Медицинската общност все още не е постигнала единомислие по въпроса дали и до каква степен заболявания като астма, алергии, главоболие, коремни болки, болки в гърба, както и животозастрашаващи болести като инфаркт, множествена склероза, диабет, рак и т.н. са свързани с психологически фактори. Често до психологическото обяснение се стига едва, след като не може да се открие никакво друго. Освен това медицинското лечение рядко оставя място за емоционалните и рационалните аспекти на процеса на изцеляване. За съжаление времето, в което се преподават тези аспекти в медицинските училища, също е доста ограничено.
Същевременно, ако обмислим цялостните последствия от нашето допускане, че психиката и тялото са кибернетична система, знаем, че между емоциите и здравето има тясна връзка. Тогава въпросът става: За какъв тип взаимоотношения говорим? Емоцията и здравето са свързани дори в езика ни. Въпросът Как си?, може да се интерпретира от гледна точка на емоциите или на здравето и само контекстът ще определи кое е правилно.
Да вземем например главоболието. Напрежението в главата може да е израз на скрити желания, които човек има в определен контекст. Вместо да излее гнева си и да защитава правата си, човек избира да запази за себе си чувства си по отношение на потенциалния конфликт. Бихме могли да кажем, че главоболието е станало инструмент за потискане (или може би за изразяване) на гнева или на фрустрацията.
Друг пример за този подход идва от пациент с астма. Реакцията на задушаване идва като сигнал от тялото, че той е бил твърде емпатичен, до степен изгубване на себе си във взаимоотношенията с половинката си. Решението за този човек е създаване на лично пространство, в което да се определят граници и да се изпитват добри чувства, без да се прекрачват тези граници от някоя от страните. Така потърпевшият няма нужда повече да се чувства задушен.
Независимо дали откривате стрес, страх или гняв като базисна емоция, физическите симптоми често са индикация за дистрес или болест. Значението на емоцията често е обвързано с отношението, което човек има към себе си или към околните. Бързо се натрупват свидетелства за връзката между цял спектър от соматични оплаквания и специфични емоционални състояния:
• Гневът се свързва със сърдечносъдовата болест и с хипертонията. Докато инфарктът е резултат от изразен гняв, то мозъчния инсулт и главоболието – от потискан гняв.
• Тъгата е свързана с депресия, ниско кръвно налягане, ниски равнища на енергия и слаба имунна реакция.
• Страхът се асоциира с алергии и прекомерни имунни реакции.
• Срамът се асоциира с кожни проблеми.
• Конфликтът се асоциира с ракови заболявания.
• Съжалението е свързано с болестта на Алцхаймер.
• Нуждата от контрол се асоциира с болестта на Паркинсон.
• Отвращението е асоциирано с обсесивно-комплесивните разстройства.

Следователно вниманието към посланията на нашето тяло и търсенето на тяхното значение е нещо, което може да има единствено положителни последствия за всички нас. Ние пренебрегваме тези послания на свой риск и след това страдаме от последствията им.

По материали на Руди Вандам (Белгия),
поместени в “7 стъпки към емоционалната интелигентност”



Вашият коментар