Коучинг и НЛП

Архив за м. October, 2011

Тази история ми попадна в момент, в който няколко души, с които работя, съзнателно бяха предпочели да се чувстват зле, бяха избрали перманентното лошо настроение, явно защото така им харесва. И кой би могъл да им попречи? Може би хора като Джери, за който става въпрос по-надолу, се приемат за луди от „нормалните”, но аз лично предпочитам и препоръчвам неговата лудост пред целенасочения избор на депресията.

Познавам Джери от много години. Той е мениджър в един ресторант. Това, което го отличава от останалите е, че винаги е в добро настроение. Не зная как успява, но винаги, когато някой го попита как е, той отговаря с широка усмивка:
- По-добре от всякога!
Голяма част от персонала му напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгна с него… от ресторант в ресторант. Защото Джери наистина умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, той винаги е до него, за да го успокои и да му покаже добрата страна на ситуацията.
Всичко това няма как да остане незабелязано. Един ден отидох при него и го попитах:
- Не разбирам, Джери. Никой не може да бъде позитивен целия ден. И това да продължава всеки ден. Tи как успяваш?
Джери се усмихна и ми каза:
- Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
Днес имам две възможности за избор – добро или лошо настроение…
Винаги избирам доброто настроение!
Всеки път като се случи нещо лошо си казвам:
Имам два варианта, от които да избирам – да бъда жертва или да се поуча от ситуацията…
Винаги избирам да науча нещо!
Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два варианта пред себе си:
Да слушам неговите оплаквания или да му изтъкна позитивната страна на живота…
Винаги избирам позитивната страна!…
- Но това не е така лесно всеки път! – възразих му аз.
- Напротив, лесно е! – отвърна ми Джери. – Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш, как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш, как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш, дали да си в добро или лошо настроение. Избираш, как ще мине денят ти, седмицата ти, годината ти… Ти сам решаваш как ще протече Животът ти!
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже, които искали да оберат заведението. Докато Джери се опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се изнервил и стрелял по него. За щастие бързо след това открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката. На въпроса ми как е, той ми отговори с неизменната си усмивка и в обичайния за него стил:
- По-добре от това не може да бъде!

Попитах го за какво е мислил по време на обира.
- Първото, което ми дойде на ум, беше, че трябваше да заключа задната врата. След като вече ме простреляха, лежейки на земята, облян целият в кръв си мислех, че имам две възможности – да живея или да умра. Реших да живея!…
- А не те ли беше страх изобщо? – попитах го изумен.
- Лекарите бяха страхотни. През цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и видях лицата им признавам, че се уплаших. Прочетох в очите им: Той е мъртъв!… В този момент разбрах, че е време за действие. Там имаше една медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса й, към какво съм алергичен, й отговорих: Към куршуми! Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах:
Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като ЖИВ, не като МЪРТЪВ!
Джери оживя, благодарение на големите усилия на много добри лекари. Но също така и заради собствения си невероятен оптимизъм!
От него научих, че:
Всеки ден имаш възможност за избор – можеш да се наслаждаваш на Живота или да го мразиш!
Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение! От момента, в който го осъзнаеш, всичко в живота е по-лесно…

Историята, която искам да ви разкажа, стигна отново до мен преди няколко дни. Като се замисля, голяма част от хората прекарват живота си точно по начина, описан в нея. Хората обаче, които съзнателно правят ежедневните си избори, смело следват пътя си и се радват и на малките неща в деня си, какъвто, сигурна съм, е всеки един от вас, посегнал към това четиво, далеч нямат шанса да бъдат постигнати от подобна участ. Някои могат, други – не!:-) Приятно четене на всички можещи!

Когато Бог създавал света, при него дошъл човекът и казал:

- Ти ме създаде като човек. Кажи ми колко дълго ще живея, как ще живея, с какво ще се храня и какво ще работя.

- Ще живееш 30 години – отговорил Бог. – Ще се храниш с всичко, което не пречи на здравето ти, а работата ти ще бъде да покоряваш този свят.

- Господи, благодаря ти за добрия живот, с който ме даряваш, само че годините ми се струват твърде малко.

- Добре. Иди и седни в ъгъла! – отвърнал  Бог.

Тогава се появил волът и запитал същото.

- Виждаш ли човека, който седи там в ъгъла? – попитал го Бог. –  Той ще ти е господар. Твоята работа ще бъде да ореш и да мъкнеш товара. Храна ще ти бъдат сламата и тревата. Ще живееш 30 години!

- О, господи, това е волски живот! Вземи малко от моите години – помолил волът.

Човекът чул това, направил знак на Бог и прошепнал:

- Вземи от годините му и ги дай на мен!

Бог се засмял и казал:

- Давам ти 20 години от живота на вола, човече.

След това дошло кучето. И като разбрало, че ще пази къщата на човека – своя господар, както и овцете и цялото му богатство, ще се храни от късовете хляб и кокалите, останали от неговата трапеза, 30 години му се видели премного и помолило Бог да вземе от годините му. Така към живота на човека, който се полакомил за още, се добавили 20 години и от кучешкия живот.

Най-накрая дошла маймуната, за да разбере съдбата си.

- Ще се храниш с орехи и други плодове – й казал Бог. С твоите лудории ще забавляваш господаря си и неговите деца. Всички ще ти се смеят. Ще живееш 30 години!

- 30 години маймунски живот!? Не можеш ли да вземеш малко? – попитала маймуната.

И ето как човекът се сдобил с още 20 маймунски години и продължителността на живота му станала 90.

Така човек живее 30 години свободен човешки живот. После, до към 50-ата, живее волски – носи на врата си хамута, мъчи се да изхрани семейството, да спести пари. След 50-та си година охранява като куче онова, което е натрупал, и живее като куче – по цял ден укорява всички,  ръмжи и недоволства. А накрая, до 90-ата година, идва ред на пожелания от него маймунски живот – всички му се подиграват и надсмиват, възприемат го като малко дете или маймуна.

Всеки е отговорен за избора, който прави, и си носи последствията от него.