Коучинг и НЛП

Архив за м. June, 2010

„В началото беше словото…” Така звучи първата строфа от евангелието на Йоан. Навярно и аз също мога да започна поредната глава на своята книга с тази фраза. И наистина замисляли ли сте се поне веднъж за това, каква е ролята на думите в нашия живот, доколко велика може да бъде тяхната мощ – както съзидателна, така и разрушителна? Възможно ли е случайно подхвърлена фраза да измени живота на човек, неговите представи, убеждения, навици? Доколко действен и силен може да стане в „умели ръце” този инструмент, който ние всички използваме.
Изобщо понятието за речта като инструмент, който ние активно използваме е заложено в самото название „Невро-лингвистично програмиране”. Лингвистиката е една от трите науки на основата, на които Бендлер и Гриндер, бащите-основатели на НЛП са разработили навремето това ново направление в практическата психология. Темата, която засяга ефективното използване на речта, в НЛП се нарича „Рефрейминг”.
Моето запознанство с рефрейминга започна в 1992 г. на курса „НЛП Практик” под ръководството на такива забележителни треньори като Джудит Делозие и Ени Ентус.
А сега, преди да продължим нашето запознанство със съкровищата, които предлага НЛП – един малък анекдот.
Как обикновено разсъждава петгодишно дете? – „Мама всичко знае.” А десетгодишно? – „Мама не всичко знае.” А тийнейджър на 15 години? – „Да, майка ми, изобщо от нищо не разбира!” А човек на 30 години? – „Трябваше да послушам мама….”
Навярно и вие имате подобен опит. Във всичко, което човек започва да прави първо, осъзнаването на дълбочината и значението на своето действие, постъпка и т.н. често идва значително по-късно. „Голямото се вижда от разстояние”. И наистина, колко пъти можем да си спомним ситуация, след която като е изминало известно време изведнъж ни е „осенявало” прозрението и ние удряйки се по челото, сме възкликвали: „Да, сега разбирам какво се случи в действителност!” Процесът на обучение тук не се явява изключение. Някои неща се осъзнават по-бързо, а други след известно време.
Спомняйки си годините когато току що бях започнал да се занимавам с НЛП, мога да кажа, че болшинството нови за мен теми, аз осъзнавах напълно след известно време. А случваше се някои неща да разбирам в процеса на работа, когато започвах активно да използвам новопридобития навик и изведнъж да осъзная феноменалните възможности на този инструмент, който съм научил.
Но с рефрейминга всичко се получи по друг начин: дълбочината, мощта, виртуозността на тази техника и лекотата на нейното използване аз осъзнах направо тогава, на самия семинар.
Не мога да кажа точно от кого първо чух първия рефрейминг. Спмням си, че това стана на един от семинарите, които провеждаше Ени Ентус или Джудит Делозие. Разказаха ни една любопитна история от практиката им в семейното консултиране. Същността й се заключава в това, че за помощ към психотерапевта се обърнал мъж, недоволен от поведението на жена си.
Още с отварянето на вратата, той направо от прага започнал да се жалва от съдбата си, която му изпратила „просто непоносима” съпруга, която губела безумно количество време в магазините, избирайки и разглеждайки стоките. След това този човек много дълго и подробно разказал, в какво се заключава главния недостатък на жена му и казал, че просто ненавижда ходенето с нея на покупки, потвърждавайки своите думи с примери за „ужасното”й поведение в магазините.
Мъжът също така казал, че винаги, когато те двамата им се наложи да избират някаква вещ, той отрано започва много силно да нервничи и да се настройва против, защото със сигурност знае как ще се държи неговата съпруга: ще премери една вещ, задължително ще вземе друга, след това трета, четвърта, пета … В края на краищата, мъжът се опитвал с всякакви способи да я изведе от магазина, говорейки, че нямат време, че вече са загубили половин ден и т.н., в резултат на което обикновено ставал скандал. Постоянните скандали, от своя страна, водели до това, че отношенията в семейството все повече и повече се разваляли…
Изслушвайки тази душетрогателна история (струва ми се, много от нас са се сблъсквали с нещо подобно в своя живот), консултанта се замислил и попитал: „Правилно ли разбрах, че вашата жена влизайки в някакъв магазин дълго избира покупките – разглежда едно, после друго, трето?” Мъжът отговорил, че точно това се случва. След това психотерапевта направил пауза и произнесъл: „Сега разбирам, защо от всички мъже, които е познавала, е избрала именно вас”.
След това в помещението се възцарила тишина: мъжът дълго и удивено гледал консултанта, опитвайки се като че ли да осъзнае нещо важно, което до този момент просто не било му идвало наум. В резултат на тази неголяма словесна „операция” у него напълно се променила представата му за ситуацията, която не само престанала да се възприема от него като негативна, а напротив, придобила положителен смисъл и важно значение в личностния му опит. Разбира се, в условията на реална консултация, особено в областта на психотерапията, една дума само често е недостатъчна. Макар че, именно такава дума нерядко става този последен аргумент, който наклонява везната и в резултат в съзнанието на клиента произтичат силни и дълбоки изменения.
Така започна моето запознанство с изкуството на речевия рефрейминг. Помислих си: „Не напразно се говори, че всичко гениално е просто!” Използвайки този прийом, може леко и изящно да се сменя мнението на човек за тази или онази ситуация, може да се пренаглася собственото отношение към това, което се счита за лошо, ненужно или усложняващо живота. В края на краищата, може просто да се разсмееш и да повдигнеш настроението както на себе си, така и на другите. За няколко секунди осъзнах, че точно това е инструмента, който търсех отдавна, опитвайки се да имам много по-ефективно взаимодействие с хората.
И реших, че овладяването на тази техника ще ми позволи да правя в своята работа уникални неща и може би да достигна резултати, за които по-рано само можех да мечтая. Незабавно пристъпих към практика: опитвах се да правя рефрейминг на приятели и познати като се стараех да го правя колкото се може по-леко и непренудено. И скоро започнах да забелязвам, че хората около мен като че ли по някакъв начин се преобразяват, а на техните лица все по-често се появява усмивка. Те, на свой ред, по-късно признаваха, че също са почувствали, как при мен „нещо се е изменило”. Аз чувах удивени отзиви: „Андрей, според мен си се изменил. Но на мен това ми харесва!”. На практика тази нова черта, усвоена от мен на паметния семинар, има в НЛП своето название: „вътрешен вграден рефрейминг.”
Навярно вие, уважаеми читателю, вече сте се досетили какво означава този чуждестранен термин „рефрейминг” (reframing). Може би той е странен за възприемане, но всъщност много удобен за употреба. От английски, тази дума буквално се превежда като „изменение на рамката”. И вие вероятно се досещате за какво тук става дума: за границите на възприятието. Използването на рефрейминга ни позволява в речта на човек да уловим съществуващото в неговото съзнание убеждение, да кажем негативно или ограничаващо, и след това да опитаме с помощта на определени думи да го сменим с позитивно.

Откъс от книгата “Как призрака на лошия късмет да превърнем в аромат на успеха в живота”, А. Плигин

Както споменах в една от предишните си статии, в началото на 90-те год., започва тенденция за включване на по-духовни подходи и методи в НЛП. Робърт Дилтс е първият, който включва духовни елементи в разработването на Неврологичните нива. Тим и Крис Холбом се присъединяват към тази практика като създават метода Dynamic Spin Release. Съчетавайки вселенския принцип на въртене и психологията на архетипните метафори с НЛП, DSR включва много разнообразни методи, които могат да се приложат към ограничаващите убеждения и почти всяко физическо или друго проблемно състояние.
Техниката DSR (Dynamic Spin Release) се основава на практически експеримент. „Ние попаднахме на нея един ден когато имах главоболие.” – спомня си Крис. „Когато помолих Тим да ми помогне, той направи движение с ръка, с което като че ли изваждаше главоболието от главата ми и ме помоли да си представя болката като триизмерен образ и да опиша подробно как изглежда. Оприличих го на мозък, червено-розов на цвят; забелязах, че се движи въртейки се по часовниковата стрелка. Тогава Тим завъртя пръстите си и ми предложи да започна да въртя образа в обратната посока. Така и направих и не само че образът изчезна, но и главоболието също! Така че двамата се заинтересувахме какво всъщност стана и започнахме да процедираме по този начин с клиентите ни, работейки с най-различни техни проблеми, не само при физически болки.”
По време на работата си с тази техника, Крис и Тим я изчистват максимално и подобряват процеса. Някои клиенти споделят, че на мястото на стария образ се появява нов такъв, който определят като малко съкровище, като някаква ценност. „Ние молим клиентите да въртят техния образ по-бързо и по-бързо докато той не експлоадира и не се разтвори в пространството” – обяснява Крис. „И тогава открихме, че някакъв символ на нещо ценно се появява в пространството, нещо значимо за клиента, което той би могъл да върне обратно в тялото си и което има дълбок лечебен ефект. И така сега ние молим хората да търсят тези метафорични ценни неща като съществена част от процеса.”
Какви са тези ценни неща и откъде идват всъщност? Погледнати през призмата на НЛП могат да се възприемат като идващи от несъзнавания ум на клиента, но Крис допълва това схващане опирайки се на опита, който има с юнгианската психология. Тя ги разглежда като метафорични архетипове. „Карл Юнг поставя идеята за колективното несъзнавано, към което всички човешки същества имат достъп. Той описва това колективно несъзнавано като необятен резервоар от образи формирани по време на развитието на човечеството. Въпреки, че тези архетипни образи са общи за човечеството, значението им за индивидуалните личности е специфично: архетипът често се появява като символ на метафора – може да е диамант, звезда или роза – и той е точно това, от което се нуждаете в този момент от живота си. Обръщайки се към колективното несъзнавано и получавайки достъп към архетипове, които са подходящи за вас, това може да е трансформиращо за вас и техниката DSR (Dynamic Spin Release) е един от начините да направите това.”

„Хората я харесват”, казва Крис, „Намират я лесна и бърза”. Справя се с широк обхват от проблеми от различните пристрастявания през бизнес проблемите, физиологичните и емоционални разстройства, както и физическите болести.

Въртенето е навсякъде. Това ни напомня колко разпространено е спираловидното и кръгово движение в нашия живот и в природата. „Въртенето е навсякъде, съгласява се Крис. – Нашата планета се върти около оста си, докато в същото време прави кръг и около слънцето. Слънцето обикаля около центъра на нашата галактика. Докато в същото време, на другата крайност има въртеливо движение и при най-микроскопичните частици познати на атомната физика. И в нашите домове водата спираловидно се изтича в мивката, нашите приятели кучетата спят свити на кълбо, ние въртим нашите ръце и пръсти, докато говорим как нашия живот се е завъртял и как трябва да разрешим и променим нещата около нас.”
Фактически идеята чрез завъртане да се избавим от нашите проблеми датира много, много отдавна. Танцът на суфите – вълшебният ритуален танц-транс на въртящите се дервиши е поне от 12 в. Танцьорите се въртят в точен, много прецизен ритъм, представяйки движението на земята около оста й докато обикаля около слънцето и чрез танцуването се освобождават от негативните мисли и влизат в духовен екстаз. Думата „дервиш” буквално означава „този, който отваря вратата” и през цялата си история дервишите са се асоциирали с мъдростта, медицината, поезията и духовното просветление; поемите на великия Руми са инспирирани от практикуването на танците на суфите.

А ето и описанието на самата техника по стъпки:

1. Идентифицирайте своя проблем – физическа болка или нежелана мисъл или емоция.
2. Отбележете физическите усещания и/или образите, които се появяват и свързвате с проблема.
3. Определете в коя посока се върти образа: дали е по посока на часовниковата стрелка или обратно. Ако изглежда неподвижен, в коя посока би се въртял ако се движеше?
4. Обърнете мислено посоката на въртене на образа и го завъртайте все по-бързо и по-бързо в новата посока, докато образът не експлоадира и изчезне – вместо него може да се появи образ на нещо ценно за вас.
5. Идентифицирайте позитивното намерение на този нов образ. По какъв начин и как той е значим за вас?
6. Поставете това ценно нещо обратно във вашето тяло и отбележете всички нови чувства и прозрения.
7. Сега погледнете към вашето бъдеще и вижте как това ценно нещо ще повлияе позитивно на вашия живот.

Превод със съкращения на статия в сп. “Rapport”

На един Човек, който винаги ми отваря по още едно око на необичайно място

Има ли две, или повече различни случки, мисли, идеи, убеждения, или двама различни души, които предизвикват у нас едно и също чувство? И, независимо от отговора, дали това породило се чувство изразяваме с една и съща емоция?
Идеята за съвкупността от емоции, разположени в множество биполярни оси на координатни системи в различни равнини, но с общ център, която същият този Човек ми подаде, буквално преобърна модела ми на мислене в тази посока. Което е прекрасно! Прекарах всичко през себе си, насложих новите изживявания върху вече придобития си опит, погледнах идеята от нов, неподозиран до сега ъгъл и се получи сферата, изобразена до заглавието на този текст. Реших, че острите връхчета в двата края на всяка ос са особено подходящи. Ако емоцията е добра, те стават леки и пърхащи, като по този начин приятно ни гъделичкат отвътре. А ако е лоша, се изострят, втвърдяват и усещанията, които причиняват са пробождащи, стържещи, предизвикващи особен дискомфорт.
Различните чувства (разположени най-често в корема или в слънчевия сплит) и техните външни прояви – емоциите, са резултат от формирано отношение към един или друг обект или субект. Зараждането и протичането на всеки емоционален процес е свързано с потребностите на човека.
Да вземем най-експлоатираната бинарна опозиция добро-зло и да я разположим на една ос – от единия край нека сложим Майка Тереза, а на другия – Хитлер. Какви емоции поражда тази двойка у нас? Възхищение и ненавист примерно. Друг пример, почиващ на същата опозиция, може да бъде мир-ядрена война. Емоциите – спокойствие и страх. Трета ос: здраве-болест, съответно радост-тъга. В основата на всички тук предизвикани емоции са чувството на любов и от другата страна – на омраза. Така можем да насложим безброй много опозиции, чиито два края никога няма да бъдат еднакво добри или лоши с тези на коя да е от останалите. Затова не можем да ги сложим една над друга, а ги нареждаме в различни равнини, като запазваме единствено центъра. И така получаваме една богата на емоции сфера.
Идеята за това как едни и същи чувства пораждат различни емоции бих могла да илюстрирам съвсем простичко. Нека вземем за пример киселото като вкус. Еднакъв ли е той при лимона, при киселото мляко, при оцета, при нара, при вишните, при зелените сливи,…? Всички те са кисели, да. Но всяко е кисело по своему. И слюноотделянето, което предизвикват, е различно. Така е и с любимия човек. Ние го обичаме, но в различните ситуации тази любов би могла да предизвика емоция на нежност, радост, гняв, безсилие, агресия, унижение,… Центърът на сферата е любовта. Осите, в бинарните си опозиции с пърхащи или стържещи краища, са нейните съставни елементи.
Нека си зададем принципния въпрос: ЗА или ПРОТИВ смъртното наказание сме. Сега да си представим, че ние сме тези, които трябва да произнесат присъда. Да предположим, че сме против. Би ли се променило нещо, ако обвиняемият е мъж или жена (имайки предвид различните инстинкти, които движат двата пола)? А ако този човек е похитил наш близък, убил член на семейството ни, отнесъл се е по особено жесток начин с дете,… Как ще отсъдим? Сега да допуснем, че сме ЗА смъртното наказание. Но този човек дефакто е невинен, а никой не може да го докаже. Няма свидетели, няма твърдо алиби… Склонни ли сме да отсъдим ЗА отнемането на нечий живот с лека ръка? Само защото всички факти сочат неговата вина. В качеството си на какви!? Ето го приложението на сферата от емоции с център наказанието.
Бихме ли могли да съотнесем тази или произволно избрана сфера към друга ситуация? А валидно ли е точно обратното на това, за което досега писах? Т.е. дали бихме могли да изпитаме едно и също чувство, от 2 или повече различни неща. Това е идеята, заради която всъщност се гмурнах в океана.
Някои са се опитали да ограничат количествено чувствата и емоциите до 15. Други са решили, че всъщност те са едно и също явление, дефинирано с различни думи. Трети твърдят, че базисните чувства, които са разпознаваеми, независимо от народност, раса, религиозна принадлежност, възраст, пол и т.н. са 4 – радост, тъга, страх и гняв. Ако човек реши да структурира информацията, която се предлага по въпроса така, че да знае в кое чекмедже да бръкне и да извади необходимото му на момента, има нужда от години време. И в това чекмедже всичко ще си е подредено изрядно, изчистено от излишното, което не му върши работа или не съответства на неговата идея. Но… ще е генерализирано. Генерализацията от една страна е добър прийом, на чиято база се формират всички правила в науката, но от друга е вид когнитивно изкривяване и влиза в противоречие с презумпцията за уникалността на всеки, която е основополагаща в настоящия случай.
Какво е в състояние да предизвика радост у човека? Генерализиращ въпрос, на който биха могли да се поставят няколко контравъпроса: Какво или кой? Радост до каква степен? Кой е човекът? Но все пак може и да се даде генерализиращ отговор: постигане на цел, среща с приятели, слънчево утро, нова връзка, вкусна вечеря, приятна ваканция, получаване на заплата, раждане, подарък, хубава изненада, любим човек,… и безброй други лица и събития. В основата на всичко е радостта. Отново прилагам модела на сферата, чийто център е тази емоция. Но във всеки един от случаите за нея е вързана друга емоция, а може и да не е само една. Ако центърът на оста е самата радост, в случая на новата връзка примерно в двата й края могат да седят въодушевлението и притеснението (+ и -); при раждането – щастието и болката (+ и -); при ваканцията – зареждането на сетивата и изпразването на джобовете (+ и -) и т.н. И пак стигаме до вече познатата ни сфера на емоциите. Ос с ос не си приличат. Сфера със сфера – още по-малко. Сетивата ни са непрестанно заливани от информация, която изборно селектираме и прекарваме през всичките си филтри. Колкото и да искаме да напъхаме новопоявила се ситуация в емоционална сфера, струваща ни се най-подходяща за нея, и от там да си направим новите изводи с цел да натрупаме още опит, все от някъде ще щръкне някой шип, който да направи формата й съвсем различна от всички вече съществуващи , ще я обогати с усещания, ще я направи да пърха или да боде по нов начин, ще й вдъхне нов живот.
Дълбок поклон пред всички, създаващи думи, изрази, речници, без значение на какъв език. Но още по-дълбок към безкрайното многообразие на това, което всеки от нас има у себе си, невъзможно да бъде събрано и в най-мастития речник, но създава онази първична живототворяща необходимост от фини и груби трептения, наречена емоция.

Веднъж двама дзен учители, просветлени майстори в дзен изкуството се срещнали  в една градина и решили да споделят един с друг своята мъдрост. След като седнали и се разположили удобно, първият започнал своята история:

- Оня ден, както си минавах покрай пазара, видях един човек, който продаваше скъпоценности. На едния край на везната беше сложил злато, а на втория – чугун и ги уравновесяваше. Гледайки това видях и прозрях баланса на вселената.

Вторият просветлен се усмихнал и казал:

- Балансът – това не е смесицата на чугуна със златото или на доброто със злото. Балансът – това е равновесието между това, което е вътре и това, което е отвън. Така например, преди три дни видях как един монах медитира, гледайки чаша пълна наполовина с вода. И аз си спомних, как още в самото начало на обучението ми осъзнах, че такава чаша е наполовина пълна, но в същото време и наполовина празна. И именно в това се състои хармонията и красотата в света.

- А пък аз винаги съм си мислил, че такава чаша е просто прекалено голяма – казал първия.

Един от най-често срещаните съвети на специалистите по личностно развитие е БЪДИ СЕБЕ СИ. Звучи убедително, макар и стилистично недопустимо неправилно (но защитата на тази ми теза е предмет на друга статия в друго пространство).

Та всички съветват пламенно да бъдем истински, да бъдем автентични, но никой не казва как точно, какъв е пътят към тази себеизява.

Вероятно сте си задавали въпроси като: Какво всъщност  означава да съм истински? Може би искрен, открит, да казвам точно това, което мисля?

Да си автентичен представлява умението да не допускаш разнобой между мислите, действията, думите и чувствата си в една и съща ситуация. Т.е. тези четири елемента, съотнесени към един и същ обект или субект,  да се препокриват. Нищо сложно на пръв поглед, но за голямата част от хората – съвсем не е безобидно. Това умение стъпва на базата на самоувереността, която разбира се при всеки е различна. Наследява ли се тя, случайно ли се придобива, достатъчно ли е някой да ни окуражава, за да си повярваме? Ще ви спестя всички въпроси, които поражда и води след себе си това толкова необходимо за личностното ни израстване и успех качество, и ще ви дам отговора, който се корени в разклатените му основи: нашите страхове – най-големите ни саботьори по пътя към истинското ни аз и автентичността ни към другите.

Страхът от това, че няма да ни харесат, е много често срещана бариера. Как отговаряте, когато ви искат мнението за нещо, което никак не ви харесва, дори не понасяте? Ще кажете: Зависи кой ме пита. Как така зависи!? Нали който и да е, пита ВАС, а не някой друг!? Или може би имате две или повече мнения за едно и също нещо? Надали. Но страхът отвътре ви е сграбчил здраво за гърлото и не ви дава да гъкнете. И съвсем логично и не на шега като последствие идват задух, астма и всякакви неразположения на дихателните пътища.

Друг пример: Любимият човек предлага нещо, което е в тотална контра с вашите разбирания, нагласи, възприятия и най-вече ви носи огромен психически и дори физически дискомфорт. Но вместо да му обясните с прости думи какво точно чувствате, преглъщате, усмихвате се престорено и се съгласявате от страх да не бъдете повече харесвани или да бъдете отхвърлени. Задавали ли сте ви въпроса до къде води непрекъснатото съгласяване с всичко: Да, мило, разбира се! Както кажеш, съкровище! Каквото искаш, слънчице! Прав(-а) си, бебчо! Липсата на разнообразие в поведението на отсрещната страна е пагубна. Вероятността да бъдете нехаресани или отхвърлени точно поради това, че сте еднакви, предвидими, че не проявявате фантазия и гъвкавост, е в пъти по-голяма от тази, ако изразите мнение, диаметрално различно от очакваното.

Това поведение е тясно свързано с другата голяма спирачка – страх от реакцията на човека отсреща. Защо примерно децата крият оценките си, съпруги не смеят да кажат цената на поредната си покупка, съпрузи вечно си измислят оправдания за късното си прибиране след работа,…? Този страх се е вкоренил най-дълбоко у хората, които пият, ядат или пушат тайно. И хранейки го, той им прави ужасната услуга да ги изложи пред публиката или с цироза, или с вечни излишни килограми, или със заболяване на белите дробове – все неща, които уж няма от къде да дойдат.

Да сте истински ви пречи и страхът да не сте на очакваната висота, тясно свързан с безумния Данък обществено мнение и с водещия до непрестанна тревожност перфекционизъм!

Не по-малък бич е страхът да не ви сметнат за неблагодарници, който ви обвързва в неприятни за вас отношения по задължение, където играете едни несвойствени роли и се считате за задължени да върнете услугата, да направите комплимент, да поканите на гости някого, когото не понасяте, защото сте били гости на важно за него събитие,… Как се чувствате с изяждащия вътрешностите ви гняв? Гади ли ви се от самите вас? Вървите към депресия? Състояние, което като всяко друго, е въпрос на личен избор.

Всичко, наистина всичко, което правите, начинът, по който режисирате живота си, е въпрос на избор. Вие решаваме как да се чувствате, как да действате, какво да мислите и да говорите. Реализацията на идеята да сте истински също зависи от вас. Ако искате да постигнете успеха на автентичността, ето как можете да започнете:

• приемете факта, че до сега не сте били истински, от страх да не страдате;
• вземете решение от сега нататък да бъдете автентични, с ясното съзнание, че в началото няма да успявате на 100%. Всичко е въпрос на практика;
• споделете решението си с близките си и ги предупредете да очакват промени. Дайте си правото да бъдете непохватни в началото;
• ако се страхувате да кажете истината, поемете дълбоко въздух, признайте страха си и използвайте смелостта си, колкото и малко да е, за да бъдете истински;
• в края на всеки ден си спомнете за моментите, в които не сте били автентични, открийте страха, който се крие зад тях и го приемете. На следващия ден се позанимайте с него по познатата вече схема: приемам – признавам – успявам!

Работейки всеки ден по малко, вие постепенно ще стигнете до истинската си същност. Ще съумеете да прогоните всички фалшиви герои и роли от себе си, които ви изпиват голяма част от енергията, фантазията и продуктивността. Така вече ще можете спокойно да използвате пълния си потенциал, за да създавате истинския си живот, към който сами ще отворите вратата на изобилието.