над това, което ще разкажа.

По принцип НЛП възниква на базата на наблюденията върху тези хора, които ефективно постигат целите си – и като начало те умеят правилно да ги формулират.

Първото правило гласи: „Мислете позитивно за своята цел или резултат.” И не само позитивно да мислите в своето въображение, а и позитивно да говорите за това. Хубаво е позитивното говорене да стане рамка на комуникацията. Казано метафорично, целият наш живот се състои от брънките на взетите от нас решения. Когато общуваме с някого, решаваме дали да задълбочим комуникацията с него; когато правим покупки в магазина, се стараем да изберем най-доброто; когато решаваме къде да почиваме, мислим как по-приятно да стане това. С други думи, може да се каже, че целия наш живот се състои от размисли и разговори относно постигането на някакви цели, за преследването на даден резултат. Затова аз ви призовавам да се научите да мислите и говорите позитивно. Какво имам предвид? В един от древните трактати, е написано: „Не мислете за рижата маймуна. И ако успеете да не мислите за рижата маймуна, вие ще станете мъдрец.” Това по същността си е малко психотренингово упражнение. Ако вие можете да овладеете способността си да не мислите за нещо негативно – значи вие можете да постигнете определена мъдрост, успех.

Действително, пробвайте да направите такова упражнение: не мислете за рижата маймуна. Получава ли се? Това е невъзможно да се направи, тъй като нещастната маймуна, така или иначе се е промъкнала във вашето въображение и се намира във всички вътрешни картинки. Но всичко това е поправимо: помислете си за зелена маймуна. Знаете ли, какво означава това? Просто древните са ни призовали да бъдем позитивни.

Откъс от “Как призрака на неуспеха да се превърне в аромат на успеха в живота”, автор: А. Плигин, НЛП-консултант, превод със съкращения