Коучинг и НЛП

Архив за м. July, 2010

Знаете кога се чувствате щастливи и със сигурност знаете и кога сте тъжни и не ви трябва подсказка за това. Но какво всъщност e това, което прави човека щастлив?
Важно е да се осъзнава, че това което те прави щастлив може да натъжи някой друг. Но съществуват и хора, които поради вина или чувство, че не заслужават това, което имат, или чувство, че ще загубят това, което вече имат, се чувстват нещастни когато следва да са щастливи.
Някои измерват щастието с това, което притежават. Но притежанията са лош измерител на щастието. Притежанията са нещо субективно и зависят от човека и от неговата гледна точка. Вместо това ще приемем една друга философия като негов измерител.
Тази философия е за това да се наслаждаваш на нещата, които харесваш, да избягваш или променяш нещата, които не харесваш и да приемаш нещата, които не можеш да избегнеш или промениш чрез умело използване на личната си гледна точка. Използването на тази философия, която е въплътена в пет идеи, позволява да се намери разрешение на доста проблеми, на които се натъкваме в живота и да се чувстваме комфортно по своя път в преследване на щастието.
Идея Номер Едно: АКО ХАРЕСВАТЕ НЕЩО – НАСЛАЖДАВАЙТЕ МУ СЕ ДОКРАЙ
Изглежда безобразно просто.Отначало може да си кажеш: “Това е смешно! Разбира се, ако нещо ми харесва, аз ще му се наслаждавам.” Но има и друго виждане по въпроса, с което вероятно ще се съгласите: има много неща в живота, които ние харесваме, но не им се наслаждаваме. Често причините, поради които не се наслаждаваме на нещата, които харесваме са: а) ВИНА и б) СТРАХ. Не се наслаждаваме на нещо, което харесваме, ако се чувстваме виновни след като сме го направили или се страхуваме от последствията от извършването му.
Идея Номер Две: АКО НЕ ХАРЕСВАТЕ НЕЩО, ИЗБЕГНЕТЕ ГО
И втората идея изглежда твърде проста, но се замислете за момент колко много хора са въвлечени в неща, които не харесват – работата си, човек от близкото обкръжение, колата си, храната си, може да бъде всяко едно нещо от хиляди неща – и поради някакви причини, те се примиряват с тях. “Ами, не мога да си напусна работата. Трябва да работя тук, защото ми трябват пари.” Или “Трябва да съм с този човек по много сериозни причини.” Колко много оправдания можете да си измислите, за да останете с нещата, които не харесвате да правите?
Идея Номер Три: АКО НЕ ХАРЕСВАТЕ НЕЩО И НЕ МОЖЕТЕ ДА ГО ИЗБЕГНЕТЕ – ПРОМЕНЕТЕ ГО
Ето отново – отговорът е лесен: променете го. Но както и при избягването ние започваме да казваме, че са ни необходими други неща – пари, време, сигурност – все неща, които ни задържат към това нещо, което не ни харесва, не можете да избегнете, не може да промените, но все още сте в тясна връзка с него.
Идея Номер Четири: АКО НЕ ХАРЕСВАТЕ НЕЩО, НЕ МОЖЕТЕ ДА ГО ИЗБЕГНЕТЕ И НЕ МОЖЕТЕ ИЛИ НЯМА КАК ДА ГО ПРОМЕНИТЕ – ПРИЕМЕТЕ ГО
Приемане – май тук има някаква уловка. Как може да приемеш нещо, което не харесваш? Как, по дяволите, да приемеш нещо, което е “неприемливо”? Как да приемеш ситуация, в която не си щастлив? Как да приемеш човек, с който не си щастлив? Разбира се, ти може да не приемеш нищо и ти е разрешено да бъдеш нещастен . Ако не харесваш нещо, не може да го промениш, не може да го избегнеш и не можеш да го приемеш, гарантирам ти, че ще бъдеш нещастен. Както и да е, има още една идея към тайната на щастието -
Идея Номер Пет: ПРИЕМАНЕ НА НЕЩО ЧРЕЗ СМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕГО
Ние сме резултат от разбиранията ни за нещата и нашето отношение към тях. Всичко се отнася до човека, който го изпитва. Няма нищо абсолютно – нищо не е добро, нищо не е лошо, освен когато се отнесе до теб. Нито животът е добър или лош. Животът просто Е. Но ТИ може да промениш нещата, които желаеш като смениш гледната си точка спрямо тях.
Колко лесно!
И колко трудно!
Вашето отношение и вашата гледна точка са части от вашия ум и веднъж развили силата да го управлявате и контролирате, вие може да бъдете господари на вашето отношение и вашата гледна точка. Използвайки тези пет идеи вие може да намерите правилния път в преследване на щастието.
Any other ideas?

Медицинската общност все още не е постигнала единомислие по въпроса дали и до каква степен заболявания като астма, алергии, главоболие, коремни болки, болки в гърба, както и животозастрашаващи болести като инфаркт, множествена склероза, диабет, рак и т.н. са свързани с психологически фактори. Често до психологическото обяснение се стига едва, след като не може да се открие никакво друго. Освен това медицинското лечение рядко оставя място за емоционалните и рационалните аспекти на процеса на изцеляване. За съжаление времето, в което се преподават тези аспекти в медицинските училища, също е доста ограничено.
Същевременно, ако обмислим цялостните последствия от нашето допускане, че психиката и тялото са кибернетична система, знаем, че между емоциите и здравето има тясна връзка. Тогава въпросът става: За какъв тип взаимоотношения говорим? Емоцията и здравето са свързани дори в езика ни. Въпросът Как си?, може да се интерпретира от гледна точка на емоциите или на здравето и само контекстът ще определи кое е правилно.
Да вземем например главоболието. Напрежението в главата може да е израз на скрити желания, които човек има в определен контекст. Вместо да излее гнева си и да защитава правата си, човек избира да запази за себе си чувства си по отношение на потенциалния конфликт. Бихме могли да кажем, че главоболието е станало инструмент за потискане (или може би за изразяване) на гнева или на фрустрацията.
Друг пример за този подход идва от пациент с астма. Реакцията на задушаване идва като сигнал от тялото, че той е бил твърде емпатичен, до степен изгубване на себе си във взаимоотношенията с половинката си. Решението за този човек е създаване на лично пространство, в което да се определят граници и да се изпитват добри чувства, без да се прекрачват тези граници от някоя от страните. Така потърпевшият няма нужда повече да се чувства задушен.
Независимо дали откривате стрес, страх или гняв като базисна емоция, физическите симптоми често са индикация за дистрес или болест. Значението на емоцията често е обвързано с отношението, което човек има към себе си или към околните. Бързо се натрупват свидетелства за връзката между цял спектър от соматични оплаквания и специфични емоционални състояния:
• Гневът се свързва със сърдечносъдовата болест и с хипертонията. Докато инфарктът е резултат от изразен гняв, то мозъчния инсулт и главоболието – от потискан гняв.
• Тъгата е свързана с депресия, ниско кръвно налягане, ниски равнища на енергия и слаба имунна реакция.
• Страхът се асоциира с алергии и прекомерни имунни реакции.
• Срамът се асоциира с кожни проблеми.
• Конфликтът се асоциира с ракови заболявания.
• Съжалението е свързано с болестта на Алцхаймер.
• Нуждата от контрол се асоциира с болестта на Паркинсон.
• Отвращението е асоциирано с обсесивно-комплесивните разстройства.

Следователно вниманието към посланията на нашето тяло и търсенето на тяхното значение е нещо, което може да има единствено положителни последствия за всички нас. Ние пренебрегваме тези послания на свой риск и след това страдаме от последствията им.

По материали на Руди Вандам (Белгия),
поместени в “7 стъпки към емоционалната интелигентност”

Една мишка се намирала в състояние на постоянен стрес, защото се страхувала от котката. Един магьосник я съжалил и я превърнал в котка. Но тогава тя започнала да се страхува от кучето.
И така, магьосникът я превърнал в куче. Тогава тя започнала да се страхува от пантерата и затова магьосникът я превърнал в пантера. И когато това станало тя започнала да се страхува от ловеца.
И тогава магьосникът се предал. Превърнал я отново в мишка и казал:”Каквото и да направя за теб ще бъде напразно, защото ти притежаваш сърце на мишка.”

Историята е разказана от Антъни ДеМело (Anthony De Mello, The Heart of the Enlightened)

Въпроси за размисъл:

(Може да медитирате върху историята и въпросите или просто да мислите за тях докато се разхождате.)
• Какво послание носи тази история?
• Случвало ли се е във вашия живот да се чувствате като тази мишка? И кога?
• Ако някой ваш близък се чувства като мишката в историята какъв съвет бихте му дали?
• След като поразмишлявахте върху историята – има ли някаква промяна, която да искате да направите във вашия живот?

Страхът от допускането на грешки е вграден в много от нас от най-ранна детска възраст и с най-различни последствия. Ако се страхувате от провал когато правите остър завой при висока скорост и хлъзгава настилка и този страх ви принуждава да  намалите скоростта си -това по-скоро е благословия. Но вероятно, много по-малко ресурсно, е чувството на страх от провал да сключите договор/да си намерите работа/да си уредите среща с човек, който харесвате и което чувство може да ви „предпази” от тяхното постигане завинаги. (Казвам „вероятно”, защото понякога е по-добре наистина да не получиш договора/работата/срещата отколкото ако си го направил.)
Ако страхът от провал е съпроводен обаче от равностойно здравословно желание да действате и да се справите с предизвикателствата пред вас, способността да преосмислите този страх е определяща и много важна.
НЛП ни окуражава да виждаме грешките като възможности, от които се учим – точно както сме постъпвали когато сме били деца и сме правили първите си стъпки докато сме прохождали. Базирано на процес, разработен от Робърт Дилтс, следващото упражнение е много успешен метод да преосмислим и прерамкираме нашите грешки и да се поучим от тях (не се препоръчва за случаи като травми и фобии, които могат да доведат до много болезнени спомени и за които се изисква различен подход).

Как да се учим от грешките (упражнение)

Първа част

1.Помислете за минало събитие от вашия живот, в което нещата не са се развили по начина, по който сте се надявали. Споменът за това може да доведе до някои некомфортни усещания, но въпреки това останете в състояние на отворено любопитство и желание за учене, така че да можете да работите с този спомен сега.
2. След като сте си спомнили добре това събитие, представете си, че го виждате пред себе си, като че ли го гледате на екран, като страничен наблюдател (дисасоциирано). Пуснете случката няколко пъти на екрана и наблюдавайте самия себе си на екрана, както и ако има други хора, въвлечени в събитието. Забележете какво правите вие, какво правят другите и какво се случва; забележете кои аспекти са под ваш контрол и кои не са.
3. Идентифицирайте какво точно се опитвате да постигнете в този епизод; възможно е да имате повече от една цел.
4. Следващата стъпка е да обърнете внимание на това, което научихте от този епизод. Бъдете отворен към възможността да научите много неща. Като продължавате да пускате отново епизода на екрана, обърнете внимание на това как действате, говорите, мислите по време на случката; забележете как реагирате по време на случката като обхващате всички действия; обърнете внимание на всички допускания, които правите и които стоят зад вашите действия.
5. Сега определете как бихте искали да се развие епизода. Какво би трябвало да бъде различно, за да се развие по начина, по който искате? Като вземете предвид ползите, които сте извлекли от направените размишления след случката представете си различни начини, по които бихте действали и които биха довели до различни резултати. Експериментирайте с различни възможности на екрана пред вас, за да достигнете до някои варианти, които биха могли да допринесат за рзултата, който се опитвате да постигнете. Тук може да бъдете изобретателен колкото пожелаете! Представете си, че се консултирате с мъдър ментор за предложения, които да изпробвате и експериментирайте с различни възможности, които надхвърлят вашите обичайни граници и които считате за нормални.
6. Когато откриете, че някоя от тях работи наистина добре и с която сте щастливи, пуснете я отново на екрана, гледайки как случката се развива по различен начин.
7. А сега си представете, че може да влезете във филма, така че да бъдете вътре в него – като участник (асоциирано). Стартирайте сцената отново, този път участвайки в нея, така че да не гледате повече като наблюдател, а действително да я изживеете. Като приключите, накрая на сцената – опразнете екрана.
8. След опразването на екрана, пуснете отново желаната сцена отново с вас като участник вътре в нея, преживявайки я отново. Пуснете я няколко пъти като всеки път я пускате по-бързо и по-бързо.
9.Осмислете всичко това внимателно колкото време ви е необходимо и вземете с вас всички знания, които получихте, а след това оставeте екрана постепенно да изчезне.

Втора част

1.След като сте си починали след усвояване на знанията, спомнете си друга ситуация, която е преминала благоприятно за вас, нещо, което ви е приятно да си спомняте и което ви прави щастливи.
2. Преживейте отново случката асоциирано, така че да сте вътре в сцената, гледайки през вашите собствени очи, изпитвайки и наслаждавайки се на тези приятни чувства отново.
3.Забележете какво точно правите. Кое допринася за събитието да се развие добре? Какви действия извършвате? Как се чувствате? Каква дума или фраза ви идва наум да оприличите или да опишете това преживяване?
4. Спомнете си други подобни радостни ситуации от вашето минало. Забележете какво общо имат те, като се фокусирате върху това какво правите и как се чувствате.
5. Помислете какво може да научите от тези събития, което може да приложите сега и в бъдеще. Представете си самите вас в бъдещето, носейки тези знания, наслаждавайки се на тези въображаеми бъдещи ситуаци и предизвикателства, които ви очакват и в които вие действате, мислите, чувствате и преживявате съобразно тези знания.
Отделете известно време след завършването на упражнението за осмисляне на последиците от това, което научихте. Вероятно ще забележите колко бързо упражнението ви окуражи да се придвижите от това, което считахте за некомфортно събитие – спомняйки си грешките, които бяхте правили – към едно отпускащо и радостно преживяване.
НЛП упражненията са обикновено харесвани не само, защото така е по-забавно, но защото по този начин е по-лесно да се учи – когато се намирате в комфортно състояние, щастлив и желаещ да експериментира. Трудно е да се функционира добре в среда на страх, нападки и постоянна отбрана.
Помислете как това, което открихте с помощта на упражнението, може да промени начина, по който си поставяте цели – може би ще откриете, че желаете да надскочите обичайните граници, които си поставяте като се прицелите по-високо или като изследвате нови територии.

Материалът представлява част от статия в сп. Rapport Summer 2010

МРЪНКАНЕТО – ВСЕНАРОДНО БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ
• Леле, колко зле изглеждам днес, като пребита съм!;
• Супер ми се спи, изобщо не ми се бачка!;
• Егати и ненормалните хора, всички са луди, писна ми!;
• Абе, идиот, къде караш бе, боклук такъв! Я си стой си в платното!;
• Аман от недоволни, пречиш ми и ти, не разбираш ли?;
• Пак няма да ми стигнат парите, цял живот ли ще съм беден!?;
• Глей го тоя – няма такъв смешник, кара си мерцедеса и се мисли за велик, ама е грозен и ще си го получи рано или късно.;
• Айде пак опашки, няма да се оправи в тази държава!;
• Тези сега и те с техните проблеми, аз мене си не мога да оправя – гледай само каква сметка за телефон имам, ама тя майка ми е виновна за всичко.;
• Уф, тоя моят мъж е супер заспал, пак е оставил алармата и трябва да тичам да му оправям бакиите!;
• Няма хляб днес, в целия квартал няма – всички питат и аз какво да има кажа, вместо да има работа, ще се намери кой да ти спъва бизнеса постоянно…

Дали на никой покрай нас не му се случва нищо добро или просто много хора често имат кофти ден? Ако се замислим, голяма част от онези, които все бълват подобни на горепосочените фрази, не са сърдити на себе си. Те просто си намират причина във всеки и всичко наоколо, за да си прецакат деня още със ставането. Истината е, че всички мрънкаме. Но ни дразнят другите и техните дразнения. За нас може!

А защо всъщност се дразним всички. Дразним ли се или вече мрънкането е станало начин на живот и стил на комуникация. А като мрънкаме, разбираме ли се, подкрепяме ли се след това или просто убиваме време и симулираме мисловна дейност? Като си дадем отговор на всички тези въпроси, излиза, че всички сме сериозно болни от една диагноза – синдром на вечно мрънкащия гражданин! Ами да, какво пък? На някой да вредят многото ни излишни приказки? Не, нали? Мрънкаме си, обаче не осъзнаваме, че това нанася вреди не само на нервната ни система, но и на мозъка. Реално погледнато мрънкането е мисловна и словесна дейност, но общо погледнато безсмислена и безрезултатна. Щом е безсмислена, то макар и да не е от физическа гледна точка вредна, тя води до масово оглупяване. А не ви ли се струва често, че всички около вас са супер глупави и вие сте единственият умен понякога!? Хайде, не казвайте, че е прекалено?! Всеки е попадал в подобна ситуация, в която светът не е на неговото мнение и всички са криви.

Като заговорихме за болест, би трябвало да търсим лечение, нали? Какво лечение би било адекватно да бъде приложено срещу мрънкането? Някой ще отсекат – ами, активна дейност, т.е. не само приказки, ами и дела. Да, ама това е свързано с опорно–двигателния апарат, а много от нас страдат и от други неизлечими болести като – мързел, липса на амбиция и организация, постоянен дефицит на желание за каквото и да било. И какво – излиза, че сме болни, ама няма как да се оправим, защото няма кой да ни оправи и защото не ни е наред всичко и защото….
По материали на BETA PressClub

Всяка конфликтна ситуация има 3 страни, които не могат една без друга.

СПАСИТЕЛ
ЖЕРТВА
НАСИЛНИК

При влизане във всяка една от 3-те роли има ползи, но за ЖЕРТВАТА те са най-много. Всички мрънкалници, които разгледахме горе, са жертви. Те нямат вина за нищо случващо се с тях и покрай тях. Целият свят носи отговорността за тяхното нещастие, всички злини им се стоварват отвън, а видиш ли те са толкова мили и хрисими, че просто да се почуди човек как пък точно на това беззащитно и благо същество му се стоварва всемирната гадост. Освен това жертвата получава внимание, съпричастност, грижовно отношение.

За да осъществи намеренията си (да се въплъти добре в ролята си), жертвата има нужда от НАСИЛНИК – оня ужасен човек, който е виновен за нейното окаяно положение. Насилникът обаче, пристъпвайки с агресия (или с гняв) към въпросната особа, също има ползи. Той разрежда напрежението, изхвърля отрицателните емоции и се освобождава, за да бъде продуктивен в следващ момент. Той също не носи вина или отговорност за поведението си, по простата причина, че живее в привидно добра хармония със себе си и със света и е добър човек, но видиш ли все ще се появи някой недомасленик, който да го извади от равновесие и да причини това негово излизане от кожата му. Жертвата е виновна! Т.е. и насилникът не търси вина или отговорност в себе си за поведението си. Гадостите, както и при жертвата, са външни фактори.

След като здраво са се спречкали двата върха на триъгълника и се чувстват ужасно, те имат нужда да споделят това си преживяване с трета, независима страна. Тук на помощ вече идва СПАСИТЕЛЯТ. Единствената облага за този субект е тази, че жертвата и насилникът го карат да се чувства ценен, важен, значим. Никой друг, освен него, не е в състояние да ги разбере, да ги изслуша, да им влезе в положението. Натъпкан с достатъчно душевни отпадъци, спасителят, ако не знае как самият той да разреди, в един момент се разпада. Най-малкото защото един мрънкалник, бил той жертва, или възприемащ се като жертва насилник, не искат съвет от него, не търсят мнението му, целта му е не да се реши проблемът, а просто някой да го слуша, без да го прекъсва, без да го пита каквото и да било, т.е. някой, който 100% да отрази неговия негативизъм и да му каже, че е абсолютно прав да се ядосва.
Спасителят за жертвата, ако тя е жена, най-често са приятелките, с които заедно да посъскат срещу насилника. А за мъжете – или приятелите в бара, с които спокойно можеш да се напиеш, или любовницата.

Рано или късно интелигентният човек, с добро чувство за самосъхранение, отказва да бъде спасител и, вместо да се крие от другите двама, ето как, с помощта на 5 простички, но действащи в практиката техники, може, с повечко тренировки и усилие на волята, да спаси самия себе си от вътрешна разруха. Ще разгледаме една и съща реплика на мрънкалника и 5-те начина, от които, ако го атакувате с тях, скоропостижно ще изгуби интерес към вас и повече няма да ви потърси за душеприказчик.

Мрънкалник: Просто вече не издържам на тази работа! Шефът е отвратителен, заплатата ниска, за нищо не ми стига, а пък колегите, ако знаеш колко са тъпи… Какво да ти обяснявам, просто още малко ще потърпя всичко и напускам.

1. Хиперболизиране на нещастието на мрънкалника.
Вие: Честно ти казвам, направо не знам как издържаш вече толкова време! С тази мизерна заплата… Ти успяваш ли изобщо да си покриеш наполовина разходите, които имаш? И тоя шеф, ми той на малкият ти пръст не може да ти се намаже. Това е невероятно унижение да го търпиш, че и да му се подчиняваш. И в тази среда… Бе, не ти е мястото там, моля ти се. Ще се съсипеш, казвам ти. Погледни на какво приличаш, ми ти си изгубила човешки образ! Съсухрена, погледни с какви си сенки под очите, ужас, ужас, положението ти е потресающо зле! Аз ако бях на тебе, сигурно щях да се гръмна!

2. Самоокайване в по-висока степен от нещастието на мрънкалника.
Вие: Ооо, ма моля те, твоето нищо не е. Ти ако знаеш аз с какъв шеф работя!? Божеее, той средно образование няма, дошъл вчера от село с парите от кравите и прасетата, едно изречение не може като хората да направи и 200 души зависим от този простак. На всичкото отгоре половината му неграмотна рода работи във фирмата и все на ръководни позиции. Тъпи, тъпи, че чак вдлъбнати! Заплати плащат, когато им кефне, и те едни заплати, като си платя наема и тока и после карам на краставици, че за друго няма! Ти как ще се чувстваш на мое място?

3. Да събудиш звяра.
Вие: Отдавна трябваше да го направиш! Ако ме питаш, звънни веднага и си подай оставката. Ето ти телефона, звъни! Няма какво да го отлагаш повече. Колкото повече търпиш, толкова по-тежко ще става. Стигнала си до това положение, край! Режи! Стига! Хайде, обади се сега! Тук съм за подкрепа!

4. Предлагане на безброй решения (едно след друго, без да давате възможност на мрънкалка да обмисли или да ви противоречи).
Вие:
• Давай сега да видим обявите за работа;
• Ти какви други квалификации имаше? Дай ще сменим сферата на дейност;
• Вземи една по-дълга отпуска и помисли дали изобщо искаш да работиш повече в тази фирма;
• Да те запозная с един приятел. Тяхната фирма редовно търси хора;
• Пусни си CV-то в някой от сайтовете. Все ще изскочи нещо;
• Абе, я се научи да се изключваш! Какво си седнала да им обръщаш внимание на всичките.

1. Задаване на безброй въпроси за ненужни подробности:
Вие: Мхм, как ти се казваше шефът на тебе? От къде беше той? Какво беше завършил? Ама това къде, в УНСС или в Софийския? Коя година? Виждала ли си му дипломата? Някаква допълнителна квалификация нещо? Къде е учил мениджмънт? А на курсове нещо допълнително ходи ли или лежи на стари лаври? Колко му струват костюмите и обувките, знаеш ли? А от къде ги купува?…

При всеки един от предложените варианти мрънкалникът бързо губи интерес към вас. Ставате му досаден, губите доверието му, не сте му удобен и задълго изпадате в немилост. Нека накрая само да направим уговорката, че става въпрос за хронични мрънкалници, които непрекъснато и ежедневно мрънкат за едно и също нещо или спектърът на външните им дразнители е твърде стеснен. Не прилагайте тези техники на приятели – част от вашия стойностен свят, които са дошли да искат помощта ви, и които не злоупотребяват хронично с вашето благоразположение.

Представи си живота като игра, в която жонглираш с пет топки във въздуха. Може да ги наименуваш – работа, семейство, здраве, приятели и духовни потребности. И ти успяваш да ги задържиш във въздуха. Съвсем скоро разбираш, че топката, наречена работа е гумена. Ако я изпуснеш, тя се връща обратно. Но другите четири топки – семейство, здраве, приятели и духовност – са от стъкло.
Ако изпуснеш някоя от тях те ще бъдат невъзвратимо одраскани, белязани, нащърбени, повредени или дори разбити напълно.Те никога няма да бъдат същите. Хубаво е да разбереш това и да се стремиш към баланс в живота си.
Как? Не се подценявай, сравнявайки се с другите. Ние сме различни и всеки от нас е специален. Не определяй целите си според това, което другите считат за важно. Само ти знаеш какво е най-доброто за теб. Не приемай за дадени нещата, които са най-близки до сърцето ти. Не оставяй живота ти да се изплъзне между пръстите, живеейки в миналото или в бъдещето. Изживявайки изцяло всеки момент, ти си жив през всичките дни от живота си.
Не се предавай когато все още има какво да дадеш. Нищо не е наистина приключило, докато все още не си се предал. Не се страхувай да признаеш, че не си съвършен. Това е тънката нишка, която ни свързва всички заедно.
Не се страхувай да рискуваш. Това е шанс да научиш как да бъдеш смел. Не изхвърляй любовта от живота си, казвайки, че е невъзможно да я намериш. Най-бързият начин да получиш любов е да дадеш любов; най-бързият начин да загубиш любов е да я държиш прекалено здраво; и най-добрият начин да задържиш любовта е, като й дадеш криле.
Не препускай през живота си толкова бързо, забравяйки не само къде се намираш, но и накъде вървиш.
Не забравяй, че най-насъщната нужда за човек е да се чувства ценен.
Не се страхувай да се учиш. Знанието не тежи, а е съкровище, което можеш да носиш лесно.
Не губи времето и думите си безцелно. Нищо от тях няма да се върне обратно. Животът не е състезание, а пътешествие, на което се наслаждаваш с всяка една стъпка.

Yesterday is History,
Tomorrow is a Mystery and
Today is a gift: that’s why we call it The Present.

Brian Dyson, CEO of Coca Cola Enterprises

Едно забравено интервю на Аделаид Бри с Фриц Пърлз (ко-създателят на Гещалт терапията)

Аделаид Бри: Д-р Пърлз, какво е Гещалт терапия?
Д-р Пърлз: Дискутирането, говоренето, обясняването е нещо нереално за мен. Мразя теоретизирането, а вие?
А.Б.: Понякога, но аз искам да взема интервю от вас. Искам да науча повече за Гещалт терапията. Така че…
Д-р Пърлз: Нека да опитаме нещо друго. Ще заемете ролята на Пациент. Нека бъдем истински… Стига повече теоретизиране…
А.Б.: Ами, добре, ако това е нещото, което желаете, ще опитам. Ще се опитам да бъда пациент … Ето какво бих ви казала тогава: „Аз съм Аделаид и дойдох при вас, д-р Фриц Пърлз, като пациент. В депресия съм и също така имам физиологично изразен страх от летене. Ръцете ми лепнат, сърцето ми бие учестено.” А сега какво?
Д-р Пърлз: Ще излекувам вашия физиологично изразен страх от летене за 5 минути.
А.Б.: О, така ли? Много добре. И как ще го направите?
Д-р Пърлз: Затворете очите си… Влезте в самолета… Осъзнавайте, че вие не сте в истински самолет, а сте в самолет само във вашата фантазия. И тя ще ви помогне да разберете какво преживявате когато летите.
А.Б.: Сърцето ми вече започна да бие по-бързо…
Д-р Пърлз: Не отваряйте очи …
А.Б.: Добре…
Д-р Пърлз: Вашето сърце започва да бие по-бързо … продължете…
А. Б.: Виждам гърба на пилота и знаете ли, не съм много сигурна дали той се справя с управлението.
Д-р Пърлз: Добре. Станете и му го кажете тогава.
А. Б.: Потупвам го по рамото, той се обръща и аз казвам, „Следите ли внимателно трасето?” Той ме избутва настрани и аз си сядам обратно на мястото.
Д-р Пърлз: Сега обаче не се връщайте на мястото си. Сменете местата си с него. Сега вие сте пилота. (Д-р Пърлз ме кара да стана, да седна на друг стол обърнат към този, на който седях преди. Всеки път когато сменях ролите, сменях и местата.)
А. Б.: Аз съм пилота. Какво ми се бърка тази жена? Излезте от пилотската кабина и си седнете на мястото. Знам какво правя.
Д-р Пърлз: Не ми звучите убедително. Чуйте гласа си още по-добре.
А. Б. (като пилот на самолет) Съжалявам, госпожо, много съжалявам, но ние знаем как да управляваме този самолет и бихте ли се върнали, моля ви, обратно на мястото си. Всичко е наред и е под контрол.
Д-р Пърлз: Добре, сега… Как се казвате? Аделаид? Аделаид?
А.Б.: (като Аделаид) Бих искала да си седна на мястото, но съм разтревожена, защото не обичам да съм отделена от земята. Не ми харесва да бъда на 50 хил. стъпки, горе във въздуха. Не е естествено за мен.
Д-р Пърлз: Добре, сега вие сте писател – напишете сценарий.
А. Б.: (като пилота) Слушайте, правим най-доброто, което можем, но ние сме човешки същества също. Трябва да знаете, че този самолет е проверен от Pan American и той струва 5 милиона долара и повярвайте ми, ако има нещо, което да обичаме много това са парите, а когат катастрофира самолет ние губим пари, губим хора. И това е много лошо за имиджа ни и ние правим всичко възможно да държим този самолет във въздуха. Още повече, че не сме имали никакви трансатлантически инциденти. Разбирате ли това?
(като Аделаид) Но аз … може би ще бъде съдбовно това пътуване до Лондон – пътувайки до Лондон да се сгромолясам по средата да Атлантическия океан. Но пък, какво от това… Ще пропусна старостта само. Ще пропусна всички ужасни неща свързани с нея, така че всичко може да е за добро.
(като пилота) Слушайте, госпожо, това не е начина по който трябва да мислите, когато отивате на почивка. Вие се държите абсолютно глупаво.
Д-р Пърлз: Кажи го пак.
А.Б.: (като пилота) Вие се държите абсолютно глупаво, глупаво, глупаво, глупаво. Какво има чак толкова, по дяволите! Аз си изкарвам прехраната така! Бих могъл да правя нещо друго. Правя го да преживявам. Не всеки ден – но 15 дни месечно го правя, за да си изкарвам прехраната, а вие, вие… сте глупава жена!
(като Аделаид) Знам, че съм глупава. И не е шега, знам, че съм глупава. Знаете ли, трябва да ви кажа… Започнала съм да взимам уроци по летене дори. Ходя на тези уроци, за да мога да се справя със страха, на малките Piper Cubs (Piper J-3 Cub е малък, с проста конструкция, лек самолет, който се произвежда между 1937 и 1947г. от Piper Aircraft – бел. на пр.).
Д-р Пърлз: Не ми казвайте, че…
А.Б.: (като пилота) Piper Cubs, господи, Piper Cubs, това е някаква шега! Вие сте в Боинг 707! Няма никаква връзка между двата! Моля ви, госпожо, отидете си обратно на мястото и ме оставете…
Д-р Пърлз: Предлагам нещо друго. Заемаш се с управлението на самолета сега. Сядаш на пилотското място.
А.Б.: (като Аделаид) Оооооооо, харесва ми! Това, което със сигурност знам е, че обичам да имам контрол.
Д-р Пърлз: Не го казвай на мен. Кажи го на него.
А.Б.: (като Аделаид) Чуйте, мога да управлявам този самолет по-добре отколкото вие и то само с едната ръка. Какво толкова – няколко бутона и няколко технически неща, които мога да науча за по-малко от два-три месеца. Достатъчно съм умна, за да се справя. Сега седнете там и ме оставете аз да командвам парада!
Д-р Пърлз: Кажи това отново: „Аз ще командвам парада.”
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Отново.
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Кажи го отново с категорично, с цялото си тяло.
А.Б.: Аз ще командвам парада!
Д-р Пърлз: Сега, кажи ми го на мен: „Фритц, аз …
А.Б.: Фриц, зз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Отново.
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Дали успяхте да научите или разпознаете нещо, по време на това, което правихме?
А.Б.: Да, това съм самата аз – за нещастие.
Д-р Пърлз: Сега вие открихте една малка част от Гещалт терапията.
А.Б.: Красиво е.
Д-р Пърлз: Разбрахте чрез този пример, че ние не анализираме. Ние просто интегрираме. Имате даден патерн. Някоя от вашите доминиращи нужди… и аз ви позволих да си я вземете обратно, така че да се почувствате малко по-силна сега.
А.Б.: Правилно, правилно.
Д-р Пърлз: Това е същността на Гещалт терапията.

Аделаид Бри (Adelaide Bry) е писател, интересуващ се от различните психотерапевтични подходи при лекуването на психиката, като споделя този свой интерес с широката публика. В книгата си “Inside Psychotherapy” (където това интервю с Фриц Пърлз е публикувано за пръв път) тя интервюира деветима от водещите клиницисти, принадлежащи на различни школи. Други нейни книги са “The T. A. Primer”, “T. A. Games” и “A Primer of Behavioral Psychology”.