Архив за м. May, 2010
May 29th, 2010 | 
Автор: Това е една от прословутите 13 фрази за живота на Габриел Гарсиа Маркес. Съвсем човешки, истински, мъдри.
Познавам много хора, които уж харесват и приемат горното съждение, и въпреки всичко се вкарват в жестоки драми с неразрешими конфликти, разменяйки си безумни реплики от рода на:
Тя: Ти изобщо не ме обичаш!
Той: Ох, пак ли започваш!? Кой, кажи ми, по-добре от мен самия знае колко силни са чувствата ми към теб? По колко пъти искаш да чуваш това, че те обичам?
Тя: Да, чувам го, но по никакъв начин не усещам любовта ти!
Той: Е, ти също не правиш кой знае какво, за да ме караш да се чувствам обичан!
Какво всъщност е любовта? Как да я открием, внедрим и запазим в отношенията си? Как да я разпознаем, след като няма никакви ясно дефинирани физически характеристики като форма, големина, цвят, мирис, плътност?… А дали има вечна любов?
Нека тръгнем от идеята, че картата в главата на всеки от нас е строго индивидуална. Тя представлява съвкупност от нещата, които възприемаме от реалността, и филтрираме през собствения си опит, познание, убеждения, ценности, интереси, вярвания, култура… Светът винаги е по-богат от представите, които сме си изградили за него.
Така е и с картата за Любовта на всеки един. Човек се учи да обича от първите дни на живота си. Вижда, чува и усеща как това се случва между родителите му, между близки, познати, случайни хора,… Среща го навсякъде покрай себе си и всеки път то е различно. Прекарва през своите филтри, това, което харесва, приема го и по-късно го обогатява с опита си. Затова няма как двама души да обичат и да изразяват любовта си по един и същ начин. Което в никакъв случай не означава, че между тях не може да има изключително силни чувства. Смисълът на всяко общуване, каквото е и любовта, е в отговора, който получаваме и в реакцията, която предизвикваме. Това е и най-важният критерий за успеха на насочените към партньора ни действия. Същността не е в това, което си мислим, че той или тя трябва да изпитва към нас, а в действително изпитваните от него или от нея чувства.
Ще се опитам да дам един простичък пример. Любимото ястие на баща ми е мусака. Но когато ходи за риба, си взема червеи, защото знае, че това е една от предпочитаните храна на съществата, чието внимание е тръгнал да привлича, за да му хванат на въдицата. С мусака при рибите номерът му няма да мине.
Така е и в една връзка: колкото и странни (според вас) да са вкусовете на вашия партньор, когато избирате начин да изразите любовта си, тръгнете от неговите предпочитания, а не от вашите. Само така ще бъдете разбрани. В противен случай, изхождайки от вашата лична карта, рискувате да попаднете в ситуация като в гореспоменатия диалог.
Как да разберете какво обича вашият партньор? Наложете си да тренирате и увеличавате непрестанно нивото на вниманието си, да разчитате и най-слабите подадени ви сигнали от човека до вас и бъдете винаги готови да експериментирате. Ако проумеете, че провалът е в само във вашата глава, а на практика съществува само обратната връзка, ще си позволите много по-голяма свобода да фантазирате, да опитвате различни неща. И там, където разчетете знак “+”, продължете оцветяването на картинката и всеки път добавяйте по нещо ново и различно. А там, където знакът е “-“, моля опитайте с друг спорт! Колкото по-разнообразни са подходите ви, толкова по-ефектни и интересни ще бъдете.
Моя приятелка беше направила най-великият (според нейната карта) план за рождения ден на съпруга си. Но още в началото на изпълнението си даде сметка, че този план няма нищо общо с неговото разбиране за прекрасен рожден ден. Тогава реши да преглътне себе си, да прехвърли юздите на човека до нея, за да управлява той, както намери за добре по пътя, който сам си избере, и в края на деня той сподели: Това беше най-хубавият ми рожден ден! Благодаря ти, че сподели това усещане с мен! Сега вече тя знае коя картинка с какво може да дообогатява и кой цвят да не подхваща изобщо.
Толкова е простичко: забравяме за себе си, наблюдаваме и експериментираме, като си даваме правото понякога да бъркаме. Не е важно колко силно любимият ни обича или ние обичаме любимия си. Важно е как му показваме това така, че да ни разбере. И ето ти едно безкрайно поле за изява на фантазията. И така цял живот…
Публикувано в 
Крис и Тим Холбом (Kris and Tim Hallbom)
Крис и Тим Холбом са сред пионерите на НЛП, тренирани лично от ко-създателите на НЛП – Бендлер и Гриндер през 80-те год. Работили са заедно с Робърт Дилтс и Стив и Конира Андреас.
В началото на 90-те год. започва тенденция за включване на по-духовни подходи и методи в НЛП за разлика от до този момент използваните по-механистични такива. Робърт Дилтс е първият, който включва духовни елементи в разработването на Неврологичните нива. Тим и неговите колеги се присъединяват към такава практика като използват уменията си в моделирането, за да се учат от шаманите и шаманските елементи навлизат в света на НЛП.
Крис и Тим Холбом са създатели на метода Dynamic Spin Release. Съчетавайки вселенския принцип на въртене и психологията на архетипните метафори с НЛП, DSR включва много разнообразни методи, които могат да се приложат към ограничаващите убеждения и почти всяко физическо или друго проблемно състояние ( в една от следващите ни статии ще включим описание на този метод).
Лукас Деркс (Lucas Derks)
Първата среща на Лукас Деркс с НЛП е през 1977г. След като изградил успешна кариера като изследовател в областта на социалната психология, Лукас решил изцяло да се посвети на НЛП и неговото развитие. През 1989г. той започва работа в IEP, Нюмен (Холандия) – един от най-големите и отдавна съществуващи институти по НЛП в Европа. Създал си е име на блестящ презентатор с ярко чувство за хумор, като за способностите му да създава ясна картина за това, което говори, до голяма степен му помагат заниманията му по изобразително изкуство в миналото.
Лукас Деркс се явявава „пионер на европейското НЛП” и се причислява към групата на хората допринесли най-много за развитието на НЛП не само в Холандия, но и в Европа тъй като техния институт е един от първите в Европа. Освен това, Лукас не просто развива НЛП, но и се явява автор на собствено направление – моделът социална панорама.
Заедно с Джееп Холандер (Jaap Hollander) е автор на книгата „Същност на НЛП”.
Майкъл Хол (Michael Hall)
Доктор по философия, психотерапевт, предприемач, живущ в щата Колорадо (САЩ).
След дългогодишна частна психотерапевтична практика започва да се занимава с обучения и тренинги: отначало тренинги за комуникационни умения (асертивност, преговори, взаимоотношения), след това по НЛП.
В края на 80-те год. Изучава НЛП при един от неговите основатели, Ричард Бендлер и станал НЛП Мастер Практик и НЛП Треньор. По поръчка на Бендлер написва материали за тренингите, които впоследствие били издадени във вид на книга. Бъдейки плодовит писател, той написал и издал повече от две дузини книги, между тях бестселъри като «Духът на НЛП», «Укротяване на дракони», «Метасъстояния», «Линия на разума», «Структура на съвършенството» и т.н.
Заедно с д-р Боб Боденхаймер (Bob Bodenhamer) Майкъл се явява основател на Невросемантиката. Получател на наградата INLPTA 1994/5г. за „най-голям принос в развитието на НЛП” за своята работа върху метасъстоянията.
В настоящето време Майкъл Хол се занимава с изследвания, моделиране, води тренинги по цял свят и пише книги.
Стив и Конира Андреас (Steve and Connirae Andreas)
Занимават се с НЛП от 1977г. През 1979г. завършват един от първите курсове НЛП Практик, включващи обучение и сертификация.
През 1957г. Стив получава степен бакалавър в областта на химията в Калифорнийския технологичен институт, Пасадена, щата Калифорния. През 1961г. получава магистърска степен в областта на психологията.
Конира е доктор по психотерапия. Тя е всепризнат лидер в съобществото на НЛП в областта на психотерапията, провежда тренинги по НЛП в САЩ, Южна Америка, Европа.
Започвайки от 1977г., Стив Андреас и жена му Конира,изучават и разработват нови прийоми и технологии на НЛП и обучават други хора. Стив се явява автор на многочислени книги и статии за НЛП. През 1978г. двамата съпрузи стават съучредители на центъра «NLP Comprehensive».
Заедно пишат книгите «Сърце на разума», «Променете мисленето си и се възползвайте от резултатите».
Ени Ентус (Ennie Entus)
Доктор по клинична психология. Сертифициран НЛП треньор и член на Националната асоциация НЛП (NANLP), изследовател, консултант, участваща в изследвания в областта на НЛП от 1978г.
Нейната биография включва: Доктор (Ph.D.) по клинична психология (McGill University), занятия с Милтън Ериксон и Вирджиния Сатир, тренинги по гещалт-терапия, изследвания в невропсихологията и развитието на децата, дългогодишен опит на преподавател и клинически опит в много психотерапевтични методики. От юли 2001 г. тя живее на о-в Бали, където е поканена като лектор и консултант във факултета по психотерапия на университета Удаяна (Udayana University).
Ени Ентус е сред първите, които започнали да прилагат и разпространяват моделите на НЛП по целия свят. Нейната международна треньорска дейност включва в себе си разработване и внедряване на методиките на НЛП в областта на терапията, образованието, духовното развитие, здравето, управлението и междукултуралните отношения.
Една от първите, които започват да провеждат тренинги в Канада, Източна Европа (Полша, Русия, Украйна и др. републики от ОНД), Израел и Бали. Тя е основател и директор на компанията “Metaformation inc.” (по-рано именувана “Transformation”), която продължение на 80-те и 90-те години е била канадския форум за нови изследвания в бърворазвиващата се област на НЛП.
Съвместно с Джудит Делозие е създател на NLP Learning Community.
Имало едно време един млад принц, който вярвал във всичко, освен в три неща. Не вярвал, че съществуват принцеси, не вярвал, че някъде по света има острови, и не вярвал в присъствието на Бог. Баща му, кралят, му бил казал, че такива неща не съществуват. И тъй като нямало принцеси и острови във владенията на баща му, и никаква следа от Бог, принцът нямал причина да не му вярва.
Но един ден принцът избягал от своя палат и пристигнал в съседното кралство. Там, за негово огромно учудване, от всеки бряг той виждал острови, а на тези острови – странни и вълнуващи същества, които той не смеел да назове. Докато търсел лодка, един мъж, облечен в мантия се приближил по брега към него.
„Това истиски острови ли са? – попитал го младият принц.
„Разбира се, това са истински острови.” – отговорил човекът в мантията.
„А тези странни и вълнуващи същества?”
„Това са съвсем истински принцеси.”
„Тогава Бог също трябва да съществува!” – възкликнал принцът.
„Аз съм Бог” – отговорил мъжът с мантията и се поклонил.
Младият мъж се завърнал в своето кралство толкова бързо, колкото могъл.
„Е, ти се завърна” – казал баща му, кралят.
„Аз видях острови, видях и принцеси, видях дори и Бог!” – отвърнал принцът сърдито.
Кралят останал невъзмутим:„Няма никакви истински острови, нито истински принцеси, нито пък Бог съществува реално.”
„Но аз ги видях!” – настоявал принцът.
„Кажи ми как беше облечен Бог?”
„Бог беше облечен в мантия.”
„А ръкавите му бяха ли навити назад?”
Принцът си спомнил и потвърдил, че това е било така. Усмихнал се кралят: „Такова е облеклото на магьосниците и това е бил просто един магьосник. Измамили са те.”
Като чул това, принцът се завърнал в съседното кралство, отишъл на същия бряг, за да може отново да се срещне с мъжа в мантията.
„Баща ми, кралят, ми каза кой всъщност си ти!” – казал принцът възмутено. „Ти ме измами последния път, но това няма да се случи отново. Сега аз знам, че това не са истински острови и истински принцеси, а ти си просто един магьосник.”
Мъжът на брега се усмихнал: „Не съм аз този, който те е измамил млади човече. В кралството на твоя баща съществуват много острови и много принцеси. Но ти си омагьосан от твоя баща и не успяваш да ги видиш.”
Принцът, натъжен, се завърнал в родното кралство. Когато се видял с баща си, той го погледнал в очите: „Татко, вярно ли е, че ти не си крал, а магьосник също?”
Кралят се усмихнал и подвил ръкавите си. „Да, синко, аз съм просто един магьосник.”
„Тогава мъжът от брега е бил наистина Бог.”
„Не, мъжът от другия бряг е просто друг магьосник.”
„Но аз трябва да узная какво се случва наистина, каква е истината отвъд магията!”
„Не съществува истина отвъд магията.” – казал кралят.
Принцът се изпълнил с тъга. Той казал:„Остава ми тогава да избера единствено смъртта…”
Кралят с магия призовал Смъртта. Тя се появила на вратата и заподканяла принца. Той потръпнал от отвращение. Спомнил си красивите, но неистински острови и неистинските, но чудно хубави принцеси.
„Ами, добре тогава”- казал той. „Някак си ще се справя с тази магична ситуация.”
„Разбираш ли сега, синко?” – казал кралят.”Ти също започваш да се превръщаш в магьосник.”
„The Magus”, by John Fowles
Въпроси за размисъл:
- Били ли сте някога в подобна ситуация като тази на младия принц?
- Как излязохте от нея? Какъв беше изборът ви?
- Как се справяте като магьосник? J
Ко-създателите на НЛП, Ричард Бандлър и Джон Гриндер, работят с група от студенти, които вземат участие в първите уъркшопи, на които са се експериментирали първооткритите и основни поведенчески модели и техники на НЛП. Групата започнала своите занимания през 1972 г. и се събирала периодично в продължение на четири години. Личностите, които участвали в нея били първите, които асистирали на Ричард и Джон в разпространението на патерните и техниките на НЛП в различни семинари и практически уъркшопи в САЩ и Канада. Те били и първите НЛП практици. (Повече информация за първите години на НЛП може да получите от книгата „The Wild Days of NLP 1972 to 1982”, Terrence McClendon).
Тази първа група включвала:
Лесли Камерън-Бандлър (Leslie Cameron Bandler/Leslie Lebeau)
Лесли е професионален психотерапевт. Известна най-много с това, че е разработила Метапрограмите като модел в НЛП.
Лесли разработва и НЛП модел, посветен на изследването на патерните на емоциите (въпросите за тяхното възникване, структура, управление) – съвместно с Майкъл Лебо (Michael Lebeau) и Дейвид Гордон (David Gordon) разработват модела, наречен Импринт метод (Emprint method). Развива собствено направление Imperative Self (система от структурирани методи, позволяващи да се достигне до желаните емоции, свобода на избора и самопознание).
Автор на книгите: “И заживели щастливо” (“They Lived Happily Ever” – по-късно преиздадена като “Solutions”), “The Emprint Method: A Guide To Reproducing Competence” (1985), „Заложник на емоциите. Как да спасите емоционалния си живот”, „Practical Magic: A Translation of Basic Neuro-Linguistic Programming Into Clinical Psychotherapy”. Съавтор на “NLP Vol 1”
Джудит Делозие (Judith Delozier)
Една от създателите на НЛП и водещ НЛП треньор от 1975г.
Джудит има магистърска степен (МА) по религия (Religion Studies) и бакалавърска степен (ВА) по антропология и религия (Religion Studies). Като член на първата група на Бандлър-Гриндер, Джудит има огромен принос за развитието на многочислените модели и процеси на НЛП. Посветила е много време на изследването на транскултуралните различия. Голяма част от нейната работа е протекла в пребиваване и изучаване на културите на Африка и о-в Бали
В книгата “Turtles All the Way Down: Prerequisites to Personal Genius” (1987), която написва в съавторство с Джон Гриндер, Джудит изследва взаимовръзката между НЛП и тенденциите в културата, социалния живот, изкуството, естетиката и епистемологията.
Съвместно с Робърт Дилтс написва «Енциклопедия на НЛП и Нов код НЛП». Автор на ”The Patterns of the Hypnotic Techniques of Milton Erickson”. Съавтор ‘NLP Vol 1’.
Преподава НЛП по целия свят, включително Европа, Азия, Индонезия, Австралия, Мексико, Централна Америка, Канада и САЩ.
Била е президент на такива организации като «Grinder, DeLozier and Associates» и «DeLozier and Associates» в продължение на 14 години.
Към настоящия момент съвместно с Робърт Дилтс е партньор в проекта Университет НЛП (NLP University – http://www.nlpu.com/NewDesign/NLPU.html).
Джудит е съавтор на множество проекти, прилагащи системното НЛП в широки граници – от моделиране на лидерството до здравеопазването и знанията за различните култури.
Робърт Дилтс (Robert Dilts)
Робърт Дилтс се явява един от най-ярките и признати лидери на съвременното НЛП. Той е един от първите студенти на Джон Гриндер и Ричард Бандлер. Неговите таланти и способности намират приложение в много области: моделиране на човешкото съвършенство, създаване на компютърни програми, касаещи взаимодействието на човека и компютъра, бизнес консултиране, провеждане на семинари по практическа психология и много други.
Робърт Дилтс е консултирал компютърната фирма “Apple Computer”, авиокомпания “Alitalia”, кинокомпанията “Lucasfilm Ltd.”, ръководството на “Fiat”, компанията “Xerox”, сътрудниците на италиянската компания “State Railway” и други големи световни фирми. Работил е по проекта за развитие на компанията “IBM Europe”, построен на основата на теорията за системите и системното мислене.
Робърт е написал повече от 40 книги по НЛП, между които «Изменение на убежденията с помощта на НЛП», «Моделиране с помощта на НЛП», «НЛП:навици на ефективния лидер», «Стратегия на гениите», «Убежденията. Път към здравето и благополучието», «Ловкост на езика» и др. Заедно с Джудит Делозие е написал «Енциклопедия на НЛП» (2 тома по 15 000 стр. всеки). Съавтор е на “NLP Vol 1”.
Също така Робърт Дилтс е основател на един от най-добрите университети по НЛП (NLP University, Santa Cruz, California) в света и организатор на голям брой международни конференции в Санта Круз, Калифорния.
Франк Пюселик (Frank Pucelik):
Бакалавър по психология (Интернационален колеж, Лос Анджелис, Калифорния), специалист в областта на връзките с обществеността и рекламата, взел участие в създаването на НЛП. Повече от 30г. работи като професионален треньор и консултант.
Работи в сферата на психотехнологиите, занимава се с разработка и приложение на тренингови програми по организационно поведение, а също така се изявява като корпоративен консултант главно в сферата на развитие на лидерството и разрешение на конфликтите. В продължение на четири години Франк е бил университетски преподавател в щата Оклахома. Работил е с транснационални корпорации (Търговско-промишлената палата на САЩ, “Bank of America”, “Chevron of Canada”, “The United States Institutes for Organization Management”, GHK Oil&Gas Production Company, Rockwell International, Coca-Cola, Oracle и др.)
През последните години Франк жовее в Одеса, провежда тренинги и семинари в ОНД, основава наркологични рехабилитационни центрове в Русия и Украйна.
Съавтор на “Magic Demystified”.
Байрън Луис (Byron Lewis): Съавтор на “Magic Demystified”.
Дейвид Гордън (David Gordon)
Един от създателите на НЛП, повече от 25 год. работи в тази област и я развива. Макар че е засегнал почти всички аспекти на НЛП, негови главни теми се явяват използването на метафорите за осъществяване на изменения и моделирането.
Моделирането – това е негова страст, на която отделя голяма част от своята работа последните повече от 10 год. За това време той е разработил няколко формата за полезно извличане на структурата на изключително разнообразния човешки опит. За последния четвърт век той е обучил хиляди хора на НЛП, хипноза, използване на терапевтични метафори и моделиране, а също така и на специални приложения във всяка от тези области.
Освен това, Дейвид е написал много статии по НЛП и няколко книги, между които „Терапевтични метафори”, „Феникс: терапевтични техники на Милтън Ериксон” и “How know”. Той е работил с ръководството на такива компании като The Gap и Pepsi. Заедно със своя колега Греъм Доус (Graham Dawes, www.expandyourworld.net), Дейвид пише книга за моделирането и паралелно работи над още две книги, посветени на въпросите на обучението и запазване на потенциала от кадри на дадена компания в съавторство с партньора си в консултирането Робърт Смит (Robert Smith, www.anlp.org/trainersdetails.asp?PracID=10027) .
Мери-Бет Андерсън (Mary-Beth Anderson): Съавтор на „Феникс” („Phoenix”).
Терънс МакКлендън (Terrence McClendon): Автор на „The Wild Days, NLP 1972 to 1981”. Участник в забележителните експерименти в книгата „NLP Vol 1”. Бизнес партньор на Робърт Дилтс в средата на 70-те години.
Пол Картър (Paul Carter): Бизнес партньор на Стив Гилигън (Steve Gilligan) в представяне работата на Милтън Ериксон (Milton Erickson).
Д-р Стив Гилигън (Dr.Steve Gilligan): Автор, голям почитател и моделиращ Милтън Ериксон (Milton Erickson).
Изброените по-горе личности са автентичните създатели, пионери изследователи на НЛП. Има, разбира се, и много други, допринесли за развитието и навлизането на НЛП навсякъде по света и които работят и творят задълбочено за приложението му в различни области.
httpv://www.youtube.com/watch?v=BI_HOPqcRFA
Ключът към успеха е действието.
httpv://www.youtube.com/watch?v=Cbk980jV7Ao
Една от най-ефективните техники за постигане на рапорт, която поддържа ритъма на комуникацията е синхронизацията на дишането. Какво е общото между дишането и комуникацията, може да попитате. Но ако помислите, в действителност дишането играе важна роля в комуникацията. В предишната статия споменах за това, как дишането е свързано с емоционалното състояние на човек: радост – леко дишане, вълнение – накъсано… И ако вие се научите да се синхронизирате по дишането на вашия събеседник, то можете да „превключите”, да промените неговото настроение.
Веднъж с мен (А.Плигин) и един мой приятел се случи нещо доста интересно. Провеждаше се лекция, която ни интересуваше. Билетите, обаче за нея се разпространяваха само в тесни професионални кръгове и ние чрез приятели и познати се опитвахме да намерим възможност да отидем. Така или иначе в крайна сметка се добрахме до билети, но местата ни бяха едно през друго. Аз и приятеля ми пристигнахме на лекцията и заехме местата си според билетите.
По някое време между нас, на свободното място, седна едно доста симпатично момиче, но в явно лошо настроение. Тя скръсти ръце, крака и леко наклонила се на една страна, гледаше изпод вежди случващото се в залата. Момичето едва чуто мърмореше на себе си, недоволно клатейки глава. Беше очевидно, че тя силно преживяваше нещо, тъй като когато пръстите й се докосваха до очите, се овлажняваха.
Ние с моя приятел се спогледахме и накланяйки се, седнахме както момичето. Синхронизирахме се с дишането й и започнахме отначало по–слабо, а после малко по-звучно да дишаме. Постепенно, поглеждайки си един друг с крайчеца на очите си, сменихме позата и седяхме вече, облегнати на гърба на креслото. На лицата ни се появиха усмивки и малко след това се разнесе заразителен, не много силен смях. Ние заехме открита поза: разединихме коленете си, ръцете, поизправихме се и продължихме равно и дълбоко да дишаме и радостно да се смеем. Забелязахме, че буквално със закъснение от 30 сек., всичко, което правехме ние с приятеля ми, повтаряше и тя. Момичето започна да диша по различен начин, лицето й придоби приятен розов тен и устните й се разтегнаха в радостна усмивка. Тя попадна в полето на нашата комуникация и се синхронизира по общия ритъм.И през цялото останало време слушаше лекцията в добро настроение и с ослепителна усмивка на лицето.
След тези истории, на своите семинари аз моля хората не само да се учат да комуникират един с друг, но и да умеят да разговарят на езика на другия човек. Опитвам се, освен да развия у тях поведенческа гъвкавост, но и да ги предизвикам да забелязват в какво състояние се намират хората, с които встъпват в комуникация. Стараем се да покажем как най-майсторски и грижливо да комуникират с хората, опитваме се да ги научим да „превключват” негативните състояния на другите хора в позитивни, създавайки по такъв начин положителни ресурси и добро настроение и едва след това да обсъждат идеите и въпросите, които имат за разглеждане.
В този смисъл може да се каже, че нашата комуникация прилича на забавен танц. Ако някога сте се занимавали с танци или сте наблюдавали танцуваща двойка, то навярно сте видели, че партньорът води своята партньорка. Но, вглеждайки се, може да се забележи, че също в ролята на водещ може да се окаже и партньорката. Танцьорите от международен клас взаимодействат така, че е невъзможно да се определи, кой кого от тях управлява. Лидерството в танца, те отстъпват един на друг, редувайки се и затова е непонятно кой изпълнява ролята на водещ.
Изкусните и доверителни взаимоотношения между хората, водещи до отлични резултати в комуникацията, в която партньорите по ред отстъпват един на друг водещата роля, се нарича рапорт.
Човек се отличава с това, че е социално същество. Всички знаем колко важна е комуникацията в нашия живот и че е необходимо бързо да намираме общ език със събеседника. Някои хора казват, че не могат да се научат да комуникират толкова непринудено колкото им се иска, други пък се оплакват, че не могат да поддържат разговор и не защото не знаят какво да говорят, а защото си мислят, че другите не ги възприемат добре.
„Той умее да говори с всички…”, „Той може да се договори с всеки…” Такива фрази може да чуем по адрес на човек, който действително умее да общува. И това рядко качество е истинско изкуство. НЛП, от момента на своето възникване, е започнало да моделира това изкуство, като взема предвид и най-тънките му елементи.
Често си мислим, че комуникацията – това са само думи, които един човек изрича на друг. От една страна, това разбира се, е истина. Обожаваме да разказваме различни истории, да си задаваме един на друг огромно количество въпроси, съпреживяваме събитията, които ни описва събеседника ни заедно с него, а и самите ние обичаме да споделяме своите емоции, идеи, описвайки какво се случва с нас. Именно така показваме, че определени хора са особено важни за нас, а така се получава и обмен на мнения.
Но също така съществува и още една страна на комуникацията, която е скрита от нашето съзнание и която ние рядко забелязваме – това е невербалната комуникация. НЛП като научен и практически подход се е родило от наблюденията върху водещи личности и преди всичко на комуникатори в различни области: психология, психотерапия, семейно консултиране, бизнес и политика. Изследователите на НЛП, след като записвали на видеозапис различни варианти на комуникация, например сеанс по психотерапия, преговори в политиката или бизнеса, сключване на сделки – наблюдавали поведението на хората, участващи в тази комуникация. И открили множество удивителни особености.
Ако вие погледнете на комуникацията цялостно, ще забележите, че голяма част от нея е невербална: мимика, жестове, пози, дишане по време на разговора. Например, ако възникнат някакви комуникативни усложнения, то човек задържа дишането си, променят се неговите мимики. Ако ви преизпълва радост, то дишането става леко, повърхностно. Когато се чувствате зле, дишате накъсано. Ако изпитвате душевен подем, то по-скоро ще почервенеете, а този ефект може да се наблюдава също, даже с още по-голяма интензивност, ако се асоциирате с нещо негативно.
В болшинството от случаите човек безсъзнателно разбира значението на невербалната комуникация, защото в течение на живота си се среща с множество хора. Още в първите години от живота си детето разбира дали майка му е доволна или не, дали се радва или сърди баща му – разбира това още без думи, още преди да му съчувстват, да го похвалят или да му се скарат. Но когато човек порасне започва да се увлича от съдържанието на речта и забравя, че съществува този момент от комуникацията, когато всичко е разбираемо още преди да бъдат изречени думите.
Психолозите, изучаващи комуникативните процеси, са изчислили, какво е количеството невербални съобщения, оказващи ни влияние. И се оказва, че 82 процента от информацията се пада на невербалната комуникация и едва останалите 18 процента постъпват посредством речта.
НЛП учи хората на калибриране, т.е. да долавят и най-малките разлики при сигналите на различните начини на поведение. Във всяка ситуация: когато пазаруваме, водим преговори, даже в ежедневието когато за нещо се договаряме – ние вземаме решение само в този случай, ако имаме доверие на този човек, с когото общуваме. В момента когато протича комуникация между хора, които имат доверие един към друг, тяхното поведение става подобно, съответстващо – те като че ли са в един ритъм. Всеки от нас в действителност притежава ритъм на общуване. Например, хората могат да седят и разговарят, поклащайки в такт крак или леко да кимат с глава. Често те не забелязват, че движенията им са синхронни с тези на събеседника им. Този ефект постоянно присъства в нашето общуване и е много важно да се научите да определяте на коя фаза от общуването се е установило доверието, т.е. се е изградил рапорт.
Безусловно, както и всичко друго в НЛП, рапортът започва да придобива по-специален смисъл и значимост още повече, ако вие искате съзнателно да се възползвате от това и качествено да подобрите своите комуникативни възможности.
Особено важно е умението за установяване на рапорт в сферата на бизнеса. Представете си, че за първи път отивате на преговори. Хората в такава ситуация обикновено правят доста грешки. Например, разказват нещо за себе си, а се оказва, че събеседника изобщо не се интересува от това, или веднага започват да излагат своята идея, не помисляйки, че може би насрещната страна все още не е готова, или буквално в първите пет минути се чудят как да намерят повод да влезат в спор. Помислете, искате ли вие, срещайки се с непознат човек, веднага да влезете в дискусия с него или да чуете всичко за живота му. Едва ли това ще бъде рационално и ще ви хареса, макар че, разбира се, всичко зависи от това как бъде направено. Ако вашата беседа приеме философско направление, може би това ще достави удоволствие на някои, но навярно това ще бъдат малцина, за които подобни разговори представляват интерес от професионална гледна точка.
Спомнете си случай на вашето най-ефективно общуване: успешно проведени преговори, жизнено важен разговор и т.н. Спомнете си и обърнете внимание на динамиката на вашите взаимоотношения с партньора: от кой момент нататък гласовете ви станаха с еднаква височина, кога се установи един ритъм на речта, как се изменяше вашето местоположение. Ако вие сте извършили този детайлен оглед, то задължително ще забележете, че настъпва една фаза, когато вие пряко или огледално „съвпадате” т.е. на практика точно копирате движенията на своя партньор или частично ги възпроизвеждате. Например, движите по някакъв начин главата си, докато вашия събеседник кима с глава. Това протича всеки път, когато влизате във фаза на установяване на контакт. Тогава смело можете да говорите за това, че между вас вече съществува определена степен на доверие, т.е. достигнали сте рапорт.
Случва се така, че човек не може да се настрои на вашия стил на общуване. Вие, да кажем, кандидатствате за работа, а преди вас вече са минали десет човека. Този, който решава, кого от кандидатите да избере, също се намира в състояние на обърканост, тъй като и той се е опитвал да се настрои на маниера на общуване ту на един, ту на друг желаещ да получи мястото. И така, вие влизате в кабинета и започвате да разказвате за себе си. На вашият събеседник до голяма степен не му е интересно това, което говорите, тъй като така или иначе все някой ще наеме на работа – вас или един от предишните десет кандидата.
Но може да се държите и по друг начин: да забележите в какво настроение се намира човека, провеждащ събеседването, незабележимо да се синхронизирате по неговия ритъм на речта, тон на гласа, и так ще се появи шанс да го заинтересовате. А още по-добре, ако пробвате да използвате дори и най-простите класически прийоми на комуникацията. Например, техниката „Ехо”, която се заключава в това, от време на време да повтаряте ключови, значими думи като отделяте определени смислови моменти от вашия разговор. Да допуснем, че човека говори: „Най-важното е, вие да работите ефективно…” С това е напълно нормално да се съгласите: „Да, действително, важно е да се работи ефективно…”
Ако това се прави на определени интервали, умерено, то такива повторения само придават гладкост на комуникацията. Какво се случва всъщност? Този, който седи срещу вас, чува собствените си думи, а за всеки от нас най-добрия събеседник в този свят – е самият той. Подобна техника съществува и за задаване на въпроси в класическото ораторско изкуство – нарича се „Перифраза”. В НЛП и техниката „Ехо”, и „Перифраза” се явяват едни от най-нагледните случаи на вербално отразяване. Предлагаме в добрия смисъл тези думи да се ползват, за да може с лекота да се преминава етапа на недоверие и да се премине към истинско взаимно разбиране.
В подкрепа на досегашните разсъждения А. Плигин (водещ НЛП майстор и дългогодишен НЛП треньор) разказава следното: “Наскоро провеждах бизнес семинар в хода, на който при мен дойде едно момиче и ми каза следното: „ Знаете ли, дойдох на семинара два дни по-късно и не присъствах на вашите първоначални обяснения. И сега правя упражнения, които не са ми много ясни. Струва ми се, че това, което правим не е съвсем убедително. Не съм уверена, че тези упражнения, които прави групата, са някак способни да ни помогнат да увеличим продажбите си”. (А този семинар се провеждаше в една търговска компания.)
Аз застанах малко под ъгъл, а не точно срещу нея, за да мога по най-добрия начин да използвам позата и пространството, усмихнах се и приложих техниките „Ехо” и „Перифраза”: „Вие сте закъсняла на моя семинар…” Момичето отговори: „Да, да, аз закъснях два дни”. Забележете, че тази техника подбужда човек да каже няколко пъти думата „да”. По този начин, аз можах да я въведа в състояние, благоприятно за съгласие. Продължих по нататък: „Правилно ли разбирам, че това с което се занимава групата, не ви се струва убедително?” Тя веднага си призна: „Да, аз въобще не мога да участвам в нещо, ако това за мен не изглежда убедително или авторитетно, докато не реша сама, че това е така.” Аз отделих два ключови фрагмента от нейния отговор: „неубедително” и „докато сама не реша”. Т.е. тя ми казва пряко, че взема решения сама. Затова, ако аз и дам съвет и и кажа как трябва да постъпи, то няма да постигна желания резултат.
Тогава я попитах: „С удоволствие ще ви разкажа всичко, което искате, но преди това бих искал да узная какъв начин е начина да ви убедя и какво може да ви убеди в подобна ситуация?” Момичето се замисли дълбоко (забележете, между другото, че аз отново използвах нейните ключови думи) и отговори: „Ако например ми кажете, че тези методи са разработени от някакви научни сътрудници, че някой ги използва и вече е получил високи резултати, то това е възможно да ме убеди”.
Отново, използвайки нейния способ за вземане на решения, аз и казах: „Не знам, доколко това може да ви убеди, но в началото на семинара аз говорих, че НЛП е разработено в Америка, от хора, които имат университетско образование. Един от тях, Ричард Бендлер е автор на книга за НЛП, която е разпродадена в огромен тираж и се ползва с голяма популярност. Не зная, доколко авторството на книга за вас се явява авторитетно. Другият, Джон Гриндер, е доктор по лингвистика и се е занимавал с процеса на комуникация достатъчно дълго, провел е системни наблюдения в тази област и в следствие на това е измислил тези упражнения, с които вие сега се занимавате. А що се отнася до използването на тези методи и получаването на резултати – ние сме преподавали в огромно количество компании, които след първия проведен тренинг са се обръщали към нас неведнъж. Как мислите: това свидетелство ли е за това, че нашите семинари са били признати за полезни и са дали определен резултат?”
След моя кратък разказ аз забелязах, че изражението на лицето на момичето стана по-сериозно, удовлетворено, но заедно с това все пак се промъкваше известна доза съмнение, макар че по време на нашия разказ целият й външен вид свидетелстваше за съгласие и за установяване на рапорт. Попитах я, не иска ли да чуе още нещо. И момичето отговори, че почти се е убедила, макар че това рядко й се е случвало от първия път, но все още й е нужно някой авторитетен човек да й каже, че нашите занимания са ефективни.
От групата тя избра няколко човека, които считаше за такива. Помолих я да ги погледа отстрани и я попитах: „Как мислите, доколко сериозно те правят упражнението, доколко са увлечени? След два дни тренинг, по осем часа дневно, ще се занимават ли те с всякаква глупост?” Момичето, намирайки се в някакво недоумение, ми отговори, даже малко развълнувано: „Да, знаете ли, това като че ли за мен е най-сериозния аргумент. Защото когато обърнах внимание на това, колко сериозно те правят упражненията, които на мен ми се сториха лекомислени, разбрах, че си струва и аз да опитам и да реша колко това си струва”. След семинара тя дойде при мен, благодари ми и каза, че всичко е протекло чудесно и на нея и е неловко заради съмненията й.”
Умението да комуникираш успешно и възможността да помогнеш на човек да вземе решение стават достъпни, единствено благодарение на професионалното използване на най-елементарни, но мощни навици за калибриране, синхронизиране, отразяване, установяване на доверие (рапорт) и майсторско водене.
Тази статия е за това как можете много бързо да овладеете целия НЛП пакет и как има хора, които напълно пропускат същината му.
Какво е НЛП?
Ричард Бандлър, единият от създателите на невро-лингвистичното програмиране (НЛП), го определя като поведение и методология, водещи към определени техники. Бандлър допълва, че поведението е на любопитство, а методологията – на моделиране. Ако разполагате с тях, сами ще намерите палитрата от техники, основаващи се на модели, които вие създавате. Чрез прилагането на поведението и методологията на човек – ваш модел за върхови постижения, ще откриете начина, по който можете да възпроизведете неговия успех.
И така: какво представляват НЛП техниките?
Основата на НЛП техниките са инструментите за моделиране. Те ви позволяват да разберете как хората използват своите умове и тела, за да създадат резултатите, които постигат. Можете да намерите НЛП практици, които са поставили каруцата пред коня и са решили, че техниките това е цялото невро-лингвистично програмиране . Всъщност може дори да купувате книги с такива техники, много от които най-често третират НЛП като вид инструмент за терапия.
Странното е, че голяма част от техниките, които “НЛП терапевтите” употребяват, произхождат от модели, създадени чрез прилагане на методи за моделиране от някои големи терапевти. Но НЛП не са самите техниките, а процесът на тяхното намиране.
Защо е важно да направим това разграничение?
Да речем, че работите като терапевт и ви попада една голяма книга с техники за НЛП. Ще ви направи ли това един по-добър терапевт? По-скоро ще ви направи този, който винаги сте били, добавяйки една голяма книга с техники.
Вместо да ви се дава тази голяма книга, ви се предоставя методология, с която можете да моделирате поведения и да интегрирате нови идеи и концепции върху себе си или другите. Използвайки тези умения усърдно, изведнъж ще откриете, че сте се развили.
Използвайки всички тези различни модели, започвате да изграждате един процес на съзнателно и несъзнателно интегриране на нов начин на мислене за езика. Всеки ден практикувате нови речеви модели – патерни и наблюдавате как те действат. Истинските умения идват, когато разберете, че поведението и методологията са вашата сила.
Помислете дали всичко това е възможно само с помощта на една голяма книга с НЛП техники. Истината е, че НЛП е само поведение и методология. Ако разберете това правилно, ще създадете свои собствени методи и техники.