Коучинг и НЛП

Архив на категория ‘Мотивация’

В ония дни, когато изследванията на необятния космос току що били започнали, американският президент Джон Кенеди посетил базата на НАСА, намираща се на нос Канаверал. Там той провел множество срещи с известни учени и изследователи. Срещнал се с хора, чиито най-висши стремежи били да покорят космоса и поне веднъж да се разходят по повърхността на Луната. Разговарял и с хора от администрацията,  от финансовия отдел и с много други, които допринасяли с всички сили проекта да се реализира – с мъже и жени, за които това начинание се било превърнало в тяхна съдба, настойчиво се стремяли към постигането на тази цел и се гордеели с това.

Разхождайки се из коридорите, той се натъкнал на наведен над купчина боклук побелял човек, който в едната си ръка държал кофа за боклук, а в другата – лопатка. Можело да се счита за излишно, но президента вежливо го попитал:

-         А вие с какво се занимавате тук?

Изправяйки гръб, чистачът внимателно погледнал президента и с чувство за собствено достойнство, прокрадващо се в гласа му, отговорил:

- Същото, както и всеки човек тук. Работя, за да стане възможен полета на човек до Луната. Ето с това се занимавам …

Винаги ми е била интересна темата за  СВОБОДАТА ДА ПРАВИМ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРИ и за това, как да се възползваме от това наше право  да решаваме свободно. Право, с което се раждаме и е във възможностите ни да го използваме както намерим за удачно. Наскоро в новогодишния си поздрав в блога Надя отправи послание, че промяната започва от самите нас.Тази кратичка статия с размислите и напътствията на John La Valle може да послужи като продължение на темата за личностната промяна и свободата ни да вземем това решение.

Как става вземането на решение да промените себе си? Първата и много важна стъпка е да решите какво искате да промените и защо. Понякога има неща, което вие искате да правите по различен начин, а понякога има неща, които искате да правите по-добре. Но помислете „защо” искате да се промените.  Въпросът „защо” ви води до причината, дава ви мотивацията, стимула, колко силно всъщност е това ваше желание за промяна. Какви са „вашите” критерии за собствената ви промяна? Искате да се промените, за да се харесате на някого или на себе си? Помислете много внимателно. Това е нещо, което много често не се взема предвид в процеса на промяна.

Тъй като често ние получаваме обратна връзка от другите относно нашето поведение, как всъщност решаваме кое точно поведение да променим? Променяме ли се постоянно, за да се харесаме на всеки? Не мисля, че е така. Така че какви точно критерии използваме, за да вземем решение? Тези критерии всъщност стоят в основата на стратегията при вземането на решение дали да се промениш или не.   Ако критериите са установени  –  правите избор. Ако не са установени, събирате ли още информация преди да решите окончателно. И най-после, колко всъщност информация е достатъчна? Как ще разберете? Какви са вашите критерии относно информацията? Откъде си я набавяте, от кого, кога и как?

Ако някой друг реши да ви даде обратна връзка относно някое ваше поведение, каква е тя? Точна ли е? Как той или тя решава, че трябва да узнаете точно това? Изисква ли това ваше поведение наистина промяна и как разбирате това?

Всички тези въпроси са свързани със стратегията ви за вземане на решения и единствено вие можете да решавате за самите вас. Макар че съм съгласен, че е полезно да получавате допълнителна информация отвън, съвсем не е необходимо да разчитате единствено на другите да ви помагат да се промените.  Често е полезно да има някой, който да ви асистира, но само по една причина: вашата физиология може да се калибрира отвън по-добре, отколкото вие можете да го направите сам. Но когато веднъж вашия мозък се научи как да го прави, вие можете винаги да го правите сами. Такива упражнения са включени например в НЛП тренинг програмите. Важно е да помните, че  колкото повече упражнявате вашата лична свобода, толкова повече ще можете да й се наслаждавате. Колкото повече се учите да си помагате сам, толкова повече ще се справяте с това. Колкото повече се учите как да бъдете по-добри в нещо, отколкото преди сте били, толкова повече ще успявате да бъдете.

Успех!

С последната простичко казана история за 2010 искам да ви пожелая да отворите сърцата си за всички онези хора и неща, които ще ви развият, ще дадат посока на вашите цели, ще променят спиращите ви убеждения, ще изградят нови вярвания и ще осмислят вашите ценности! Истинският ключ към успеха е безусловната любов. А първата стъпка към него е промяната, която тръгва от вътре у всеки от нас. И то СЕГА (не утре, не в понеделник, не от догодина). За да видим нещата от друг ъгъл, по друг начин, е достатъчно само да сменим гледната си точка. Провокирайте себе си, експериментирайте и намерете вашите лични стратегии и инструменти, с които да ставате все по-успешни и щастливи!

Ще бъдем отново заедно през следващата година, която, вярвам, за всички нас ще е пълна с безброй интересни и вълнуващи предизвикателства, неочаквани изстрелващи ни във висините събития и широки хоризонти, из които смело и волно  ще летим.

УСПЕХ!

Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, в края на дните си, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример, щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

Страхът от допускането на грешки е вграден в много от нас от най-ранна детска възраст и с най-различни последствия. Ако се страхувате от провал когато правите остър завой при висока скорост и хлъзгава настилка и този страх ви принуждава да  намалите скоростта си -това по-скоро е благословия. Но вероятно, много по-малко ресурсно, е чувството на страх от провал да сключите договор/да си намерите работа/да си уредите среща с човек, който харесвате и което чувство може да ви „предпази” от тяхното постигане завинаги. (Казвам „вероятно”, защото понякога е по-добре наистина да не получиш договора/работата/срещата отколкото ако си го направил.)
Ако страхът от провал е съпроводен обаче от равностойно здравословно желание да действате и да се справите с предизвикателствата пред вас, способността да преосмислите този страх е определяща и много важна.
НЛП ни окуражава да виждаме грешките като възможности, от които се учим – точно както сме постъпвали когато сме били деца и сме правили първите си стъпки докато сме прохождали. Базирано на процес, разработен от Робърт Дилтс, следващото упражнение е много успешен метод да преосмислим и прерамкираме нашите грешки и да се поучим от тях (не се препоръчва за случаи като травми и фобии, които могат да доведат до много болезнени спомени и за които се изисква различен подход).

Как да се учим от грешките (упражнение)

Първа част

1.Помислете за минало събитие от вашия живот, в което нещата не са се развили по начина, по който сте се надявали. Споменът за това може да доведе до някои некомфортни усещания, но въпреки това останете в състояние на отворено любопитство и желание за учене, така че да можете да работите с този спомен сега.
2. След като сте си спомнили добре това събитие, представете си, че го виждате пред себе си, като че ли го гледате на екран, като страничен наблюдател (дисасоциирано). Пуснете случката няколко пъти на екрана и наблюдавайте самия себе си на екрана, както и ако има други хора, въвлечени в събитието. Забележете какво правите вие, какво правят другите и какво се случва; забележете кои аспекти са под ваш контрол и кои не са.
3. Идентифицирайте какво точно се опитвате да постигнете в този епизод; възможно е да имате повече от една цел.
4. Следващата стъпка е да обърнете внимание на това, което научихте от този епизод. Бъдете отворен към възможността да научите много неща. Като продължавате да пускате отново епизода на екрана, обърнете внимание на това как действате, говорите, мислите по време на случката; забележете как реагирате по време на случката като обхващате всички действия; обърнете внимание на всички допускания, които правите и които стоят зад вашите действия.
5. Сега определете как бихте искали да се развие епизода. Какво би трябвало да бъде различно, за да се развие по начина, по който искате? Като вземете предвид ползите, които сте извлекли от направените размишления след случката представете си различни начини, по които бихте действали и които биха довели до различни резултати. Експериментирайте с различни възможности на екрана пред вас, за да достигнете до някои варианти, които биха могли да допринесат за рзултата, който се опитвате да постигнете. Тук може да бъдете изобретателен колкото пожелаете! Представете си, че се консултирате с мъдър ментор за предложения, които да изпробвате и експериментирайте с различни възможности, които надхвърлят вашите обичайни граници и които считате за нормални.
6. Когато откриете, че някоя от тях работи наистина добре и с която сте щастливи, пуснете я отново на екрана, гледайки как случката се развива по различен начин.
7. А сега си представете, че може да влезете във филма, така че да бъдете вътре в него – като участник (асоциирано). Стартирайте сцената отново, този път участвайки в нея, така че да не гледате повече като наблюдател, а действително да я изживеете. Като приключите, накрая на сцената – опразнете екрана.
8. След опразването на екрана, пуснете отново желаната сцена отново с вас като участник вътре в нея, преживявайки я отново. Пуснете я няколко пъти като всеки път я пускате по-бързо и по-бързо.
9.Осмислете всичко това внимателно колкото време ви е необходимо и вземете с вас всички знания, които получихте, а след това оставeте екрана постепенно да изчезне.

Втора част

1.След като сте си починали след усвояване на знанията, спомнете си друга ситуация, която е преминала благоприятно за вас, нещо, което ви е приятно да си спомняте и което ви прави щастливи.
2. Преживейте отново случката асоциирано, така че да сте вътре в сцената, гледайки през вашите собствени очи, изпитвайки и наслаждавайки се на тези приятни чувства отново.
3.Забележете какво точно правите. Кое допринася за събитието да се развие добре? Какви действия извършвате? Как се чувствате? Каква дума или фраза ви идва наум да оприличите или да опишете това преживяване?
4. Спомнете си други подобни радостни ситуации от вашето минало. Забележете какво общо имат те, като се фокусирате върху това какво правите и как се чувствате.
5. Помислете какво може да научите от тези събития, което може да приложите сега и в бъдеще. Представете си самите вас в бъдещето, носейки тези знания, наслаждавайки се на тези въображаеми бъдещи ситуаци и предизвикателства, които ви очакват и в които вие действате, мислите, чувствате и преживявате съобразно тези знания.
Отделете известно време след завършването на упражнението за осмисляне на последиците от това, което научихте. Вероятно ще забележите колко бързо упражнението ви окуражи да се придвижите от това, което считахте за некомфортно събитие – спомняйки си грешките, които бяхте правили – към едно отпускащо и радостно преживяване.
НЛП упражненията са обикновено харесвани не само, защото така е по-забавно, но защото по този начин е по-лесно да се учи – когато се намирате в комфортно състояние, щастлив и желаещ да експериментира. Трудно е да се функционира добре в среда на страх, нападки и постоянна отбрана.
Помислете как това, което открихте с помощта на упражнението, може да промени начина, по който си поставяте цели – може би ще откриете, че желаете да надскочите обичайните граници, които си поставяте като се прицелите по-високо или като изследвате нови територии.

Материалът представлява част от статия в сп. Rapport Summer 2010

Представи си живота като игра, в която жонглираш с пет топки във въздуха. Може да ги наименуваш – работа, семейство, здраве, приятели и духовни потребности. И ти успяваш да ги задържиш във въздуха. Съвсем скоро разбираш, че топката, наречена работа е гумена. Ако я изпуснеш, тя се връща обратно. Но другите четири топки – семейство, здраве, приятели и духовност – са от стъкло.
Ако изпуснеш някоя от тях те ще бъдат невъзвратимо одраскани, белязани, нащърбени, повредени или дори разбити напълно.Те никога няма да бъдат същите. Хубаво е да разбереш това и да се стремиш към баланс в живота си.
Как? Не се подценявай, сравнявайки се с другите. Ние сме различни и всеки от нас е специален. Не определяй целите си според това, което другите считат за важно. Само ти знаеш какво е най-доброто за теб. Не приемай за дадени нещата, които са най-близки до сърцето ти. Не оставяй живота ти да се изплъзне между пръстите, живеейки в миналото или в бъдещето. Изживявайки изцяло всеки момент, ти си жив през всичките дни от живота си.
Не се предавай когато все още има какво да дадеш. Нищо не е наистина приключило, докато все още не си се предал. Не се страхувай да признаеш, че не си съвършен. Това е тънката нишка, която ни свързва всички заедно.
Не се страхувай да рискуваш. Това е шанс да научиш как да бъдеш смел. Не изхвърляй любовта от живота си, казвайки, че е невъзможно да я намериш. Най-бързият начин да получиш любов е да дадеш любов; най-бързият начин да загубиш любов е да я държиш прекалено здраво; и най-добрият начин да задържиш любовта е, като й дадеш криле.
Не препускай през живота си толкова бързо, забравяйки не само къде се намираш, но и накъде вървиш.
Не забравяй, че най-насъщната нужда за човек е да се чувства ценен.
Не се страхувай да се учиш. Знанието не тежи, а е съкровище, което можеш да носиш лесно.
Не губи времето и думите си безцелно. Нищо от тях няма да се върне обратно. Животът не е състезание, а пътешествие, на което се наслаждаваш с всяка една стъпка.

Yesterday is History,
Tomorrow is a Mystery and
Today is a gift: that’s why we call it The Present.

Brian Dyson, CEO of Coca Cola Enterprises

httpv://www.youtube.com/watch?v=Cbk980jV7Ao