Коучинг и НЛП

Архив за м. May, 2011

Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали за съседното село с коня. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди! Срамота!
Слязъл синът от коня, качил се бащата. Селяните рекли:
- Какъв баща е това!? Детето му ходи пеша, пък той язди! Никаква загриженост!
Качил се синът при баща си, за да няма повече укори от страна на хората, а те пак намерили кривото:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
Слезли и двамата тръгнали пеша, водейки коня.

- Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! – присмели им се хората

Писнало му накрая на сина, вързал животното за краката и го хвърлил в реката да се удави.

- За какво ни е кон, като не ни върши никаква работа!?
А бащата му рекъл:
- Ех, сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на две.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така?…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я -мръсна, изпокъсана.

- А сега? Иска ли я някой?

Отново всички.

Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и си спомнете:

- петимата най-богати души в света;

- петте последни Мис Свят;

- петима лауреати на Нобелова награда;

- петимата последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване;

- трима приятели, помогнали ви в труден момент;

- някой, накарал ви да се чувствате специален;

- петима души, съпътствали ви през живота.

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент вие в кой списък сте?

Вървял си един човек из града … Но в кой град и по коя улица – няма да кажа, тайна е. И така … Вървял си той из града, мислел си за нещо свое и неочаквано забелязал, че стои на едно място. Поогледал се… и разбрал, че е затиснат в един ъгъл и обратен път няма. Станало му то-о-о-лкова тъжно, че легнал и заспал. И му се присънил сън, че продължава да върви и че няма никакъв ъгъл. И това то-о-о-лкова му харесало, че решил да не се събужда.

Един друг човек също се оказал в един ъгъл. И бидейки човек волеви и целеустремен, решил да се бори с този ъгъл. И той се борил, борил, измислял все нови и нови начини на борба. И малко или много забравил, че той имал съвсем друга една цел …

И още един човек бил попаднал в ъгъл. Той забелязал, че не е сам в този ъгъл.  Запознал се с другите хора, разучил историите им, посъчувствал им. И на него му посъчувствали. Осъзнал, че се изгражда някаква дълбока връзка между тях, а след това така потънал в работата на тази общност, че изобщо не му останало време да си мисли за ъгъла. И в дълбините на душата си, бил даже щастлив от този факт.

Вървял си, вървял един друг човек и случайно влязъл в ъгъла. Затъжил той и се приготвил да умира. Покрай него минал друг човек, видял първия и казал:

- Не съществуват никакви ъгли, ти сам си си измислил ъгъла и сам си се насадил в него.

Първият не се съгласил:

- Но как така! Ето има ъгъл, ето – това съм аз, изход няма и това не е измислица!

Тогава втория отговорил:

- Може и да си прав, но прецени сам: кое ще ти донесе повече полза – истината за това, че си в ъгъла или лъжата за това, че ъгли не съществуват?

Първият се замислил дълбоко.

И докато мислел, той направил крачка, а след това втора …

И неусетно излязъл от ъгъла…

Отначало човекът просто не обръщал внимание на това, което се случва с него и какво го обкръжава. А когато си повдигнал главата и се огледал, той открил, че света около него се е променил и че той също се е променил. И човекът искрено се усмихнал – за първи път от дълго време…

А приказката не свършва дотук ….

Две малки семена лежали едно до друго в плодородната пролетна почва. Когато времето се стоплило достатъчно и слънчевите лъчи започнали да сгряват земята, първото семенце казало:
- Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен… Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта… Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета…
И така, то пораснало.

Второто семенце казало:
- Страхувам се! Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи… А какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? Ами ако трябва да разтворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно…
И така, то зачакало.

Една кокошка, както си ровела на близо из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало и… бързо го глътнала…