Коучинг и НЛП

Архив на категория ‘НЛП в действие’

Запитвали ли сте се някога каква е разликата между това да искате нещо и да имате необходимост? Желанието, като логическо ниво, съответства на имам и на правя (примерно искам да ям шоколад, искам да правя гимнастика, да се разхождам, да мързелувам…), докато необходимостта – на съм (нуждая се от почивка, за да се заредя с енергия, да съм пълноценен).

Голяма част от желанията на хората не съответстват на нуждите им. Това е и причината те да се чувстват неудовлетворени, когато са приключили с изпълнението на определено желание. Случвало ли ви се е, когато сте разочаровани или изживявате силна отрицателна емоция, терапевтично да се втурнете по магазините и да си накупите какво ли не (дрешки и/ или обувки), от което нямате нужда, а просто ви харесва и компенсира негатива? За да намерите причината на това си състояние, се запитайте какви ви пречи да бъдете възникналият проблем.

*Емоция: бясна съм, че не ме поканиха с тях този уикенд!

Реакция: Затова ще си остана сама вкъщи, ще си поръчам хиляда любими неща за ядене и ще си направя филмов маратон!

Правилно зададени въпроси:

-         Когато аз съм с тях (в добри отношения сме и сме заедно някъде), как ме кара да се чувствам това?

-         Кое ми е важното в това общуване?

-         Кои са другите начини, по които мога да постигна това състояние и да удовлетворя тази си необходимост?

-         Кой от всички начини избирам, за да я удовлетворя сега?

-         Готова ли съм да го направя и как ще се чувствам след това?

Целта е да възвърнете и да запазите вътрешния си покой. Нито хилядата любими вкусотии, нито филмите, нито каквото и да е друго НЕ необходимо нещо би компенсирало празнотата ви. Затова в шопинг терапията, няма нищо терапевтично. Ако ми кажете, че сте възстановили из основи похабените си нерви, пиейки валериан, имам основание дълбоко да се усъмня в отношението ви към себе си и не само.

Ние сме в състояние да познаваме единствено собствените си нужди. Никой друг не би могъл да ни отговори на горепоставените въпроси вместо нас. Нито пък ние да отговорим, ако някой ни ги зададе за себе си. Важното е да имаме смелостта да поемем отговорността сами да си помогнем, защото само така това ще има добри последствия за нас и резултати. В противен случай ще си влачим една нескончаема вина, без да знаем защо точно, и ще си ровим все по-дълбоко в ямата, докато самата тя ни погълне. Как ви се струва подобна перспектива!? Ако не я приемате особено радушно, знайте, че само вие можете да я промените, действайки различно – във ваша полза.

Винаги ми е била интересна темата за  СВОБОДАТА ДА ПРАВИМ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРИ и за това, как да се възползваме от това наше право  да решаваме свободно. Право, с което се раждаме и е във възможностите ни да го използваме както намерим за удачно. Наскоро в новогодишния си поздрав в блога Надя отправи послание, че промяната започва от самите нас.Тази кратичка статия с размислите и напътствията на John La Valle може да послужи като продължение на темата за личностната промяна и свободата ни да вземем това решение.

Как става вземането на решение да промените себе си? Първата и много важна стъпка е да решите какво искате да промените и защо. Понякога има неща, което вие искате да правите по различен начин, а понякога има неща, които искате да правите по-добре. Но помислете „защо” искате да се промените.  Въпросът „защо” ви води до причината, дава ви мотивацията, стимула, колко силно всъщност е това ваше желание за промяна. Какви са „вашите” критерии за собствената ви промяна? Искате да се промените, за да се харесате на някого или на себе си? Помислете много внимателно. Това е нещо, което много често не се взема предвид в процеса на промяна.

Тъй като често ние получаваме обратна връзка от другите относно нашето поведение, как всъщност решаваме кое точно поведение да променим? Променяме ли се постоянно, за да се харесаме на всеки? Не мисля, че е така. Така че какви точно критерии използваме, за да вземем решение? Тези критерии всъщност стоят в основата на стратегията при вземането на решение дали да се промениш или не.   Ако критериите са установени  –  правите избор. Ако не са установени, събирате ли още информация преди да решите окончателно. И най-после, колко всъщност информация е достатъчна? Как ще разберете? Какви са вашите критерии относно информацията? Откъде си я набавяте, от кого, кога и как?

Ако някой друг реши да ви даде обратна връзка относно някое ваше поведение, каква е тя? Точна ли е? Как той или тя решава, че трябва да узнаете точно това? Изисква ли това ваше поведение наистина промяна и как разбирате това?

Всички тези въпроси са свързани със стратегията ви за вземане на решения и единствено вие можете да решавате за самите вас. Макар че съм съгласен, че е полезно да получавате допълнителна информация отвън, съвсем не е необходимо да разчитате единствено на другите да ви помагат да се промените.  Често е полезно да има някой, който да ви асистира, но само по една причина: вашата физиология може да се калибрира отвън по-добре, отколкото вие можете да го направите сам. Но когато веднъж вашия мозък се научи как да го прави, вие можете винаги да го правите сами. Такива упражнения са включени например в НЛП тренинг програмите. Важно е да помните, че  колкото повече упражнявате вашата лична свобода, толкова повече ще можете да й се наслаждавате. Колкото повече се учите да си помагате сам, толкова повече ще се справяте с това. Колкото повече се учите как да бъдете по-добри в нещо, отколкото преди сте били, толкова повече ще успявате да бъдете.

Успех!

Прекрачихме прага на 2011-та – някои с нов ентусиазъм, други – готови за действие, трети с облекчение…

Колко от нас седнаха в последните дни на 2010-та и си дадоха сметка за ползата от изминалата година: за най-приказните моменти, които имахме, за опита, който тя ни донесе, за сбъднатите пожелания, за нещата, с които не сме успели напълно…? А дали имаме вече идеи за една по-успешна и по-добра 2011-та?

Предлагам ви един съвсем лек и действащ начин за годишна равносметка и планиране, който британският НЛП треньор Джейми Смарт прилага редовно и дава отлични резултати. За целта ви трябват 5 празни листа и химикал и няколко свободни минути.

На първия лист напишете нещата, които свършихте и които ви се случиха през изминалата година; всичко за което сте благодарни. Тук не става въпрос само за доброто, а за всичко, благодарение на което сте влезли в новото десетилетие по-различни.

На втория лист отбележете това, от което нямате повече нужда и искате да оставите зад себе си – лоши навици, ненужни предмети, спъващи ви ограничени вярвания, хора, с които искате да прекарвате възможно най-малко време.

Третият лист е полето на вашите мечти за следващата година. Ако се затруднявате да направите това краткосрочно планиране, си представете, че една сутрин се събуждате и… се е случило чудо. По какво разбрахте, кое се е променило?

На четвъртия си запишете всичко, което искате да добавите в живота си – опит, умение, знание, качества или ако щете повече време с любимите хора и други неща, които ви карат да се чувствате добре.

Последния пети лист оставете за целите си. Бих искала само да припомня, че целите са мечти със срок, за които поемате лична отговорност, действате по тях, имате винаги план В. Не забравяйте, че можете да работите само по собствените си цели.

Сега сложете първите 2 листа от лявата си страна, третият – пред вас, а последните 2 – вдясно. Ако сте левичар и бъдещето ви е вляво, а миналото – вдясно, подредете листите обратно. Това е малка част от линията ви на времето, вашата пътека на участъка от живота ви, който включва 2 последователни години. Можете да го правите всяка година. Останете сами със себе си няколко минути, прочетете написаното и визуализирайте това, което искате да ви се случи: вижте го, чуйте го, усетете го… и действайте! Поемете отговорност за това, че бъдещето ви е във вашите ръце и зависи от това до колко сте ефективни и автентични тук и сега.

Успешна и щастлива 2011-та!

Дали има някой, през чиято глава никога не е минавала фразата Той (тя, те… и изобщо някой друг) е виновен!?

Ако сте се почувствали отхвърлени, изоставени, унизени или предадени от някого, или несправедливо обвинени, най-нормалната реакция да изпитате гняв към този човек. Идеята да му простите ви се струва абсурдна, защото всъщност вашето желание е точно обратното – да го накажете, да прехвърлите вашата болка върху него – виновника! Чудесен начин да нахраните егото си. Но какво печелите всъщност? Това не е нищо друго, освен НЕпоемане на отговорност от ваша страна. Звучи малко объркващо, знам.  Вие не изваждате проблема извън себе си, за да се саморазправите с него, а само го споделяте с някой друг, заставяйки го да поеме тежестта за случилото се. А замислили ли сте се дали тoва обвинениe няма тясна връзка с ваш страх да не бъдете вие обвинени в това, в което обвинявате? Примерно: Ти си виновен аз да се проваля в това си начинание, защото те послушах и сега пак ти си причината да се чувствам толкова зле! Въпросният виновник ангажирал ли се е с поемането на отговорност за вашите действия и непременното им довеждане до успешен финал? Сега помислете колко често сте давали съвети, които извадени от вашия личен опит не са свършили работа на посъветвания. Или да сте чували: Защо те послушах!?

Всъщност цялата обвинителна и яростна драма идва от там, че ние сме особено склонни да се самообвиняваме за щяло и нещяло. И никога не ни минава през ума да се научим да си прощаваме. Процесът е дълъг, болезнен и не винаги се получава точно както го искаме. Но си струва да опитаме, защото гневът и ядът (две сходни отрицания) са най-силно разяждащите ни емоции, оставящи големи поразии след себе си. Започнете с въпроса в какво всъщност обвинявате другия. След това си спомнете кога сте отправяли подобно обвинение към самите себе си, от какъв мотив сте били водени. Помнете, че всеки има право да изпадне в подобно състояние, което не означава непременно, че сте лош човек. Това е начинът да се пъхнете в обувките на другия, да видите света през неговите очи и да разберете какво го е накарало да постъпи така.

Отказвайки да простите, вие вярвате, че наказвате другия. Нищо подобно обаче. Вредите единствено на себе си. Това ли искате всъщност!? Ако е така, нито аз, нито който и да било друг, не бива да имаме нещо против волята ви.

Накрая бих искала да ви споделя етапите да се помирим с другия и да простим на себе си, на които съм се научила от Лиз Бурбо.

Емоция/ обвинение

Как си се почувствал, обвинявайки някого в нещо?

Отговорност

От какво си се страхувал за себе си? Какво си очаквал от ситуацията?

Помиряване

Постави се на мястото на другия (в НЛП наричаме това влизане във втора позиция), проумявайки, че и той е имал същия страх като теб.

Прошка към себе си

Развий съчувствие към тази своя част, която е обвинявала другия.

Желание да изразиш себе си

Провери как ти действа мисълта да отидеш да говориш с другия човек Ако се  колебаеш, това е знак, че втори и трети етап още не са извървени. Дай си време, за да успееш.

Да се видиш с другия

Сподели с човека какво си преживял и попитай дали той те е обвинявал някога в същото.

Връзка с родител

Спомни си кога ти се е случвало нещо подобно с родителя от същия пол като човека, с когото си преживял тази емоция. Хубаво би било да минете етапите и с него. Ако не е сред живите, това може да стане и чрез медитация.

УСПЕХ!

Имало едно време едни жабчета, които решили да си организират състезание . Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало…

Никой обаче не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се викове като:
- Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!…

Или пък:
- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!…

И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно…

…Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се катерят нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи:
- Толкова е трудно! Никой няма да успее!!!

И все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
…Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре…
- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничкото, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТО е успяло да го направи. Един от участниците го попитал  как  е успяло да намери нужните сили, за да достигне върха?

Оказало се, че… Победителят бил ГЛУХ!!!

Никога не забравяй за силата, която носят думите! Защото всичко, което чуваш или четеш, повлиява на действията ти.

Винаги бъди позитивен! Остани ГЛУХ, когато хората ти казват, че ТИ няма да успееш да осъществиш целите и мечтите си!

В годината, в която съм се родила, когато светът започва все по-често да чува абревиатурата НЛП, първият семеен психолог Вирджиния Сатир написва своята Декларация на самоуважението, която бих искала да ви споделя. Приятно четене!

Аз съм аз!
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или черти от характера са еднакви или приличат на моите, но като цяло никой не е напълно като мен. Ето защо всичко, което правя, е уникално и неповторимо мое, защото аз самият избирам какво да бъде то!

Притежавам всичко, свързано с мен:
- моето тяло, заедно с всичко, което то прави;
- ума ми, заедно с мислите и идеите;
- очите ми и образите, които те виждат;
- чувствата ми, каквито и да са те – гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление;
- устата ми и всички думи, които тя изрича – вежливи, нежни и груби, правилни или неуместни;
- гласа ми – силен или тих като шепот;
- всичките ми действия, насочени към другите или към мен самия…

Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си!
Владея триумфа и успехите, несполуките и грешките си. Затова мога да опозная истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да бъда приятел с всяка част от мен. Тогава всичко в мен ще заработи ЗА собствените ми интереси…

Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават.
Както и други, които не познавам. Но докато съм приятел със себе си, смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си. Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и да направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм Аз! Това е истината и тя показва, къде съм в този миг от времето…

Когато по-късно се обърна назад,
за да преценя как съм изглеждал или как са звучали думите ми, какво съм казал или направил, помислил или почувствал, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало работещо…

Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно!
Имам необходимите ресурси, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен. Аз притежавам себе си, следователно мога да управлявам живота си!

Аз съм Aз и това ме кара да се чувствам много добре!

Virginia Satir, 1975.

My Declaration of Self-Esteem

Страхът от допускането на грешки е вграден в много от нас от най-ранна детска възраст и с най-различни последствия. Ако се страхувате от провал когато правите остър завой при висока скорост и хлъзгава настилка и този страх ви принуждава да  намалите скоростта си -това по-скоро е благословия. Но вероятно, много по-малко ресурсно, е чувството на страх от провал да сключите договор/да си намерите работа/да си уредите среща с човек, който харесвате и което чувство може да ви „предпази” от тяхното постигане завинаги. (Казвам „вероятно”, защото понякога е по-добре наистина да не получиш договора/работата/срещата отколкото ако си го направил.)
Ако страхът от провал е съпроводен обаче от равностойно здравословно желание да действате и да се справите с предизвикателствата пред вас, способността да преосмислите този страх е определяща и много важна.
НЛП ни окуражава да виждаме грешките като възможности, от които се учим – точно както сме постъпвали когато сме били деца и сме правили първите си стъпки докато сме прохождали. Базирано на процес, разработен от Робърт Дилтс, следващото упражнение е много успешен метод да преосмислим и прерамкираме нашите грешки и да се поучим от тях (не се препоръчва за случаи като травми и фобии, които могат да доведат до много болезнени спомени и за които се изисква различен подход).

Как да се учим от грешките (упражнение)

Първа част

1.Помислете за минало събитие от вашия живот, в което нещата не са се развили по начина, по който сте се надявали. Споменът за това може да доведе до някои некомфортни усещания, но въпреки това останете в състояние на отворено любопитство и желание за учене, така че да можете да работите с този спомен сега.
2. След като сте си спомнили добре това събитие, представете си, че го виждате пред себе си, като че ли го гледате на екран, като страничен наблюдател (дисасоциирано). Пуснете случката няколко пъти на екрана и наблюдавайте самия себе си на екрана, както и ако има други хора, въвлечени в събитието. Забележете какво правите вие, какво правят другите и какво се случва; забележете кои аспекти са под ваш контрол и кои не са.
3. Идентифицирайте какво точно се опитвате да постигнете в този епизод; възможно е да имате повече от една цел.
4. Следващата стъпка е да обърнете внимание на това, което научихте от този епизод. Бъдете отворен към възможността да научите много неща. Като продължавате да пускате отново епизода на екрана, обърнете внимание на това как действате, говорите, мислите по време на случката; забележете как реагирате по време на случката като обхващате всички действия; обърнете внимание на всички допускания, които правите и които стоят зад вашите действия.
5. Сега определете как бихте искали да се развие епизода. Какво би трябвало да бъде различно, за да се развие по начина, по който искате? Като вземете предвид ползите, които сте извлекли от направените размишления след случката представете си различни начини, по които бихте действали и които биха довели до различни резултати. Експериментирайте с различни възможности на екрана пред вас, за да достигнете до някои варианти, които биха могли да допринесат за рзултата, който се опитвате да постигнете. Тук може да бъдете изобретателен колкото пожелаете! Представете си, че се консултирате с мъдър ментор за предложения, които да изпробвате и експериментирайте с различни възможности, които надхвърлят вашите обичайни граници и които считате за нормални.
6. Когато откриете, че някоя от тях работи наистина добре и с която сте щастливи, пуснете я отново на екрана, гледайки как случката се развива по различен начин.
7. А сега си представете, че може да влезете във филма, така че да бъдете вътре в него – като участник (асоциирано). Стартирайте сцената отново, този път участвайки в нея, така че да не гледате повече като наблюдател, а действително да я изживеете. Като приключите, накрая на сцената – опразнете екрана.
8. След опразването на екрана, пуснете отново желаната сцена отново с вас като участник вътре в нея, преживявайки я отново. Пуснете я няколко пъти като всеки път я пускате по-бързо и по-бързо.
9.Осмислете всичко това внимателно колкото време ви е необходимо и вземете с вас всички знания, които получихте, а след това оставeте екрана постепенно да изчезне.

Втора част

1.След като сте си починали след усвояване на знанията, спомнете си друга ситуация, която е преминала благоприятно за вас, нещо, което ви е приятно да си спомняте и което ви прави щастливи.
2. Преживейте отново случката асоциирано, така че да сте вътре в сцената, гледайки през вашите собствени очи, изпитвайки и наслаждавайки се на тези приятни чувства отново.
3.Забележете какво точно правите. Кое допринася за събитието да се развие добре? Какви действия извършвате? Как се чувствате? Каква дума или фраза ви идва наум да оприличите или да опишете това преживяване?
4. Спомнете си други подобни радостни ситуации от вашето минало. Забележете какво общо имат те, като се фокусирате върху това какво правите и как се чувствате.
5. Помислете какво може да научите от тези събития, което може да приложите сега и в бъдеще. Представете си самите вас в бъдещето, носейки тези знания, наслаждавайки се на тези въображаеми бъдещи ситуаци и предизвикателства, които ви очакват и в които вие действате, мислите, чувствате и преживявате съобразно тези знания.
Отделете известно време след завършването на упражнението за осмисляне на последиците от това, което научихте. Вероятно ще забележите колко бързо упражнението ви окуражи да се придвижите от това, което считахте за некомфортно събитие – спомняйки си грешките, които бяхте правили – към едно отпускащо и радостно преживяване.
НЛП упражненията са обикновено харесвани не само, защото така е по-забавно, но защото по този начин е по-лесно да се учи – когато се намирате в комфортно състояние, щастлив и желаещ да експериментира. Трудно е да се функционира добре в среда на страх, нападки и постоянна отбрана.
Помислете как това, което открихте с помощта на упражнението, може да промени начина, по който си поставяте цели – може би ще откриете, че желаете да надскочите обичайните граници, които си поставяте като се прицелите по-високо или като изследвате нови територии.

Материалът представлява част от статия в сп. Rapport Summer 2010

„В началото беше словото…” Така звучи първата строфа от евангелието на Йоан. Навярно и аз също мога да започна поредната глава на своята книга с тази фраза. И наистина замисляли ли сте се поне веднъж за това, каква е ролята на думите в нашия живот, доколко велика може да бъде тяхната мощ – както съзидателна, така и разрушителна? Възможно ли е случайно подхвърлена фраза да измени живота на човек, неговите представи, убеждения, навици? Доколко действен и силен може да стане в „умели ръце” този инструмент, който ние всички използваме.
Изобщо понятието за речта като инструмент, който ние активно използваме е заложено в самото название „Невро-лингвистично програмиране”. Лингвистиката е една от трите науки на основата, на които Бендлер и Гриндер, бащите-основатели на НЛП са разработили навремето това ново направление в практическата психология. Темата, която засяга ефективното използване на речта, в НЛП се нарича „Рефрейминг”.
Моето запознанство с рефрейминга започна в 1992 г. на курса „НЛП Практик” под ръководството на такива забележителни треньори като Джудит Делозие и Ени Ентус.
А сега, преди да продължим нашето запознанство със съкровищата, които предлага НЛП – един малък анекдот.
Как обикновено разсъждава петгодишно дете? – „Мама всичко знае.” А десетгодишно? – „Мама не всичко знае.” А тийнейджър на 15 години? – „Да, майка ми, изобщо от нищо не разбира!” А човек на 30 години? – „Трябваше да послушам мама….”
Навярно и вие имате подобен опит. Във всичко, което човек започва да прави първо, осъзнаването на дълбочината и значението на своето действие, постъпка и т.н. често идва значително по-късно. „Голямото се вижда от разстояние”. И наистина, колко пъти можем да си спомним ситуация, след която като е изминало известно време изведнъж ни е „осенявало” прозрението и ние удряйки се по челото, сме възкликвали: „Да, сега разбирам какво се случи в действителност!” Процесът на обучение тук не се явява изключение. Някои неща се осъзнават по-бързо, а други след известно време.
Спомняйки си годините когато току що бях започнал да се занимавам с НЛП, мога да кажа, че болшинството нови за мен теми, аз осъзнавах напълно след известно време. А случваше се някои неща да разбирам в процеса на работа, когато започвах активно да използвам новопридобития навик и изведнъж да осъзная феноменалните възможности на този инструмент, който съм научил.
Но с рефрейминга всичко се получи по друг начин: дълбочината, мощта, виртуозността на тази техника и лекотата на нейното използване аз осъзнах направо тогава, на самия семинар.
Не мога да кажа точно от кого първо чух първия рефрейминг. Спмням си, че това стана на един от семинарите, които провеждаше Ени Ентус или Джудит Делозие. Разказаха ни една любопитна история от практиката им в семейното консултиране. Същността й се заключава в това, че за помощ към психотерапевта се обърнал мъж, недоволен от поведението на жена си.
Още с отварянето на вратата, той направо от прага започнал да се жалва от съдбата си, която му изпратила „просто непоносима” съпруга, която губела безумно количество време в магазините, избирайки и разглеждайки стоките. След това този човек много дълго и подробно разказал, в какво се заключава главния недостатък на жена му и казал, че просто ненавижда ходенето с нея на покупки, потвърждавайки своите думи с примери за „ужасното”й поведение в магазините.
Мъжът също така казал, че винаги, когато те двамата им се наложи да избират някаква вещ, той отрано започва много силно да нервничи и да се настройва против, защото със сигурност знае как ще се държи неговата съпруга: ще премери една вещ, задължително ще вземе друга, след това трета, четвърта, пета … В края на краищата, мъжът се опитвал с всякакви способи да я изведе от магазина, говорейки, че нямат време, че вече са загубили половин ден и т.н., в резултат на което обикновено ставал скандал. Постоянните скандали, от своя страна, водели до това, че отношенията в семейството все повече и повече се разваляли…
Изслушвайки тази душетрогателна история (струва ми се, много от нас са се сблъсквали с нещо подобно в своя живот), консултанта се замислил и попитал: „Правилно ли разбрах, че вашата жена влизайки в някакъв магазин дълго избира покупките – разглежда едно, после друго, трето?” Мъжът отговорил, че точно това се случва. След това психотерапевта направил пауза и произнесъл: „Сега разбирам, защо от всички мъже, които е познавала, е избрала именно вас”.
След това в помещението се възцарила тишина: мъжът дълго и удивено гледал консултанта, опитвайки се като че ли да осъзнае нещо важно, което до този момент просто не било му идвало наум. В резултат на тази неголяма словесна „операция” у него напълно се променила представата му за ситуацията, която не само престанала да се възприема от него като негативна, а напротив, придобила положителен смисъл и важно значение в личностния му опит. Разбира се, в условията на реална консултация, особено в областта на психотерапията, една дума само често е недостатъчна. Макар че, именно такава дума нерядко става този последен аргумент, който наклонява везната и в резултат в съзнанието на клиента произтичат силни и дълбоки изменения.
Така започна моето запознанство с изкуството на речевия рефрейминг. Помислих си: „Не напразно се говори, че всичко гениално е просто!” Използвайки този прийом, може леко и изящно да се сменя мнението на човек за тази или онази ситуация, може да се пренаглася собственото отношение към това, което се счита за лошо, ненужно или усложняващо живота. В края на краищата, може просто да се разсмееш и да повдигнеш настроението както на себе си, така и на другите. За няколко секунди осъзнах, че точно това е инструмента, който търсех отдавна, опитвайки се да имам много по-ефективно взаимодействие с хората.
И реших, че овладяването на тази техника ще ми позволи да правя в своята работа уникални неща и може би да достигна резултати, за които по-рано само можех да мечтая. Незабавно пристъпих към практика: опитвах се да правя рефрейминг на приятели и познати като се стараех да го правя колкото се може по-леко и непренудено. И скоро започнах да забелязвам, че хората около мен като че ли по някакъв начин се преобразяват, а на техните лица все по-често се появява усмивка. Те, на свой ред, по-късно признаваха, че също са почувствали, как при мен „нещо се е изменило”. Аз чувах удивени отзиви: „Андрей, според мен си се изменил. Но на мен това ми харесва!”. На практика тази нова черта, усвоена от мен на паметния семинар, има в НЛП своето название: „вътрешен вграден рефрейминг.”
Навярно вие, уважаеми читателю, вече сте се досетили какво означава този чуждестранен термин „рефрейминг” (reframing). Може би той е странен за възприемане, но всъщност много удобен за употреба. От английски, тази дума буквално се превежда като „изменение на рамката”. И вие вероятно се досещате за какво тук става дума: за границите на възприятието. Използването на рефрейминга ни позволява в речта на човек да уловим съществуващото в неговото съзнание убеждение, да кажем негативно или ограничаващо, и след това да опитаме с помощта на определени думи да го сменим с позитивно.

Откъс от книгата “Как призрака на лошия късмет да превърнем в аромат на успеха в живота”, А. Плигин

Както споменах в една от предишните си статии, в началото на 90-те год., започва тенденция за включване на по-духовни подходи и методи в НЛП. Робърт Дилтс е първият, който включва духовни елементи в разработването на Неврологичните нива. Тим и Крис Холбом се присъединяват към тази практика като създават метода Dynamic Spin Release. Съчетавайки вселенския принцип на въртене и психологията на архетипните метафори с НЛП, DSR включва много разнообразни методи, които могат да се приложат към ограничаващите убеждения и почти всяко физическо или друго проблемно състояние.
Техниката DSR (Dynamic Spin Release) се основава на практически експеримент. „Ние попаднахме на нея един ден когато имах главоболие.” – спомня си Крис. „Когато помолих Тим да ми помогне, той направи движение с ръка, с което като че ли изваждаше главоболието от главата ми и ме помоли да си представя болката като триизмерен образ и да опиша подробно как изглежда. Оприличих го на мозък, червено-розов на цвят; забелязах, че се движи въртейки се по часовниковата стрелка. Тогава Тим завъртя пръстите си и ми предложи да започна да въртя образа в обратната посока. Така и направих и не само че образът изчезна, но и главоболието също! Така че двамата се заинтересувахме какво всъщност стана и започнахме да процедираме по този начин с клиентите ни, работейки с най-различни техни проблеми, не само при физически болки.”
По време на работата си с тази техника, Крис и Тим я изчистват максимално и подобряват процеса. Някои клиенти споделят, че на мястото на стария образ се появява нов такъв, който определят като малко съкровище, като някаква ценност. „Ние молим клиентите да въртят техния образ по-бързо и по-бързо докато той не експлоадира и не се разтвори в пространството” – обяснява Крис. „И тогава открихме, че някакъв символ на нещо ценно се появява в пространството, нещо значимо за клиента, което той би могъл да върне обратно в тялото си и което има дълбок лечебен ефект. И така сега ние молим хората да търсят тези метафорични ценни неща като съществена част от процеса.”
Какви са тези ценни неща и откъде идват всъщност? Погледнати през призмата на НЛП могат да се възприемат като идващи от несъзнавания ум на клиента, но Крис допълва това схващане опирайки се на опита, който има с юнгианската психология. Тя ги разглежда като метафорични архетипове. „Карл Юнг поставя идеята за колективното несъзнавано, към което всички човешки същества имат достъп. Той описва това колективно несъзнавано като необятен резервоар от образи формирани по време на развитието на човечеството. Въпреки, че тези архетипни образи са общи за човечеството, значението им за индивидуалните личности е специфично: архетипът често се появява като символ на метафора – може да е диамант, звезда или роза – и той е точно това, от което се нуждаете в този момент от живота си. Обръщайки се към колективното несъзнавано и получавайки достъп към архетипове, които са подходящи за вас, това може да е трансформиращо за вас и техниката DSR (Dynamic Spin Release) е един от начините да направите това.”

„Хората я харесват”, казва Крис, „Намират я лесна и бърза”. Справя се с широк обхват от проблеми от различните пристрастявания през бизнес проблемите, физиологичните и емоционални разстройства, както и физическите болести.

Въртенето е навсякъде. Това ни напомня колко разпространено е спираловидното и кръгово движение в нашия живот и в природата. „Въртенето е навсякъде, съгласява се Крис. – Нашата планета се върти около оста си, докато в същото време прави кръг и около слънцето. Слънцето обикаля около центъра на нашата галактика. Докато в същото време, на другата крайност има въртеливо движение и при най-микроскопичните частици познати на атомната физика. И в нашите домове водата спираловидно се изтича в мивката, нашите приятели кучетата спят свити на кълбо, ние въртим нашите ръце и пръсти, докато говорим как нашия живот се е завъртял и как трябва да разрешим и променим нещата около нас.”
Фактически идеята чрез завъртане да се избавим от нашите проблеми датира много, много отдавна. Танцът на суфите – вълшебният ритуален танц-транс на въртящите се дервиши е поне от 12 в. Танцьорите се въртят в точен, много прецизен ритъм, представяйки движението на земята около оста й докато обикаля около слънцето и чрез танцуването се освобождават от негативните мисли и влизат в духовен екстаз. Думата „дервиш” буквално означава „този, който отваря вратата” и през цялата си история дервишите са се асоциирали с мъдростта, медицината, поезията и духовното просветление; поемите на великия Руми са инспирирани от практикуването на танците на суфите.

А ето и описанието на самата техника по стъпки:

1. Идентифицирайте своя проблем – физическа болка или нежелана мисъл или емоция.
2. Отбележете физическите усещания и/или образите, които се появяват и свързвате с проблема.
3. Определете в коя посока се върти образа: дали е по посока на часовниковата стрелка или обратно. Ако изглежда неподвижен, в коя посока би се въртял ако се движеше?
4. Обърнете мислено посоката на въртене на образа и го завъртайте все по-бързо и по-бързо в новата посока, докато образът не експлоадира и изчезне – вместо него може да се появи образ на нещо ценно за вас.
5. Идентифицирайте позитивното намерение на този нов образ. По какъв начин и как той е значим за вас?
6. Поставете това ценно нещо обратно във вашето тяло и отбележете всички нови чувства и прозрения.
7. Сега погледнете към вашето бъдеще и вижте как това ценно нещо ще повлияе позитивно на вашия живот.

Превод със съкращения на статия в сп. “Rapport”

Една от най-ефективните техники за постигане на рапорт, която поддържа ритъма на комуникацията е синхронизацията на дишането. Какво е общото между дишането и комуникацията, може да попитате. Но ако помислите, в действителност дишането играе важна роля в комуникацията. В предишната статия споменах за това, как  дишането е свързано с емоционалното състояние на човек: радост – леко дишане, вълнение – накъсано… И ако вие се научите да се синхронизирате по дишането на вашия събеседник, то можете да „превключите”, да промените неговото настроение.

Веднъж с мен (А.Плигин) и един мой приятел се случи нещо доста интересно. Провеждаше се лекция, която ни интересуваше. Билетите, обаче за нея се разпространяваха само в тесни професионални кръгове и ние чрез приятели и познати се опитвахме да намерим възможност да отидем. Така или иначе в крайна сметка се добрахме до билети, но местата ни бяха едно през друго. Аз и приятеля ми пристигнахме на лекцията и заехме местата си според билетите.

По някое време между нас, на свободното място, седна едно доста симпатично момиче, но в явно лошо настроение. Тя скръсти ръце, крака и леко наклонила се на една страна, гледаше изпод вежди случващото се в залата. Момичето едва чуто мърмореше на себе си, недоволно клатейки глава. Беше очевидно, че тя силно преживяваше нещо, тъй като когато пръстите й се докосваха до очите, се овлажняваха.

Ние с моя приятел се спогледахме и накланяйки се, седнахме както момичето. Синхронизирахме се с дишането й и започнахме отначало по–слабо, а после малко по-звучно да дишаме. Постепенно, поглеждайки си един друг с крайчеца на очите си, сменихме позата и седяхме вече, облегнати на гърба на креслото. На лицата ни се появиха усмивки и малко след това се разнесе заразителен, не много силен смях. Ние заехме открита поза: разединихме коленете си, ръцете, поизправихме се и продължихме равно и дълбоко да дишаме и радостно да се смеем. Забелязахме, че буквално със закъснение от 30 сек., всичко, което правехме ние с приятеля ми, повтаряше и тя. Момичето започна да диша по различен начин, лицето й придоби приятен розов тен и устните й се разтегнаха в радостна усмивка. Тя попадна в полето на нашата комуникация и се синхронизира по общия ритъм.И през цялото останало време слушаше лекцията в добро настроение и с ослепителна усмивка на лицето.

След тези истории, на своите семинари аз моля хората не само да се учат да комуникират един с друг, но и да умеят да разговарят на езика на другия човек. Опитвам се, освен да развия у тях поведенческа гъвкавост, но и да ги предизвикам да забелязват в какво състояние се намират хората, с които встъпват в комуникация. Стараем се да покажем как най-майсторски и грижливо да комуникират с хората, опитваме се да ги научим да „превключват” негативните състояния на другите хора в позитивни, създавайки по такъв начин положителни ресурси и добро настроение и едва след това да обсъждат идеите и въпросите, които имат за разглеждане.

В този смисъл може да се каже, че нашата комуникация прилича на забавен танц. Ако някога сте се занимавали с танци или сте наблюдавали танцуваща двойка, то навярно сте видели, че партньорът води своята партньорка. Но, вглеждайки се, може да се забележи, че също в ролята на водещ може да се окаже и партньорката. Танцьорите от международен клас взаимодействат така, че е невъзможно да се определи, кой кого от тях управлява. Лидерството в танца, те отстъпват един на друг, редувайки се и затова е непонятно кой изпълнява ролята на водещ.

Изкусните и доверителни взаимоотношения между хората, водещи до отлични резултати в комуникацията, в която партньорите по ред отстъпват един на друг водещата роля, се нарича рапорт.