Коучинг и НЛП

Архив за м. October, 2010

Професорът взел в ръка пълна с вода чаша . Вдигнал я така, че всички да я виждат и попитал:
- Според вас колко тежи тази чаша?
- 50гр… 100гр… 125гр! – предположили студентите.
- Истината е, че и самият аз не зная. И докато не я претеглим, няма как да сме сигурни.  Но аз всъщност исках да ви питам друго. Какво ще стане, ако държа чашата по този начин в продължение на няколко минути?
- Нищо – отвърнали студентите.
- Добре. А какво ще стане, ако аз държа чашата така в продължение на 1 час? – попитал този път професорът.
- Ще започне да ви боли ръката – отговорил един от студентите.
- Правилно. А ако я държа по този начин през целия ден?
- Ръката много ще ви заболи и от това напрежение е възможно да получите схващане на мускулите, дори парализа на ръката. И най-вероятно ще ви се наложи да отидете на лекар…
- Много добре – продължил професорът. – А докато се случва всичко това, променила ли се е някак тежестта на чашата?
- Не! – отвърнали всички в един глас.
- А каква тогава е причината за болките в ръката и спазмите на мускулите?
Студентите били озадачени, ситуацията вече приличала на загадка и всички се умислили в търсене на отговора.
- Какво трябва да направя, за да се избавя от болката и тежестта при това положение? – продължил професорът.
- Пуснете чашата! – чул се отговор от аудиторията.
- Ето, това е! – възкликнал той. – Същото се случва и с вашите проблеми в живота и тежките ви мисли. Да мислите за тях няколко минути е нещо нормално и в това няма нищо нередно или смущаващо. Но ако ги задържите в ума си по-продължително време – ще усетите болка. А ако го правите много дълго, прекалено дълго време – ще се почувствате като парализирани, т.е. няма да сте в състояние да вършите нищо друго. Важно е да обмисляте ситуациите и да си вадите изводи, но още по-важно е да умеете да освобождавате съзнанието си от тези проблеми в края на всеки ден – да ги пуснете преди да легнете да спите. Така ще си спестите много стрес и напрежение и всяка сутрин ще се събуждате свежи, бодри и отпочинали. Ще се чувствате заредени с нови сили и с лекота ще преодолявате предизвикателствата на живота, независимо в какви ситуации ви поставя.
Така, че запомнете: пуснете чашата в края на деня!

Професор по психология влязъл за поредната си лекция в аудиторията, сложил върху катедрата голям буркан и започнал да пуска в него камъни. Когато го напълнил, попитал студентите:

- Колеги, как мислите, дали бурканът е пълен?

- Да, пълен е – отговорили те.

Професорът извадил кутия с чакъл и я изсипал в буркана, като го разтърсвал леко, за да може малките камъчета да изпълнят празнините между големите. Когато приключил, отново попитал студентите дали бурканът е пълен и отново получил положителен отговор. Тогава, извадил кутия с пясък и я изсипал в буркана, като го потупвал, за да може той да се промуши между парченцата чакъл. Тогава отново се обърнал към аудиторията и задал същия въпрос. Да-то за трети път било единодушно. Накрая професорът изсипал две чаши кафе в буркана, запълвайки празните места между песъчинките. Студентите започнали да се смеят.

- Този буркан – казал професорът – е вашият живот. Големите камъните са най-важните неща – семейството, вашият партньор, децата ви, здравето, приятелите – нещата, които, дори всичко останало да е загубено, остават и вашият живот е все още пълен. Чакълът олицетворява други важни фактори: работа, къща, кола… Пясъкът е всичко останало, което запълва живота – онези наистина малки неща, които ни се случват. Ако сложите първо пясъка в буркана – продължил той – няма да остане място за чакъла или за камъните. Същото ще стане и с вашия живот. Ако похабявате всичкото си време и енергия за малките неща, никога няма да имате сили за наистина важните. Обръщайте повече внимание на истинските неща, допринасящи за вашето щастие. Играйте с децата си, забавлявайте се с партньора си…. Винаги ще има време за работа, за чистене на къщата и за поправяне на колата. Винаги се грижете първо за големите камъни, защото те наистина си струват. Изберете приоритетите си… Останалото е просто пясък!

Един от студентите вдигнал ръка и попитал за значението на чашите кафе.

- Радвам се, че ми задавате този въпрос – усмихнал се професорът. – Просто исках да ви покажа, че независимо от това колко претъпкан изглежда животът ви, винаги има място за по чаша кафе с приятели.

Имало едно време едни жабчета, които решили да си организират състезание . Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало…

Никой обаче не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се викове като:
- Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!…

Или пък:
- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!…

И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно…

…Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се катерят нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи:
- Толкова е трудно! Никой няма да успее!!!

И все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
…Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре…
- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничкото, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТО е успяло да го направи. Един от участниците го попитал  как  е успяло да намери нужните сили, за да достигне върха?

Оказало се, че… Победителят бил ГЛУХ!!!

Никога не забравяй за силата, която носят думите! Защото всичко, което чуваш или четеш, повлиява на действията ти.

Винаги бъди позитивен! Остани ГЛУХ, когато хората ти казват, че ТИ няма да успееш да осъществиш целите и мечтите си!

Един китаец казал на учителя Джуандзъ:

-         Имам голямо дърво, което нито един дърводелец не може да нареже на дъски. Клоните и стволът му са криви и твърди, покрити с чворове и дупки. Никой майстор не би обърнал глава дори да го погледне. Такова е и твоето учение – безполезно и без стойност. Затова никой не му обръща внимание!

-         Както знаеш – отвърнал учителят – котката е много изкусна в хващането на плячката си. Снишена до земята, тя може да скочи във всички посоки, за да улови жертвата си. Но докато вниманието й е насочено към това, тя лесно може да бъде заловена с мрежа. От друга страна не е лесно да хванеш и надвиеш як. Той стои като скала. Но при цялата си сила не може да улови дори мишка.

Оплакваш се, че дървото ти няма стойност като материал. Но можеш да използваш сянката му, за да си почиваш. И щом то не е застрашено от брадва, какво би могло да представлява опасност за съществуването му? За теб то е безполезно, само защото искаш да го превърнеш в нещо друго, а не да го използваш по подобаващ начин.

Benjamin Hoff

The TAO of Pooh

Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа …
-Аааа … – се чуло в отговор.
-Кой си ти? – учудено извикало момчето.
-Кой си тиии? – дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! – свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! – чуло се в отговор.
-Татко, какво става? – в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавааам! – последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление “ехо”, – обяснил бащата на сина си – а аз го наричам “живот”, защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш …

Суда Чандран, танцуваща индийски танци и наша съвременничка била буквално отрязана в началото на нейната кариера на танцьорка, когато се наложило нейният десен крак да бъде ампутиран.

След като й бил сложен изкуствен крак, тя се завърнала обратно към танцуването и колкото и да е невероятно заела отново мястото си на върха в това изкуство. Когато я попитали как се е справила и постига всичко това, тя отговорила просто:

„За да танцувате, не са ви нужни крака.”

Въпроси за размисъл:

• Представете си, че нещо, което обичате дълбоко и правите с цялото си сърце и любов, стои право срещу вас. Представете си го колкото се може по-пълно и по всякакъв начин, в цялата му реалност. Сега си представете, че това нещо е отнето неочаквано от вас и при това завинаги. Как ще го приемете и ще продължите по-нататък? Как ще се адаптирате към промяната?
• Какво е „танцуването” за вас?
• От какво вие, лично, се нуждаете, за да можете да „танцувате” с цялото си същество?

От досега разгледаните тела – физическото и емоционалното, умственото (или рационалното) тяло стои над другите две като управляваща сила. И трите са много тясно свързани, затова промяната в което и да е от тях, засяга пряко останалите. По-голямата част от хората обаче изобщо не си дават сметка за тази връзка и не полагат грижи за храненето на тези тела. За последствията от безотговорното ни отношение вече говорихме и днес продължаваме.

Казах, че умственото ни тяло е най-голямата ни движеща сила – къде за добро, къде движеща ни в обратна посока. То е отговорникът за нашето мислене, запаметяване, анализиране, синтезиране и за визуализирането на това, което искаме да стане с нас.

Случвало ли ви се да поискате да направите или да постигнете нещо и едно малко гласче саботьорски да писне в главата ви? Ако го послушаме, то ще започне майсторски да ражда страхове и да ни образува спирачки, като ни остави да живеем в миналото, блокирайки удоволствието да вкусим от момента тук и сега.

Първа основна нужда: Истинската ни причина да СМЕ

Нека не бъркаме причината да СМЕ с основната си цел (стига да знаем коя е). Целта храни емоционалното ни тяло, както вече писах в предишния материал. Според водещите теории за личностното израстване, основната мисия на всеки е неговото развитие. Но това е, разбира се, генерализация. Много хора нямат нужда от това, особено имайки предвид, че самоусъвършенстването стои на върха на пирамидата с потребностите.

За да утоли жаждата си, човекът е трябвало сам да реши как да си набави вода, преди техническата мисъл да създаде ВиК, а търговската – бутилиращите компании. Та някога копаенето на кладенци е било начинът да имаш вода в двора си. Но не от всеки изкоп руквала живителната течност. Всички неща, с които се занимаваме с живота си, са кладенците, които опитваме да копаем. Захванем се с нещо – окаже се, че мястото е сухо, привлече ни вниманието друго – то пък каменисто… И така можем да си изкопаем безброй дупки и те все да не са нашите. Но рано или късно стигаме до онзи единствения, който ни дава сила за живот. Този кладенец е нашата истинска причина. А истинското майсторство е да съумеем да го открием. Ако не ви се губи повече време в лутане, хващайте лопатите.

Втора основна нужда: САМОУВАЖЕНИЕ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ

Да уважаваме някого, означава да приемаме различията му, без да го преценяваме и още по-малко да го осъждаме. Същото важи и за нас самите, но там задачата е малко по-трудна  – да се приемем такива, каквито сме, а не цял живот да се опитваме да се напъхаме във всички калъпи, които обществото грижливо ни изработва, пък ние още по-грижливо си плащаме и данъка за това. Важното е да проумеем, че не можем да станем такива, каквито искаме (ние самите, не другите), без да се приемем с онези си черти, които не харесваме.

Как се чувствате, когато някой не зачете мнението ви, злоупотреби с властта си, не приеме различието ви? А вие самите колко сте толерантни към това някой да не е съгласен с вас, да не ви се подчини, да ви откаже примерно покана? Ще ви попитам и нещо последно в тази връзка: колко пъти сте искали да промените някого или дори само една негова черта, която ви дразни или ви пречи, да го превъзпитате? Желанието за подобни действия е тотална липса на уважение.

Последният ми превод от тази седмица е Декларацията на самоуважението на Вирджиния Сатир. Полезно е да се прочете.

Трета основна нужда: ЦЯЛОСТНОСТ

Цялостният човек е този, който уважава себе си и живее в пълна неподкупност. Тук изобщо не става въпрос само за корупцията в широко познатия й вид и вие ме разбирате добре. Той не се влияе от неписани правила като: Щом всички закъсняват за работа, значи е позволено! Целостта е почтеност към себе си, към близките, към дадените обещания и поетите ангажименти, съответствието между думи и действия. Ще кажете: Да, но ако науча всички така, ще ми се качат на главата! Не съм казала, да поемате всичко на гърба си. А само да стоите сам зад себе си, като много добре осъзнавате кога и къде да сложите знака STOP. Ако сте пропуснали да разберете дали умеете да казвате НЕ (това е една много добра грижа за себе си), направете го тук, отнема 6 минути.

Четвърта основна нужда: СИГУРНОСТ

Истинската сигурност, която храни умственото тяло, е спокойствието на духа, идващо от мисълта, че няма опасност по пътя ти, от която да се страхуваш. Всяко нещо си има решение, защото ние непрекъснато правим избори. Сменете понятието за проблем с това за опит(-ност). Човек има способността да мине наистина през всичко. Ние сами си слагаме граници, защото докато не пробваме, не знаем до къде ще ни стигнат възможностите. А много по-лесно е, разбира се, да не действаме: пускаме бариерата, казваме Аз съм до тук, не мога повече! и край. Какво печелим обаче?

Повечето хора залагат на това, че сигурността е собствен дом, работа, автомобил, пари… Изобщо не пренебрегвам важността на всички тези елементи, които, разбира се, няма как да вземем със себе си на тръгване, но кое от тях ни кара да се чувстваме най-малко зле? И кое ни стресира най-малко? Имате отговор и на двата въпроса? А ако наистина вярвате в сигурността на което и да е от тях, не би трябвало.

Пета основна нужда: ИНДИВИДУАЛНОСТ

За тази нужда като че ли съм писала най-много. Ние я храним, когато не се страхуваме да бъдем истински и се приемем такива, каквито сме. А това е висше умение, което ето как може да бъде развито.

Шеста основна нужда: НАПРАВЛЯВАНЕ

Всяко човешко същество изпитва необходимост да помага на някого, да дава съвети или по друг начин казано – да дава тон в живота на другите. На всичкото отгоре има и определени очаквания към всеки, с когото общува, пропускайки обаче момента, че нямат предварителна уговорка за резултата. Аз лично не обичам да съветвам, защото моят опит никак не е релевантен с този на когото и да било другиго. Още по-малко да давам тон на някого, въпреки, че пея добре.

Ако приятел ви поиска съвет и не се стърпите да му го дадете, му предоставете правото да го приеме или отхвърли. Това е истинското направляване. Фразата: Казвах ли ти аз! е най-жлъчният шамар, който можете да му забиете, след като сте го помилвали.

Седма основна нужда: ИСТИНА

Това е най-важната нужда на рационалното тяло – изразяването на истината. Когато мислите, чувствате, казвате и правите едно и също нещо, вие сте истински. Случва ли ви се да мислите за някого, без да смеете да му изкажете на глас това, което става в главата ви? Не казвам да отидете и да изсипете всичко отгоре му. Но ако ви поискат мнението, ако ви попитат, кажете истината. Защото съм убедена, че ще се почувствате не по-малко зле, ако вас ви излъжат. Ако ще ви е по-леко, първо признайте, че ви е страх да го кажете на глас. Това е печеливша тактика. Или кажете, че не искате да отговаряте на въпроса, защото се страхувате да кажете истината.

Не всеки успява да хване лъжата веднага. Но знаете много добре как се гради доверие и как за секунди може да бъде опропастено. А какъв ще е човекът, който въпреки това ще ви търпи? Или вие самите – склонни ли сте да проявите търпимост към себе си в такъв случай или към друг в обратния?

В годината, в която съм се родила, когато светът започва все по-често да чува абревиатурата НЛП, първият семеен психолог Вирджиния Сатир написва своята Декларация на самоуважението, която бих искала да ви споделя. Приятно четене!

Аз съм аз!
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или черти от характера са еднакви или приличат на моите, но като цяло никой не е напълно като мен. Ето защо всичко, което правя, е уникално и неповторимо мое, защото аз самият избирам какво да бъде то!

Притежавам всичко, свързано с мен:
- моето тяло, заедно с всичко, което то прави;
- ума ми, заедно с мислите и идеите;
- очите ми и образите, които те виждат;
- чувствата ми, каквито и да са те – гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление;
- устата ми и всички думи, които тя изрича – вежливи, нежни и груби, правилни или неуместни;
- гласа ми – силен или тих като шепот;
- всичките ми действия, насочени към другите или към мен самия…

Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си!
Владея триумфа и успехите, несполуките и грешките си. Затова мога да опозная истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да бъда приятел с всяка част от мен. Тогава всичко в мен ще заработи ЗА собствените ми интереси…

Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават.
Както и други, които не познавам. Но докато съм приятел със себе си, смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си. Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и да направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм Аз! Това е истината и тя показва, къде съм в този миг от времето…

Когато по-късно се обърна назад,
за да преценя как съм изглеждал или как са звучали думите ми, какво съм казал или направил, помислил или почувствал, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало работещо…

Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно!
Имам необходимите ресурси, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен. Аз притежавам себе си, следователно мога да управлявам живота си!

Аз съм Aз и това ме кара да се чувствам много добре!

Virginia Satir, 1975.

My Declaration of Self-Esteem