Коучинг и НЛП

Архив на категория ‘Интервюта’

Едно забравено интервю на Аделаид Бри с Фриц Пърлз (ко-създателят на Гещалт терапията)

Аделаид Бри: Д-р Пърлз, какво е Гещалт терапия?
Д-р Пърлз: Дискутирането, говоренето, обясняването е нещо нереално за мен. Мразя теоретизирането, а вие?
А.Б.: Понякога, но аз искам да взема интервю от вас. Искам да науча повече за Гещалт терапията. Така че…
Д-р Пърлз: Нека да опитаме нещо друго. Ще заемете ролята на Пациент. Нека бъдем истински… Стига повече теоретизиране…
А.Б.: Ами, добре, ако това е нещото, което желаете, ще опитам. Ще се опитам да бъда пациент … Ето какво бих ви казала тогава: „Аз съм Аделаид и дойдох при вас, д-р Фриц Пърлз, като пациент. В депресия съм и също така имам физиологично изразен страх от летене. Ръцете ми лепнат, сърцето ми бие учестено.” А сега какво?
Д-р Пърлз: Ще излекувам вашия физиологично изразен страх от летене за 5 минути.
А.Б.: О, така ли? Много добре. И как ще го направите?
Д-р Пърлз: Затворете очите си… Влезте в самолета… Осъзнавайте, че вие не сте в истински самолет, а сте в самолет само във вашата фантазия. И тя ще ви помогне да разберете какво преживявате когато летите.
А.Б.: Сърцето ми вече започна да бие по-бързо…
Д-р Пърлз: Не отваряйте очи …
А.Б.: Добре…
Д-р Пърлз: Вашето сърце започва да бие по-бързо … продължете…
А. Б.: Виждам гърба на пилота и знаете ли, не съм много сигурна дали той се справя с управлението.
Д-р Пърлз: Добре. Станете и му го кажете тогава.
А. Б.: Потупвам го по рамото, той се обръща и аз казвам, „Следите ли внимателно трасето?” Той ме избутва настрани и аз си сядам обратно на мястото.
Д-р Пърлз: Сега обаче не се връщайте на мястото си. Сменете местата си с него. Сега вие сте пилота. (Д-р Пърлз ме кара да стана, да седна на друг стол обърнат към този, на който седях преди. Всеки път когато сменях ролите, сменях и местата.)
А. Б.: Аз съм пилота. Какво ми се бърка тази жена? Излезте от пилотската кабина и си седнете на мястото. Знам какво правя.
Д-р Пърлз: Не ми звучите убедително. Чуйте гласа си още по-добре.
А. Б. (като пилот на самолет) Съжалявам, госпожо, много съжалявам, но ние знаем как да управляваме този самолет и бихте ли се върнали, моля ви, обратно на мястото си. Всичко е наред и е под контрол.
Д-р Пърлз: Добре, сега… Как се казвате? Аделаид? Аделаид?
А.Б.: (като Аделаид) Бих искала да си седна на мястото, но съм разтревожена, защото не обичам да съм отделена от земята. Не ми харесва да бъда на 50 хил. стъпки, горе във въздуха. Не е естествено за мен.
Д-р Пърлз: Добре, сега вие сте писател – напишете сценарий.
А. Б.: (като пилота) Слушайте, правим най-доброто, което можем, но ние сме човешки същества също. Трябва да знаете, че този самолет е проверен от Pan American и той струва 5 милиона долара и повярвайте ми, ако има нещо, което да обичаме много това са парите, а когат катастрофира самолет ние губим пари, губим хора. И това е много лошо за имиджа ни и ние правим всичко възможно да държим този самолет във въздуха. Още повече, че не сме имали никакви трансатлантически инциденти. Разбирате ли това?
(като Аделаид) Но аз … може би ще бъде съдбовно това пътуване до Лондон – пътувайки до Лондон да се сгромолясам по средата да Атлантическия океан. Но пък, какво от това… Ще пропусна старостта само. Ще пропусна всички ужасни неща свързани с нея, така че всичко може да е за добро.
(като пилота) Слушайте, госпожо, това не е начина по който трябва да мислите, когато отивате на почивка. Вие се държите абсолютно глупаво.
Д-р Пърлз: Кажи го пак.
А.Б.: (като пилота) Вие се държите абсолютно глупаво, глупаво, глупаво, глупаво. Какво има чак толкова, по дяволите! Аз си изкарвам прехраната така! Бих могъл да правя нещо друго. Правя го да преживявам. Не всеки ден – но 15 дни месечно го правя, за да си изкарвам прехраната, а вие, вие… сте глупава жена!
(като Аделаид) Знам, че съм глупава. И не е шега, знам, че съм глупава. Знаете ли, трябва да ви кажа… Започнала съм да взимам уроци по летене дори. Ходя на тези уроци, за да мога да се справя със страха, на малките Piper Cubs (Piper J-3 Cub е малък, с проста конструкция, лек самолет, който се произвежда между 1937 и 1947г. от Piper Aircraft – бел. на пр.).
Д-р Пърлз: Не ми казвайте, че…
А.Б.: (като пилота) Piper Cubs, господи, Piper Cubs, това е някаква шега! Вие сте в Боинг 707! Няма никаква връзка между двата! Моля ви, госпожо, отидете си обратно на мястото и ме оставете…
Д-р Пърлз: Предлагам нещо друго. Заемаш се с управлението на самолета сега. Сядаш на пилотското място.
А.Б.: (като Аделаид) Оооооооо, харесва ми! Това, което със сигурност знам е, че обичам да имам контрол.
Д-р Пърлз: Не го казвай на мен. Кажи го на него.
А.Б.: (като Аделаид) Чуйте, мога да управлявам този самолет по-добре отколкото вие и то само с едната ръка. Какво толкова – няколко бутона и няколко технически неща, които мога да науча за по-малко от два-три месеца. Достатъчно съм умна, за да се справя. Сега седнете там и ме оставете аз да командвам парада!
Д-р Пърлз: Кажи това отново: „Аз ще командвам парада.”
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Отново.
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Кажи го отново с категорично, с цялото си тяло.
А.Б.: Аз ще командвам парада!
Д-р Пърлз: Сега, кажи ми го на мен: „Фритц, аз …
А.Б.: Фриц, зз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Отново.
А.Б.: Аз ще командвам парада.
Д-р Пърлз: Дали успяхте да научите или разпознаете нещо, по време на това, което правихме?
А.Б.: Да, това съм самата аз – за нещастие.
Д-р Пърлз: Сега вие открихте една малка част от Гещалт терапията.
А.Б.: Красиво е.
Д-р Пърлз: Разбрахте чрез този пример, че ние не анализираме. Ние просто интегрираме. Имате даден патерн. Някоя от вашите доминиращи нужди… и аз ви позволих да си я вземете обратно, така че да се почувствате малко по-силна сега.
А.Б.: Правилно, правилно.
Д-р Пърлз: Това е същността на Гещалт терапията.

Аделаид Бри (Adelaide Bry) е писател, интересуващ се от различните психотерапевтични подходи при лекуването на психиката, като споделя този свой интерес с широката публика. В книгата си “Inside Psychotherapy” (където това интервю с Фриц Пърлз е публикувано за пръв път) тя интервюира деветима от водещите клиницисти, принадлежащи на различни школи. Други нейни книги са “The T. A. Primer”, “T. A. Games” и “A Primer of Behavioral Psychology”.

Лиз Бурбо е основател и ръководител на канадската школа за развитие на личността Ecoute ton corps (Слушай тялото си). Автор е на книги, които  помагат на хората да разтълкуват комплексите и страховете си, да разчитат сигналите на тялото си да опознаят самите себе си и да живеят по начин, който ще ги удовлитвори и ще бъдат щастливи. Още на 10 години малката Лиз мечтае да живее в голям град, да работи нещо, където може сама да си е шеф, и да пътува много. Винаги е знаела какво точно иска и е била достатъчно упорита, за да го постигне.

Когато човек се научи да обича себе си и другите безусловно, той подчинява материалното, намира вътрешен покой и истинско удовлетворение.
Лиз Бурбо

Г-жо Бурбо, кога и как почувствахте, че трябва да поемете по пътя на хармонията между тялото, духа и емоциите и кое беше най-трудното?

Усетих тази нужда в момент, в който започнах да напълнявам. Записвах си всичко, което ям и пия ежедневно. Така си дадох сметка до каква степен храня физическото си тяло, както  и    останалите си две тела – умственото и емоционалното. Разбрах и това, че физическото ни тяло ни помага да си даваме сметка за случващото се с нас отвъд физичното.  Благодарение на този опит се обърнах по-скоро към духовната страна на живота (любовта към себе си и към хората), отколкото към рационалната,  в която живеех.

Какво ви накара да създадете школата Слушай своето тяло и кой е изворът на неизчерпаемата ви енергия, който ви държи във форма през всичките тези години?

Това беше мечта, която последвах. По-късно осъзнах, че не било просто мечта, а предчувствие, врата, която се отвори, за да ми помогне да взема решението да споделя с хората всичко, което съм открила през 15-те години на изследвания и наблюдения.

Що се касае до формата и енергията, това се дължи на факта, че уча хората на истинска любов вече 27 години и винаги съм във връзка с тези, които искат да подобрят качеството си на живот.

Говорите за любовта като за висша сила, способна да се пребори с всичко. Кой ви научи да обичате безусловно? Как и кога усещате тази сила в най-голяма степен?

В следствие на личния си опит, който беше да обичам при определени условия и по този начин да понасям всички неприятни последствия както във връзките си (разведох се с първия си съпруг), така и в здравословно отношение (доста физически проблеми и увеличаване на теглото), малко по малко промених начина, по който обичах – започнах да обичам със сърцето си, а не с главата си. Така успях да синтезирам целия си опит, за да мога да го предам на хората.

От къде започва самоуважението и увереността на човека в собствения му потенциал?

От любовта към себе си, от приемането на нашата същност, на това, което сме, и най-вече в приемането на това, което не харесваме в себе си. Открих, че човек не може да бъде това, което иска, ако не приеме да бъде това, което не иска, т.е. ако не се приеме с всичките си недостатъци. Това е истинската любов към себе си. Това е приемане без осъждане кое е добро и кое лошо.

Аз съм лингвист по образование и фразеологията винаги ми е била интересна като дисциплина. Но не съм успяла да открия никъде другаде, освен при балканските народи, поговорка, която казва: Не е важно аз да съм добре, а съседът да е зле! Какъв е пътят на промяната, по който тези народи трябва да тръгнат, за да се отърсят от негативната си  нагласа?

Никога не съм чувала тази поговорка, която е в абсолютен разрив с истинската любов. Тези хора, дори и повлияни от вярванията на своите страни, са човешки същества. Всеки човек е божествено проявление на земята, чието най-голямо желание е да живее в любов. Дори и да не са живели по този начин до сега, когато чуят да се говори за това и са дори в минимален контакт с усещанията си, ще разберат, че това е истината и те самите искат да поемат по този път. Когато човек иска да причини зло другиму, той получава същото в замяна. Тези хора имат нужда да научат, да разберат и да почувстват  Закона за причината и следствието. След това трябва да решат какво искат за себе си, без да се интересуват какво се случва у съседите.

Кое е вашето предпочитано място в света и защо?

Нямам такова. Аз съм космополитен човек. Има места и неща по света, които ми харесват повече, и други – по-малко. Посетила съм близо 50 страни и всичко ми е интересно.  Но не бих избрала друго място за живеене, освен Квебек, където са ми корените и където качеството на живот е много високо.

Вие сте автор на енциклопедията на метафизичните причини на всички заболявания Твоето тяло казва: Обичай се! Каква е вашата рецепта за добро физическо, душевно и емоционално здраве?

Отново ще спомена истинската, безусловната любов. Всеки възникнал физически или душевен проблем е знак, че не приемаме нещо в себе си. Често си мислим, че това е неприемане на черта от нечий чужд характер. Но тази черта обикновено е част от нас самите и ние не я приемаме в този й вид.

Кое е най-важното в една интимна връзка?

Всеки да приеме различията у другия. И да уважава нуждите и желанията му.

Какво бихте казали на родителите, които непрекъснато се оплакват от децата си?

Че децата са дошли в живота им, за да опознаят (родителите) по-добре себе си чрез тях. Да си направят списък на всичко, което определят като лошо или недостатъчно добро за децата и така ще открият това, което не приемат у себе си. Да престанат да искат да променят децата си, тъй като нищо няма да се промени, ако не приемат себе си.

Как започва и завършва един ден на Лиз Бурбо?

Един нормален ден започва с гимнастика, закуска (плодове) и четене на духовна литература. Завършва отново с четене и ревизия на деня.

Как си почивате?

По  принцип дните ми са пълни с ангажименти, които много ми харесват. С годините се научих да делегирам това, което не ми харесва толкова много, и така се изморявам по-малко. Когато само физическото тяло е изморено, са достатъчни няколко часа сън, за да се възстанови. Ако съм имала неприятни емоции или противоречия през деня, си правя равносметка преди да си легна, за да разбера какво е трябвало да науча от тази случка, преди тя да е взела голяма част от  физическата ми енергия.

Имате ли нужда от малко повече време и за какво?

Времето е ресурс, върху който съм работила през целия си живот.  От съвсем малка искам всичко да знам, да експериментирам и често съм се оплаквала от липсата на време. В последствие започнах да осъзнавам кое точно мога и искам да правя всеки ден, което ми даде усещането, че разполагам с повече време. Настоящото ми предизвикателство е да стана тотален господар на времето си, разтегляйки го колкото ми е необходимо.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да вземат живота в собствените  си ръце?

Да не се подвеждат по хора, които имат различни от техните желания и нужди, да са в постоянен контакт с онази част в себе си, която ги довежда до състояние на екстаз, и да предприемат действия, не стъпили върху страховете им, а такива, които биха ги довели до големия успех.

Интервюто взе Надежда Николова