Коучинг и НЛП

Архив за м. September, 2010

Всяко тяло – физическо, емоционално, рационално и духовно, има нужда от подходящата за него храна, за да бъде здраво и щастливо. Липсата на която и да е необходима му съставка поражда т.нар. блокажи, неразположения и впоследствие заболявания.

Преди да поговорим за основните нужди на емоционалното тяло, ви предлагам да направите следващия тест, за да проверите до каква степен се грижите за него или му вредите.

1. Позволявам си да правя грешки, без да страдам и да се обвинявам след това.

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

2. Действията, които предприемам, са  в посока постигане на целите ми, а не такива, които да възпрепятстват тяхното осъществяване:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

3. Мисля, че съм креативен човек:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

4. Аз съм оптимист. Когато искам нещо, лесно мога да го визуализирам – сякаш вече се е случило:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

5. Достатъчно търпелив съм, когато очаквам плановете ми да се осъществят, но това не е задължителното условие за моето щастие:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

6. Вярвам на интуицията си, без да се влияя от странични мнения или от мислите си:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

7. Осмелявам се да предприема определени рискове, когато действам за  постигането на целите си:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

8. Чувствам се добре при среща с нови хора или в нова среда:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

9. Усещам, че когато съм сред близките си, те се чувстват различно:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

10. Обичам да правя подаръци и комплименти:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

11. Получавам любовта, от която се нуждая:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

12. Лесно виждам доброто у хората, преди да тръгна да търся недостатъците им (ако изобщо го правя):

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

13. Когато пазарувам, най-важното за мен е покупката да има хубав вид:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

14. В ежедневието си съм обграден от красота:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

15. Мисля, че животът е хубав:

Ø      никога – 1 т.;

Ø      понякога – 2 т.;

Ø      често – 3 т.;

Ø      много често – 4 т.;

Ø      винаги – 5 т.

От 60 до 75 точки:

Храните отлично емоционалното си тяло. Позволявате си да имате мечти, които превръщате в цели, и лесно и с особено желание постигате. Емоционалната ви енергия е много магнетична и я използвате умело, за да творите живота си. Вие сте по-скоро чувствителен, сензитивен човек, отколкото емоционален.

От 45 до 59 точки:

Движите се в правилната посока. Храните добре емоционалното си тяло, но като че ли ви липсва достатъчно самоувереност и вяра във силата на Вселената. Мислите ли, че имате абсолютното право да мечтаете и че имате целия потенциал да сбъдвате мечтите си? Понякога неправилно давате превес на разума си пред интуицията. Честите съмнения ви играят лоша шега и са основната причина за това нещо да пречи на емоционалното ви тяло да се чувства отлично.

От 30 до 44 точки

Убежденията ви, че нещо “не е редно”, “така (не) трябва”, които заемат основна част в живота ви, често блокират вашите желания. Това ви кара често да изпитвате гняв, разочарование и други отрицателни емоции, предизвикани от разминаването между очакванията ви и действителността. Това в драматургията е познатата ни класическа трагедия. Как се чувствате като главни герои в такава? Позволявате ли си да кажете на някого какво точно искате? И ако не, как останалите да отгатнат желанията ви (предполагам никой от познатите ви не гадае на кристално кълбо…)? Вие сте много раними и това ви пречи.

Под 29 точки

Спешно се налага да предприемете мерки във връзка с вярата в себе си и признанието, че вие, а не всички останали, сте важни! Имате пълното право да предявявате желания, и то на глас, като всички останали хора. Вие се прекалено чувствителни и позволявате на малкото си его (това, което работи против вас) да ви се качи на главата, рецитирайки ви шаблонни погрешни убеждения. По този начин блокирате и сензитивността си. Намерете време да си пожелаете нещо и предприемете действие за неговото осъществяване.

Емоционалното тяло е онова, което чувства, усеща, предчувства,… прави живота ни шарен. Ето защо

Първата му основна е нуждата от КРАСОТА

Обръщали ли сте внимание на това, че, когато покрай вас е чисто, подредено, облечени сте с хубава дреха, украсили сте дома си или работното си място с нещо, което ви харесва, разхождате се сред живописна природа, т.е. когато сетивата ви се докосват до “картини” и усещания, които ви доставят удоволствие, се чувствате по-добре!?

Не е задължително да сте всепризнат естет, за да се стремите и да съумявате да  намирате красотата около себе си. Защо хората си почиват бързо и резултатно сред природата? Защо предпочитаме градинки с цветя и добре окосена трева пред разбитите улици и изхвърлените боклуци покрай контейнерите? Защо, когато наш приятел има нова връзка, първо питаме: “Хубав(-а) ли е?” … Моя приятелка казва: “Когато съм облечена с нещо смотано, се чувствам гадно. А когато си сложа готина рокля, сякаш не стъпвам по земята”.

Склонността ни да търсим винаги недостатъците на нещо или някого, ни стеснява хоризонта максимално и ни осакатява емоционалността. Не е зле да се научим да приемаме комплименти с усмивка и благодарност, а не, когато ни кажат: Изглеждаш много добре днес!, да отговорим: А, това са дънките на сестра ми от една разпродажба!

Хората, които не могат да видят красотата край себе си, обикновено имат проблеми с дишането (пристъпи на задушаване) и със сърцето.

Втора основна нужда: ТВОРЧЕСТВО.

Повечето хора свързват творчеството с изкуство. Това далеч не е съвсем точно. Творчество е всичко онова, което е “продукт” на коя да е наша дейност. Всеки човек е творец. Това е израз на нашата индивидуалност. Да съумееш да направиш букет, да измайсториш от нищо нещо, да сготвиш ястие по твоя рецепта, да зашиеш подгъв на дреха по твой си начин, да наредиш предмети, различно от това до момента, да боядисаш стена, да пренаредиш стая,… Ще спра да изброявам. Ние сами творим живота си, света си, вземаме решения относно битието си. И сме творци. Това е най-градивната енергия у всеки един от нас – да прави неща, които му харесват и осмислят пътя му. Ако блокираме тази си енергия, проблеми от всякакво естеството с гърлото и с гениталиите няма да закъснеят.

Трета основна нужда: ВЯРА В ХОРАТА И В СЕБЕ СИ

Ако тръгна да пиша дори само за вярата в себе си, ще стане отделен материал. Необходимо ли е да ви задавам въпроса: Колко често се е прокрадвало зрънцето на съмнението в уменията ви, в потенциала ви, в успеха ви? И какво сте спечелили от това? А продължавате ли хубавичко да го поливате това зрънце, за да покълне, цъфне, върже,… и като тръгнете да берете едни плодове… Та кой, казвате, друг вярва във вас, след като си изядете урожая?

Четвърта основна нужда: ПРИНАДЛЕЖНОСТ

В прословутата Пирамида на Маслоу тази потребност се появява веднага след физиологичните нужди и необходимостта от сигурност. Човек се ражда и умира сам, но прекарва жизнения си път като стадно животно (като не броим вълците единаци). Стремим се да се свързваме с хора, които имат интереси, търсения, виждания, светоусещане като нашите. Оформяме приятелски кръгове, членуваме в различни организации,… Самотата, като социално заболяване, се появява именно поради липсата на принадлежност, както става с повечето възрастни хора. Тази липса често се компенсира с храна и с пиене, от където идват проблемите с храносмилателната система и с вътрешните органи.

Пета основна нужда: НАДЕЖДА

Съвсем наскоро чух, че надеждата била най-измамната илюзия на този свят. Позволих си да не се съглася, защото си зададох въпроса: Ако увереността ми в това, че в края на тунела няма никаква светлинка, дали няма да предпочета да си я измисля, за да продължа напред, или ще избера варианта да се изкъпя, да си облека новите дрехи, да си организирам погребението и сама да се заровя?

Надеждата е онова, което ни поддържа живи и ни кара да вярваме в по-доброто. Емоционалното ни тяло има изконната нужда да се стреми към тази доброта. Ако не му я осигурим, няма да намерим убежище в приютите за душевноболни, защото и без друго места и условия там няма.

Шеста основна нужда: ОБИЧ

Каквото посееш, това ще жънеш. Липсва ви обич? Посели ли сте такава някъде, за да чакате с комбайна да я ожънете, балирате и складирате под навеса? Още нещо странно откривам сред хората – колко са склонни да обичат животно и да дадат мило и драго за него, а когато стане въпрос за човек, нещата придобиват съвсем хладен, северозападно мистичен характер. И после – от къде се били появявали алергиите!?

Седма нужда: ЦЕЛ

Нали правим разлика между желание и цел? Едното си седи красиво в главите ни, а за другото ДЕЙСТВАМЕ. Впрягаме усилия, воля и правим най-“страшната” първа крачка към материализирането на това желание. Добре преценяваме от какво, кого и от колко време имаме нужда, дали то противоречи на нашите ценности. А как ще разберем дали сме постигнали това, което искаме! И как ще го отпразнуваме!? Въпроси, с които специално ще се занимаем друг път. Няма да ви цитирам сентенции за това какво е човек без цели, но ще ви кажа, че без тях често ни липсва енергия и изпадаме в меланхолия. Ако сме ОК с това състояние, кой би могъл да ни попречи да се чувстваме зле, щом сами сме си направили избора?

Хранете добре емоционалното си тяло. То е верният път и към физическото здраве.

Днес попаднах на една хубава история, която искам да ви споделя.

Едно от основните неща, които ни пречат да живеем пълноценно, е смесването на личния с професионалния живот. Затова на всички хора, с които общувам и работя, често казвам на излизане от работа, да минат и да “оставят” всичко (особено негативното), което им се е случило през деня, в тоалетната и да пуснат казанчето. Едва след това да поемат към дома. И обратното – ако са се натоварили с много минуси вкъщи, да не ги стоварват в офиса.

Приятно четене!

“Бях решил да реставрирам старата ни къща на село и да я превърна в приятно място, където да прекарвам отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, когото ми препоръчаха като много добър специалист. Но в резултат на поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали…

Разбира се, предложих му да го закарам. Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да сляза и да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се спря до едно дърво, протегна ръце нагоре и докосна с тях клоните му. Сякаш галеше с пръсти листата, до които стигаше…

Задържа така ръцете си още няколко секунди и през това време вратата се отвори. Появиха се жена му и двете му деца. В този момент той се промени удивително! Изражението му изведнъж омекна и загорялото му от слънцето лице се озари от топла усмивка, Малките скочиха в ръцете му, той ги прегърна, а после се наведе към съпругата си и нежно и страстно я целуна…

По-късно, когато вече си тръгвах, излезе да ме изпрати до колата. Минавайки отново до онова дърво, не се сдържах и го попитах за това, което бях видял да прави при влизането ни.

- Това е моето “Дърво на проблемите”! – отвърна ми усмихнат той. – В работата ми винаги се случват разни независещи от мен, изнервящи случки. Но аз знам, че това не са проблеми на семейството, децата или съпругата ми. И не е редно да ги нося вкъщи. Затова вечер, преди да вляза у дома, аз закачам грижите и неприятностите от изминалия ден, на клоните на това дърво. А на сутринта, като излизам пак за работа, си ги вземам от там обратно… Но знаеш ли кое е най-интересното в случая? Когато си ги вземам от там на следващата сутрин, винаги установявам, че не са толкова големи и тежки, колкото са били предната вечер…”

Това е първият материал от поредицата Нуждите на тялото. Тъй като то не е само опаковка, а има и емоционална, рационална и духовна част – всяка със своите нужди, ще им обърнем внимание поотделно, защото само добрият баланс от съвместното им съжителство води до нашето здраво и щастливо съществуване.

Физическото тяло има 5 жизнени нужди. И когато те не са задоволени, то започва да боледува и, в зависимост от степента на вредите, които му нанасяме, би могло да си отмъсти и с физическа смърт.  Тялото ни наистина  е злопаметно и нито една наша безотговорна постъпка към него не остава ненаказана.

Първа основна нужда: ДИШАНЕ

Колко пъти на ден се сещате да си обърнете внимание на дишането – дълбоко ли е, плитко ли е, коремно, ребрено, ключично,…? Не веднъж съм чувала да ми казват:  “Аз често дори забравям да дишам”. Не сте единствени. Това като цяло отсъства от културата на западните общества, докато на Изток умението да се диша правилно се учи от най-ранна възраст. В йога се счита, че дишането (пранаяма) подобрява всички жизнени функции и пречиства ума.

Ако прекарвате деня в закрито помещение и особено ако в него има климатик, е абсолютно задължително да подишате различен от този застоял въздух, разхождайки се навън.

Мъжете и жените дишат по различен начин: първите – коремно и ребрено (дълбоко), а вторите – ключично (повърхностно). Правилното дишане обединява трите, защото само така се пълнят целите бели дробове, започвайки от долу нагоре при вдишване и по обратния път при издишването. В йога има много и различни дихателни упражнения, но целта на всички е съзнателното обръщане на внимание на най-жизненоважния процес на тялото и превръщането му в полезен навик.

Ако искате да се научите да дишате правилно, можете да започнете със следното елементарно упражнение:

1. поемете въздух през носа в продължение на 4 секунди;
2. задръжте го за 4 секунди;
3. издишайте през носа за 4 секунди;
4. задръжте за още 4.

И така няколко пъти. Това е т. нар. квадратно и четворно дишане. Правете упражнението, осъзнавайки ясно влизащия и излизащия въздух. Можете да визуализирате светлина в любимия си цвят, която влиза във вас и изпълва цялото ви същество за секундите на задържането. А това, което издишвате, са натрупаните през деня токсини.

На дишането, особено жените, е добре да обърнат специално внимание, тъй като генетично използват само горната част на белите си дробове, което е крайно недостатъчно (освен, ако не са певици и са развили дълбокоребреното си дишане). Най-лесно ще откриете разликата когато си поемете въздух по познатия вече начин и след това помиришете цвете на пресекулки само с  носа си. Какво се случва с ребрата ви? Отиват встрани? Това е начинът! Успех!

Втора основна нужда: ХРАНЕНЕ

Храненето, освен това, което обикновено сме свикнали да разбираме, включва и приемането на вода. Има много теории за това каква и колко вода трябва да пиете. Предлагам ви поредното простичко нещо, за да намерите вашата вода, защото, да пиете по литър и половина-два на ден нещо, което най-малкото не ви е вкусно, е предпоставка за вреди, вместо за ползи, каквато е целта. Налейте чаша вода от източника, който ще “изследвате”. Оставете я на стайна температура за 24 часа. Отпийте след това. Ако вкусът ви се стори неприемлив, продължете с опита, докато намерите този, срещу когото нямате никаква съпротива. Създайте си навика да имате винаги до себе си чаша или бутилка с вода, за да ви подсеща да посягате към нея.

Това, че за храненето има най-много изписани книги, учебници, статии, проведени семинари и какво ли още не, е неоспорим факт. Хората, и особено жените, имат навика да се вманиачват на темата. Но масовото отношение към този процес за жалост показва липса на всякаква отговорност. Хващали ли сте се да казвате: “От къде да знам какво ми се яде!” или “Ох, яде ми се от всичко в менюто!”? А колко пъти сте яли по навик, защото някой е казал, че ТРЯБВА да се яде по 3 или по 5 пъти на ден; автоматично – седейки пред компютъра в обедната почивка и четейки нещо в мрежата, без изобщо да осъзнавате какво и колко слагате в устата си? Отново стигаме до осъзнаването на този процес и до това да попитаме тялото си какво всъщност му се яде: топло, студено, твърдо, меко, течно, хрупкаво, кисело, сладко, солено,… Лошият навик да ядем с очи не ни позволява да си дадем сметка за погълнатото количество, а то най-често е над необходимото.

Може би знаете, че стомахът има размера на юмрука ни. И за да се преработи храната (която се върти  вътре) е нужно част от него да остане празна. Сега разбирате ли колко излишно го товарим и какво му причиняваме? Той няма нищо против да поема най-вече плодове, зеленчуци, зърнени храни – т.е. това, което природата ражда за нас. Тях той обработва с лекота и с удоволствие. А общочовешкият бунт срещу един гладен ден в седмицата според мен е пресилен и неоснователен. Ако вас някой ви застави да работите по 24 часа 7 дни в седмицата цял живот как бихте се чувствали? Ето така се чувства и стомахът ви. Ако не се научим да слушаме неговите нужди – да ядем само, когато сме гладни, а не когато ТРЯБВА, и толкова, колкото той е в състояние да поеме, няма как да очакваме векуване в добро здраве.

Трета основна нужда: УСВОЯВАНЕ И ПРЕРАБОТКА

Ако приемате храна само когато наистина сте гладни и толкова, от колкото тялото има нужда (а, вярвайте ми, то наистина си казва), съвсем ще улесните усвояването и преработката й. В противен случай стават едни неприятни неща, с които се борим цял живот. И те не са само ненужни килограми.

Пийте вода не по-малко от половин час преди или след ядене. Яжте плодовете преди ядене и никога като десерт. Навикът с яденето на сладко го оставете за 2 часа след основното. Млякото го яжте винаги отделно…

ВАЖНО: разделете се с тегобата да изпитвате вина за всяко хранително удоволствие!!! Вината е в състояние да ви разсипе емоционално, а от там и физически. Посягате ли към нещо, все едно искате дори самите вие да не знаете, че се случва, и после страдате за допуснатия “грях”, тази храна никога не се усвоява от организма. В какво се превръща ли? Обещавам да напиша специален материал за последствията от вината, от който ще останете много замислени.

Четвърта основна нужда: ОСВОБОЖДАВАНЕ

Тук основното правило е за нищо на света да не се отлага появила се нужда. Често жените казват: Ей-сега, довършвам това и отивам до тоалетна. И след него идва, второ, трето,…десето… следва неприятна медицинска терминология…

Две неща затрудняват освобождаването: приемането на повечко животински мазнини и въздържанието да кажете или да направите това, което мислите и искате, но не смеете от страх.

Пета основна нужда: РЕЖИМ РАБОТА – ПОЧИВКА

Този режим включва движение, работа, забавление, почивка и сън.

Човешкото тяло има нужда от движение, за да създава, да твори.

Достатъчно време ли отделяте, за да се забавлявате? Изпитвате ли радост от работата си? А кога и как си почивате?

Вземете решение от днес да започнете да се грижите за доброто равновесие на физическото си тяло, а именно:

Ø      да дишате правилно и съзнателно;

Ø      да пиете и ядете според нуждите на тялото си и физическата си активност;

Ø      да си доставяте всякакви удоволствия, без да изпитвате вина от това. Да се смеете много;

Ø      да си почивате достатъчно, да отделяте време за себе си всеки ден според нуждите си;

Ø      да спите според нуждите си, а не според установени от някого норми.

УСПЕХ!

Ако се намирате в точка А и искате да стигнете до точка В, обикновено търсите подходящия начин да се окажете на желаното място – било то с транспорт (собствен или чужд) или просто тръгвате пеша. В НЛП това е едно от основните уравнения:

актуално състояние (точка А) + ресурс (в случая транспорт) = желано състояние (точка В)

Ресурсите са скритите ни вътрешни козове, които ни идват на помощ, когато имаме нужда от тях, стига да знаем от кой точно ресурс имаме нужда и от къде да си го доставим. Един от постулатите в НЛП гласи, че няма човек без ресурси, има нересурсни ситуации. Простичко казано това е нашият потенциал, който обикновено се страхуваме да извадим навън, защото току-виж проработил в наша полза и после какво ще правим, като постигнем това, което сме искали!?  Ресурсите ни се коренят в нашите убеждения, способности, мисли, качества, умения, състояния. Това са изворите на нашите вътрешни ресурси – увереност, спокойствие, знание, самообладание,… А има и външни – други хора, пари, транспорт, информация,…

Имайте предвид обаче, че най-важните ресурси са тези, които са вътре в нас. Нали знаете защо на вълка вратът му е дебел!?

Има и друго: това, което би могло да бъде ресурс в една ситуация, може фатално да попречи на друга. Ако спокойствието за пълно отпускане и презареждане ви е необходимо след тежък работен ден, не го търсете да си го доставите, ако ви предстои спортно състезание.

Всеки от нас има в себе си забележителен куп от всичко необходимо за да бъде успешен. Въпросът е да знаем как и от къде да си го доставим и то в точното време и на подходящото място. Ето няколко вида вътрешни ресурси, които сме изваждали навън при нужда поне веднъж в живота си:

Ø      състояние (спокойствие, самообладание, радост);

Ø      качества (постоянство, амбициозност);

Ø      убеждения (“И аз съм човек и имам право да греша”);

Ø      умения (да убеждавам събеседника си, да си подбирам приятелите, да работя в екип);

Ø      знание (в областта, в която съм учил или работя).

Да открием необходимия ни ресурс не е никак трудно, стига да си решим уравнението, което предложих в началото: АС + Р = ЖС. Ако АС е състоянието, в което сме в момента и нещо в него не ни харесва, ЖС е това, което искаме да постигнем, за да сме по-успешни, търсим необходимия Р.

Задача 1:

АС – При всяка среща с човек от противоположния пол, се изчервявам, притеснявам се и губя дар слово.

ЖС – Искам да общувам леко и непринудено.

Р = ?

а) състояние – спокойствие, увереност;

б) умение – да водя интересен разговор;

в) качество – емоционалност;

г) убеждение – Щом много хора умеят да общуват свободно, и аз мога.

Задача 2:

АС – Не знам английски език.

ЖС – Бих искал да мога да чета интересни материали в областите, които ме вълнуват, и да водя разговор на този език с хора, с които имаме общи интереси.

Р =?

а) състояние – спокойствие, необходимо ми за усвояването на материала;

б) умение – да работя самостоятелно;

в) качество – постоянство и упоритост;

г) убеждение – Щом по-голямата част от света може, мога и аз.

С това уравнение можете да си дадете сметка за това колко много ресурси има у всеки един от нас и че откриването и използването им са само в наша полза.

Как се набавя определен ресурс? Ако имате нужда примерно от спокойствие, си спомнете момент от вашия живот (без значение времето, мястото, обстоятелствата…), когато сте били абсолютно спокойни. Споменете си как сте изглеждали тогава, какво сте виждали покрай себе си (цветовете, нюансите, формите, светлината – всичко, което очите ви са възприели тогава); после чуйте звуците (природни звуци, шум, музика, говор или просто тишина); накрая се сетете за усещанията си – какво се е случвало вътре във вас, какво сте докосвали, какви емоции са се породили,… Изживейте пак цялото това спокойствие както някога. В това си състояние си представете как бихте реагирали в ситуацията, която ви е ЖС и имате нужда от спокойствието. След като веднъж сте минали, дори и илюзорно, през ЖС с необходимия ресурс, много лесно ще го направите и в действителност. Имайте предвид, че мозъкът не прави разлика между фантазия и реалност. Така че за него просто вашето истинско действие ще бъде повторение на проиграното в главата ви положение. За тези, на които не им стиска, ще напомня, че съдбата помага само на силните и смелите!

УСПЕХ!

Обръщали ли сте внимание на това колко често се опитваме да прочетем мислите на хората около нас и как действаме спрямо това какво сме си съчинили, без да проверим дали наистина е така; как правим велики генерални заключения от единични случаи; раздуваме нищожни проблеми до мащабите на световна криза; вкарваме се в задължителните “трябва” рамки… Т.е. опитваме се по всякакъв начин да бъдем по-велики сценаристи от самия живот и да играем абсурдни роли, с които биха се затруднили дори светила като Антъни Хопкинс или Ръсел Кроу, а нашият потенциал далеч не надхвърля възможностите на треторазряден аматьор от самодейна трупа в селско читалище. Тази изключително често срещана човешка склонност към усложняване на живота е вдъхновена и грижливо отглеждана от т.нар. когнитивни изкривявания – автоматично зародили се мисли в следствие на комплекси.

Ще ви представя няколко от най-често срещаните изкривявания, а вие преценете с кои от тях и по колко пъти си “разнообразявате” деня. Най-простичкият начин да изхвърлите тази непотребна торба с “вълшебства” е да попитате директно. Трудничко е, ако не сте свикнали. Но стресът, който си причиняваме благодарение на тях, спада до минимум, а енергията, която вкарваме в това занимание, тече по абсолютно погрешен канал и после се чудим защо винаги на нас ни се случват всевъзможни гадости и нещо не ни върви. Всеки има право да живее както си иска, но мазохизмът определено не е верният път към душевния покой.

Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…

• Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.

Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?

Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.

• Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.

Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).

Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.

• Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.

Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя  тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!

Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!

• Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.
• Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.

Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.

Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.

• Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.

Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.

Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.

• Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.

Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

• Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.

ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.

Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

УСПЕХ!

В края на февруари публикувах материал за това какво търсим в една връзка, в който имаше и препратка към любовта за цял живот. Рационално ориентираните хора вероятно биха погледнали с насмешка на това, но не са единични случаите на срещналите половинките си, с които живеят щастливо и безоблачно, докато един ден…

Разбира се не е задължително приказката да продължи така, но в последните няколко месеца подобните случаи, на които попаднах, зачестиха неимоверно. Няма защо да се заблуждаваме – масовата практика е успокоение, водещо към превръщането в навик и на най-романтичната връзка. Изключения винаги има. Но именно залегналата в правилото скука и/ или нежеланието за поддържане на огъня правят от синусоидата на човешките взаимоотношения прав лъч, сочещ безкрая .

Колко често ви се е случвало ваш познат (или ако вие сте попадали в такава ситуация) да изпада (понякога) в объркващи терзания и драми, преди да стъпи в брак: Дали това е подходящият човек? Сред моите няма изключения (и при мъжете, и при жените). Факт е, че не са много хората, които знаят какво точно искат, още по-малко са тези, които знаят как да го постигнат, а на пръсти се броят онези, които действат, за да го сбъднат.

При всяка продължителна връзка, дори най-ползотворната, се стига до точки на насищане, в които всичко ново и различно от добре познатото привлича вниманието със страшна сила. Появилата се провокация, разклаща още повече и без друго нестабилните в тези моменти психика и емоция. Сред кълнящите се до вчера във вечната любов и застъпници на щастливия живот с точната половинка се прокрадва идеята: Ами ако новият той (новата тя) е по-подходящ(-а)? И се започва една инвентаризация на чувства, една непрестанна атака на мозъка с не винаги подходящи въпроси, на които най-често няма отговори… Най-добрият начин за излизане от ситуацията е индивидуалният подход, който може да ви осигури само добър специалист. Но ако предпочитате да се доверите на себе си, ето няколко задачки, чиито решение определено ще ви помогне.

• Отговорете си на въпроса какво всъщност търсите в новия човек: съпруг(-а) или просто любовник(-ца). А кое от тези двете е по-скоро настоящият ви партньор? А вие от какво имате нужда?
• Кой от тях е подобен на вас – имате сходни характери, интереси, навици, светоусещане,… и кой е вашата противоположност, с която се допълвате, но си дайте сметка дали това привличане на противоположностите не е разрушително.
• С кого от двамата (двете) си пасвате на всички комуникационни нива: интелектуално (Дълго се бунтувах срещу заявлението на бабата на моя приятелка: Среднист с висшист работа нямат!, но по-късно разбрах какво точно е имала предвид), емоционално (дали ви вълнуват, радват, тревожат едни и същи неща), сексуално (чувствате се истински и спокойно можете да изживеете всичките си фантазии) и духовно (ниво ценности и убеждения)?
• Кого обичате и в кого сте влюбен(-а)?
• Кой ви дава чувство на сигурност, уважава това, с което се занимавате, вашите интереси и търсения, не би ви подложил(-а) на физически, емоционален и духовен глад?
• Къде сте повече вие самите и къде се налага да играете? Как се чувствате по-добре?
• С кого се чувствате пълноценни и с кого правите компромиси?
• С кого сте надскочили стъпалото на първичния интерес, който е най-честата причина за изпадането в подобна ситуация, и с кого се развивате взаимно?

Задайте поотделно тези въпроси на разума си, на сърцето си, на душата си и разбира се на тялото си. Запишете отговорите си. Оставете ги да преспят и поемете по вашия път в лабиринта. Знайте, че не сте единствените, попаднали в него и бъдете сигурни, че ако настоящият ви партньор ви дава (почти) всичко, от което имате нужда, вярвате, че той е вашата голяма любов, но в един момент някаква досадна скука се е настанила помежду ви, не посягайте веднага към спасителния пояс, колкото и примамлив да ви изглежда. А какво ще стане, ако ви подадат втори, трети и т.н. пояс и всеки следващ ви се струва по-сигурен и по-подходящ? Ако обаче цялото ви същество крещи: Помощ! Давя се!, не чакайте морето само да ви изхвърли на брега, при това живи и невредими. Никой няма да се погрижи по-добре за вас от вас самите.

УСПЕХ!