Коучинг и НЛП

МРЪНКАНЕТО – ВСЕНАРОДНО БОЛЕСТНО СЪСТОЯНИЕ
• Леле, колко зле изглеждам днес, като пребита съм!;
• Супер ми се спи, изобщо не ми се бачка!;
• Егати и ненормалните хора, всички са луди, писна ми!;
• Абе, идиот, къде караш бе, боклук такъв! Я си стой си в платното!;
• Аман от недоволни, пречиш ми и ти, не разбираш ли?;
• Пак няма да ми стигнат парите, цял живот ли ще съм беден!?;
• Глей го тоя – няма такъв смешник, кара си мерцедеса и се мисли за велик, ама е грозен и ще си го получи рано или късно.;
• Айде пак опашки, няма да се оправи в тази държава!;
• Тези сега и те с техните проблеми, аз мене си не мога да оправя – гледай само каква сметка за телефон имам, ама тя майка ми е виновна за всичко.;
• Уф, тоя моят мъж е супер заспал, пак е оставил алармата и трябва да тичам да му оправям бакиите!;
• Няма хляб днес, в целия квартал няма – всички питат и аз какво да има кажа, вместо да има работа, ще се намери кой да ти спъва бизнеса постоянно…

Дали на никой покрай нас не му се случва нищо добро или просто много хора често имат кофти ден? Ако се замислим, голяма част от онези, които все бълват подобни на горепосочените фрази, не са сърдити на себе си. Те просто си намират причина във всеки и всичко наоколо, за да си прецакат деня още със ставането. Истината е, че всички мрънкаме. Но ни дразнят другите и техните дразнения. За нас може!

А защо всъщност се дразним всички. Дразним ли се или вече мрънкането е станало начин на живот и стил на комуникация. А като мрънкаме, разбираме ли се, подкрепяме ли се след това или просто убиваме време и симулираме мисловна дейност? Като си дадем отговор на всички тези въпроси, излиза, че всички сме сериозно болни от една диагноза – синдром на вечно мрънкащия гражданин! Ами да, какво пък? На някой да вредят многото ни излишни приказки? Не, нали? Мрънкаме си, обаче не осъзнаваме, че това нанася вреди не само на нервната ни система, но и на мозъка. Реално погледнато мрънкането е мисловна и словесна дейност, но общо погледнато безсмислена и безрезултатна. Щом е безсмислена, то макар и да не е от физическа гледна точка вредна, тя води до масово оглупяване. А не ви ли се струва често, че всички около вас са супер глупави и вие сте единственият умен понякога!? Хайде, не казвайте, че е прекалено?! Всеки е попадал в подобна ситуация, в която светът не е на неговото мнение и всички са криви.

Като заговорихме за болест, би трябвало да търсим лечение, нали? Какво лечение би било адекватно да бъде приложено срещу мрънкането? Някой ще отсекат – ами, активна дейност, т.е. не само приказки, ами и дела. Да, ама това е свързано с опорно–двигателния апарат, а много от нас страдат и от други неизлечими болести като – мързел, липса на амбиция и организация, постоянен дефицит на желание за каквото и да било. И какво – излиза, че сме болни, ама няма как да се оправим, защото няма кой да ни оправи и защото не ни е наред всичко и защото….
По материали на BETA PressClub

Всяка конфликтна ситуация има 3 страни, които не могат една без друга.

СПАСИТЕЛ
ЖЕРТВА
НАСИЛНИК

При влизане във всяка една от 3-те роли има ползи, но за ЖЕРТВАТА те са най-много. Всички мрънкалници, които разгледахме горе, са жертви. Те нямат вина за нищо случващо се с тях и покрай тях. Целият свят носи отговорността за тяхното нещастие, всички злини им се стоварват отвън, а видиш ли те са толкова мили и хрисими, че просто да се почуди човек как пък точно на това беззащитно и благо същество му се стоварва всемирната гадост. Освен това жертвата получава внимание, съпричастност, грижовно отношение.

За да осъществи намеренията си (да се въплъти добре в ролята си), жертвата има нужда от НАСИЛНИК – оня ужасен човек, който е виновен за нейното окаяно положение. Насилникът обаче, пристъпвайки с агресия (или с гняв) към въпросната особа, също има ползи. Той разрежда напрежението, изхвърля отрицателните емоции и се освобождава, за да бъде продуктивен в следващ момент. Той също не носи вина или отговорност за поведението си, по простата причина, че живее в привидно добра хармония със себе си и със света и е добър човек, но видиш ли все ще се появи някой недомасленик, който да го извади от равновесие и да причини това негово излизане от кожата му. Жертвата е виновна! Т.е. и насилникът не търси вина или отговорност в себе си за поведението си. Гадостите, както и при жертвата, са външни фактори.

След като здраво са се спречкали двата върха на триъгълника и се чувстват ужасно, те имат нужда да споделят това си преживяване с трета, независима страна. Тук на помощ вече идва СПАСИТЕЛЯТ. Единствената облага за този субект е тази, че жертвата и насилникът го карат да се чувства ценен, важен, значим. Никой друг, освен него, не е в състояние да ги разбере, да ги изслуша, да им влезе в положението. Натъпкан с достатъчно душевни отпадъци, спасителят, ако не знае как самият той да разреди, в един момент се разпада. Най-малкото защото един мрънкалник, бил той жертва, или възприемащ се като жертва насилник, не искат съвет от него, не търсят мнението му, целта му е не да се реши проблемът, а просто някой да го слуша, без да го прекъсва, без да го пита каквото и да било, т.е. някой, който 100% да отрази неговия негативизъм и да му каже, че е абсолютно прав да се ядосва.
Спасителят за жертвата, ако тя е жена, най-често са приятелките, с които заедно да посъскат срещу насилника. А за мъжете – или приятелите в бара, с които спокойно можеш да се напиеш, или любовницата.

Рано или късно интелигентният човек, с добро чувство за самосъхранение, отказва да бъде спасител и, вместо да се крие от другите двама, ето как, с помощта на 5 простички, но действащи в практиката техники, може, с повечко тренировки и усилие на волята, да спаси самия себе си от вътрешна разруха. Ще разгледаме една и съща реплика на мрънкалника и 5-те начина, от които, ако го атакувате с тях, скоропостижно ще изгуби интерес към вас и повече няма да ви потърси за душеприказчик.

Мрънкалник: Просто вече не издържам на тази работа! Шефът е отвратителен, заплатата ниска, за нищо не ми стига, а пък колегите, ако знаеш колко са тъпи… Какво да ти обяснявам, просто още малко ще потърпя всичко и напускам.

1. Хиперболизиране на нещастието на мрънкалника.
Вие: Честно ти казвам, направо не знам как издържаш вече толкова време! С тази мизерна заплата… Ти успяваш ли изобщо да си покриеш наполовина разходите, които имаш? И тоя шеф, ми той на малкият ти пръст не може да ти се намаже. Това е невероятно унижение да го търпиш, че и да му се подчиняваш. И в тази среда… Бе, не ти е мястото там, моля ти се. Ще се съсипеш, казвам ти. Погледни на какво приличаш, ми ти си изгубила човешки образ! Съсухрена, погледни с какви си сенки под очите, ужас, ужас, положението ти е потресающо зле! Аз ако бях на тебе, сигурно щях да се гръмна!

2. Самоокайване в по-висока степен от нещастието на мрънкалника.
Вие: Ооо, ма моля те, твоето нищо не е. Ти ако знаеш аз с какъв шеф работя!? Божеее, той средно образование няма, дошъл вчера от село с парите от кравите и прасетата, едно изречение не може като хората да направи и 200 души зависим от този простак. На всичкото отгоре половината му неграмотна рода работи във фирмата и все на ръководни позиции. Тъпи, тъпи, че чак вдлъбнати! Заплати плащат, когато им кефне, и те едни заплати, като си платя наема и тока и после карам на краставици, че за друго няма! Ти как ще се чувстваш на мое място?

3. Да събудиш звяра.
Вие: Отдавна трябваше да го направиш! Ако ме питаш, звънни веднага и си подай оставката. Ето ти телефона, звъни! Няма какво да го отлагаш повече. Колкото повече търпиш, толкова по-тежко ще става. Стигнала си до това положение, край! Режи! Стига! Хайде, обади се сега! Тук съм за подкрепа!

4. Предлагане на безброй решения (едно след друго, без да давате възможност на мрънкалка да обмисли или да ви противоречи).
Вие:
• Давай сега да видим обявите за работа;
• Ти какви други квалификации имаше? Дай ще сменим сферата на дейност;
• Вземи една по-дълга отпуска и помисли дали изобщо искаш да работиш повече в тази фирма;
• Да те запозная с един приятел. Тяхната фирма редовно търси хора;
• Пусни си CV-то в някой от сайтовете. Все ще изскочи нещо;
• Абе, я се научи да се изключваш! Какво си седнала да им обръщаш внимание на всичките.

1. Задаване на безброй въпроси за ненужни подробности:
Вие: Мхм, как ти се казваше шефът на тебе? От къде беше той? Какво беше завършил? Ама това къде, в УНСС или в Софийския? Коя година? Виждала ли си му дипломата? Някаква допълнителна квалификация нещо? Къде е учил мениджмънт? А на курсове нещо допълнително ходи ли или лежи на стари лаври? Колко му струват костюмите и обувките, знаеш ли? А от къде ги купува?…

При всеки един от предложените варианти мрънкалникът бързо губи интерес към вас. Ставате му досаден, губите доверието му, не сте му удобен и задълго изпадате в немилост. Нека накрая само да направим уговорката, че става въпрос за хронични мрънкалници, които непрекъснато и ежедневно мрънкат за едно и също нещо или спектърът на външните им дразнители е твърде стеснен. Не прилагайте тези техники на приятели – част от вашия стойностен свят, които са дошли да искат помощта ви, и които не злоупотребяват хронично с вашето благоразположение.