Коучинг и НЛП

Архив за м. January, 2011

В една джамия имало четирима търговци, които се молели, когато видели, че при тях влиза мюезинът.Първият търговец спрял да се моли и попитал: „Мюезине! Свърши ли молитвата? Или има още време?” Чувайки това, вторият търговец също спрял да се моли и се обърнал към приятеля си: „Ей, ти проговори, докато се молеше. А това означава, че молитвата ти е обезсилена. Трябва да започнеш наново!” Щом чул това, третият търговец го упрекнал: „Защо го обвиняваш, глупак такъв? Трябваше да си гледаш молитвата. Сега и твоята се обезсилва.” Четвъртият търговец се усмихнал и казал на всеослушание: „Вижте ги, моля ви се! И тримата объркаха всичко. Хвала на Бога, че не съм сред заблудените!”

Въпроси за размисъл: Как мислите? Кои от молитвите на търговците са се обезсилили?

Притча от книгата “Любов”, автор Елиф Шафак.

Както си вървели заедно в съгласие четирима души – турчин, персиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат.

Персиецът казал:

- Хайде да купим ангур!

- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб – възразил арабинът.

Tук се намесил турчинът

- Защо да спорим – казал той – Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!

Гръкът също изразил своето несъгласие:

- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! – заявил той.

Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите ангур, ейнаб, узум и стафил означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.

В духовната общност, която Георгий И. Гурджиев предвождал във Франция, живеел един старец, който се държал непоносимо – бил раздразнителен, бъркал се в работата на всеки, бил мърляв – изобщо не почиствал след себе си и отказвал да помага на когото и да било. Никой не се разбирал с него. Накрая, след няколко ужасни месеца, през които се опитвал да остане в групата, старецът заминал за Париж.
Гурджиев го последвал и се опитал да го убеди да се върне, но тази задача се оказала много трудна и старецът упорито настоявал на своето. Накрая Гурджиев предложил на човека доста голяма месечна издръжка в случай, че се завърне в общността. Този път старецът не могъл да откаже. Когато се завърнал всички изпаднали в ужас, особено като разбрали, че на същото отгоре му плащат за това (самите те плащали доста, за да бъдат там). Обществото здравата възроптало.

Разбирайки за техните оплаквания, Гурджиев ги събрал всички заедно и им обяснил: „Този човек е като маята за хляба.”- казал той. „Без него вие никога нямаше да разберете истински природата на гнева, раздразнителността, търпението и състраданието. А всъщност – затова ми плащате, а аз от своя страна наех него.”

Въпроси за размисъл

Има ли точно сега във вашия живот човек, който да прилича на стареца от историята? Какви уроци мислите, че научавате от него/нея ако погледнете по този начин на нещата и сте открити за подобна възможност?

Държали ли сте се някога подобно на стареца? Ако да, как хората, които се сблъскваха с това се отнасяха към вас? Изразяваха ли загриженост и признание? Можехте ли да почувствате това?

От  Stories of the Spirit, Stories of the Heart

Винаги ми е била интересна темата за  СВОБОДАТА ДА ПРАВИМ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРИ и за това, как да се възползваме от това наше право  да решаваме свободно. Право, с което се раждаме и е във възможностите ни да го използваме както намерим за удачно. Наскоро в новогодишния си поздрав в блога Надя отправи послание, че промяната започва от самите нас.Тази кратичка статия с размислите и напътствията на John La Valle може да послужи като продължение на темата за личностната промяна и свободата ни да вземем това решение.

Как става вземането на решение да промените себе си? Първата и много важна стъпка е да решите какво искате да промените и защо. Понякога има неща, което вие искате да правите по различен начин, а понякога има неща, които искате да правите по-добре. Но помислете „защо” искате да се промените.  Въпросът „защо” ви води до причината, дава ви мотивацията, стимула, колко силно всъщност е това ваше желание за промяна. Какви са „вашите” критерии за собствената ви промяна? Искате да се промените, за да се харесате на някого или на себе си? Помислете много внимателно. Това е нещо, което много често не се взема предвид в процеса на промяна.

Тъй като често ние получаваме обратна връзка от другите относно нашето поведение, как всъщност решаваме кое точно поведение да променим? Променяме ли се постоянно, за да се харесаме на всеки? Не мисля, че е така. Така че какви точно критерии използваме, за да вземем решение? Тези критерии всъщност стоят в основата на стратегията при вземането на решение дали да се промениш или не.   Ако критериите са установени  –  правите избор. Ако не са установени, събирате ли още информация преди да решите окончателно. И най-после, колко всъщност информация е достатъчна? Как ще разберете? Какви са вашите критерии относно информацията? Откъде си я набавяте, от кого, кога и как?

Ако някой друг реши да ви даде обратна връзка относно някое ваше поведение, каква е тя? Точна ли е? Как той или тя решава, че трябва да узнаете точно това? Изисква ли това ваше поведение наистина промяна и как разбирате това?

Всички тези въпроси са свързани със стратегията ви за вземане на решения и единствено вие можете да решавате за самите вас. Макар че съм съгласен, че е полезно да получавате допълнителна информация отвън, съвсем не е необходимо да разчитате единствено на другите да ви помагат да се промените.  Често е полезно да има някой, който да ви асистира, но само по една причина: вашата физиология може да се калибрира отвън по-добре, отколкото вие можете да го направите сам. Но когато веднъж вашия мозък се научи как да го прави, вие можете винаги да го правите сами. Такива упражнения са включени например в НЛП тренинг програмите. Важно е да помните, че  колкото повече упражнявате вашата лична свобода, толкова повече ще можете да й се наслаждавате. Колкото повече се учите да си помагате сам, толкова повече ще се справяте с това. Колкото повече се учите как да бъдете по-добри в нещо, отколкото преди сте били, толкова повече ще успявате да бъдете.

Успех!

Много често ми се случва да работя с хора, които имат чудесни идеи и с особено въодушевление споделят:

• Ще тръгна на плуване/ фитнес/ йога;

• Ще си боядисам стените в различни цветове и ще подредя стаята така, че да ми е уютно;
• Ще се запиша на курс по…;
• Ще изхвърля всички ненужни вещи и ще освободя пространство за себе си;
• Ще отида на място, на което никога не съм бил…

Наистина чудесни! Но… само идеи. Във фолклора за напразно дадените обещания има израз тръгвам с пълна кошница. Пълна, че и хубава е тази кошница, но защо ли повечето не смеят да бръкнат вътре, да извадят нещо, пък да им влезе в работа, да им олекне малко товарът. После да бръкнат за второ, за трето и така, докато намерят употреба на всички нещица. Ама не! Защо да е леко и лесно, като може да е тежко и трудно? Няма да й разваляме фасона на кошницата, я! Колкото и да е добра и свежа, нереализираната идея се превръща в товар. Влачи съжаление след себе си, вменява вина.

Хората са царе на великите планове. Ще го науча този език, пък ако ще да не спя! Е, хубаво, ама вече трета година въпросният ентусиаст не може да си избере школа и учител. Или: Искам да мога сама да си шия тоалетите и да знам, че ще съм уникална и оригинална! Да, но дамата не сяда дори едно ревю да изгледа, ей-така – за вдъхновение. Да не говорим за купуване на учебник. Много ми хареса изявлението на друг плановик: Толкова ми се ще да нарисувам няколко картини, ама като няма къде да направя изложба и кой въобще ще ми обърне внимание?

В основата на това бездействено бленуване стои не толкова незнанието от къде да се започне, отколкото страхът, че нищо няма да се получи (или няма да е точно това, което трябва да е). Инициативните, смелите и хората, които рискуват, наистина са много малко. Останалата част имат нужда от някого, който да ги подкрепи, който да им даде тласък, да драсне клечката, от която ще лумне пожарът. И в това няма нищо нередно, срамно, недостойно… Повечето хора се боят именно от първата крачка и точно там имат нужда от външна намеса, която да заглуши гръмогласното его, крещящо с все сила: Не можеш! Няма да успееш! Ще се провалиш! Тази намеса идва винаги от човек, който ни обича и на когото му пука за нас, човек, който ще ни провокира, ще ни подтикне към действие, а няма да ни утеши, че не сме първите и последните, които са се отказали. Знаете ли каква е разликата между подкрепата и утехата? Наскоро четох Клариса Естес – латиноамериканска авторка, която дава удивително точна метафора за това: Ако цветето ви боледува, защото го държите в тъмен килер и му говорите успокоителни думи, това е утеха. Ако го извадите от килера и го сложите на слънце, дадете му да пие вода и после му говорите, това вече е подкрепа. Недостатъчно решителният човек – или затвореното в килера цвете – няма нужда да го информират за времето навън и за случващото се под слънцето, за да понесе по-леко изгнанието си. Той се нуждае от това да бъде преместен от едно място на друго. Неблагоприятните условия убиват. Нужно е да се промени средата, да се намери подкрепа.

И ако вие сте от хората, които по една или друга причина не смеят сами да направят първата крачка, потърсете вашия човек подкрепа. Той няма да ви каже: Абе, къде сега ще се мъчиш с това!? или Някой ден…, Само ако можеше…, Не му е било сега времето…, Остави за когато ще си готов…, Когато си съвсем сигурен, тогава…, Веднага щом… А до тогава? Седим в килера и вехнем?

Винаги съм призовавала към поемане на лична отговорност, към незабавно действие, към тoва да имаме смелостта да допуснем грешка и това да не е краят на света. Да, но наистина са много малко хората, които са готови да си счупят рамките, убежденията и да си сменят поведението от днес за утре. Затова предлагам и един много по-лек и плавен начин за преминаване към действие. Прибягвайте към него само в началото обаче. В момента, в който усетите, че пазите достатъчно стабилно равновесие, свалете помощните колелца на велосипеда и продължете сами! Усещането е невероятно!

Успех!

Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, на когото да предаде знанията си, преди да умре. Той събрал всички ученици и им казал:

- Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?

Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.

Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.

Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почуквал определени участъци.

После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление.

Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и им казал:

- Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие:

ПЪРВО – позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.

ВТОРО – не правете прибързани и затова неправилни изводи.

ТРЕТО – бъдете достатъчно смели да вземете решение.

ЧЕТВЪРТО – вземайки го, действайте уверено и без съмнение.

ПЕТО – съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия.

И последно – НЕ СЕ БОЙТЕ ДА НАПРАВИТЕ ГРЕШКА!

_________________________________________

* Съдбата помага на силните.

Прекрачихме прага на 2011-та – някои с нов ентусиазъм, други – готови за действие, трети с облекчение…

Колко от нас седнаха в последните дни на 2010-та и си дадоха сметка за ползата от изминалата година: за най-приказните моменти, които имахме, за опита, който тя ни донесе, за сбъднатите пожелания, за нещата, с които не сме успели напълно…? А дали имаме вече идеи за една по-успешна и по-добра 2011-та?

Предлагам ви един съвсем лек и действащ начин за годишна равносметка и планиране, който британският НЛП треньор Джейми Смарт прилага редовно и дава отлични резултати. За целта ви трябват 5 празни листа и химикал и няколко свободни минути.

На първия лист напишете нещата, които свършихте и които ви се случиха през изминалата година; всичко за което сте благодарни. Тук не става въпрос само за доброто, а за всичко, благодарение на което сте влезли в новото десетилетие по-различни.

На втория лист отбележете това, от което нямате повече нужда и искате да оставите зад себе си – лоши навици, ненужни предмети, спъващи ви ограничени вярвания, хора, с които искате да прекарвате възможно най-малко време.

Третият лист е полето на вашите мечти за следващата година. Ако се затруднявате да направите това краткосрочно планиране, си представете, че една сутрин се събуждате и… се е случило чудо. По какво разбрахте, кое се е променило?

На четвъртия си запишете всичко, което искате да добавите в живота си – опит, умение, знание, качества или ако щете повече време с любимите хора и други неща, които ви карат да се чувствате добре.

Последния пети лист оставете за целите си. Бих искала само да припомня, че целите са мечти със срок, за които поемате лична отговорност, действате по тях, имате винаги план В. Не забравяйте, че можете да работите само по собствените си цели.

Сега сложете първите 2 листа от лявата си страна, третият – пред вас, а последните 2 – вдясно. Ако сте левичар и бъдещето ви е вляво, а миналото – вдясно, подредете листите обратно. Това е малка част от линията ви на времето, вашата пътека на участъка от живота ви, който включва 2 последователни години. Можете да го правите всяка година. Останете сами със себе си няколко минути, прочетете написаното и визуализирайте това, което искате да ви се случи: вижте го, чуйте го, усетете го… и действайте! Поемете отговорност за това, че бъдещето ви е във вашите ръце и зависи от това до колко сте ефективни и автентични тук и сега.

Успешна и щастлива 2011-та!